Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Парите за иновации раждат само скандали

Никак не им върви на иновациите в България. Колкото и да ги насърчаваме на думи, практиката е показала, че такива неща у нас  не могат да се случат или стават трудно. Освен, разбира се, ако не говорим за иновативни салфетки, за иновативни торти или за иновативни туристически агенции, които някак си получиха финансиране през годините по  различни схеми. Но както се казва: при такава  държавна политика като сегашната - толкова. Според актуалната стратегия за развитието на научните изследвания до 2030 г. бюджетната подкрепа за такива дейности трябва да се повиши тройно още до 2022 година. Преди някой да е възкликнал възхитено обаче, трябва да поясним, че дори с тройното повишение парите за това направление ще стигнат едва 0.7% от БВП. Всъщност чиновниците си правят сметката нарастването на публичните средства да окаже ускоряващ ефект върху частното финансиране. И то да стигне 2% от БВП през 2025-а.

Анализът на сегашното състояние на научните изследвания в страната обаче показва - забележете, устойчиво изоставане. Само за справка - според научната база данни Web of Science (WoS) през последните десетилетия България губи позиции, ако ги съизмерваме чрез  броя на международно видимите научни резултати. През 2016-а страната  ни е била на  59-о място след Виетнам, Алжир и Нигерия. Тази години вероятно ще сме още по-надолу. Причината е, че отново има проблеми с единствения източник на държавни субсидии за иновации - Националния иновационен фонд към Изпълнителната агенцията за малки и средни предприятия (ИАНМСП). Осмият конкурс на  фонда за проекти  бе обявен миналото лято и  до края на октомври можеше да се подават документи. И макар че общият размер на субсидията бе наполовина по-малък от този в седмия конкурс - 5 млн. лв., той предизвика  изключително голям интерес. Подадени бяха 192 проекта, което даде повод на агенцията за малките фирми да се похвали, че "това е най-големият интерес за кандидатстване от страна на бизнеса и научните организации в сравнение с предходните седем приема".

Началният позитивизъм обаче бързо прегоря. Обещанието класирането на кандидатите, които ще получат пари, да е ясно още в края на 2016-а или в началото на 2017 г., не бе спазено. Резултат нямаше и през следващите месеци, което, както може да се досети човек, е пагубно за иновативните решения. Напрежението сред участниците принуди ИАНМСП да обясни през август, че външните оценители все още продължавали да  разглеждат и оценяват  проектите. И се  очаквало класиране да има през октомври. Но още преди да изтече и  този срок, се разбра, че държавна подкрепа за иновации въобще няма да има. "Процедурата за одобрение на проекти в  осмата  сесия на Националния иновационен фонд е опорочена и трябва да бъде прекратена", съобщи изпълнителният директор на агенцията Мариета Захариева. Сигналите за нарушения идвали от представителите  на бизнеса и по тази причина бил освободен заместник изпълнителният директор на агенцията Никола Стоянов, както и служители, които са работили по процедурата. В съобщението се посочваше, че не били спазени вътрешните изисквания и правила за класиране на кандидатите, а нарушенията били извършени по време на смяната на трите последни правителства - две на Бойко Борисов и служебното на Огнян Герджиков. Освен това забавянето в класирането на проектите се дължало и на липсата на легитимен управителен съвет на НИФ, и то още от февруари тази година. Той е  сформиран едва през септември, а  дотогава е било невъзможно провеждането на заседания и вземането на решения.

Междувременно уволненият заместник-директор на агенцията Никола Стоянов изпрати отворено писмо до премиера Борисов, до министъра на икономиката Емил Караниколов и до омбудсмана Мая Манолова, в което определи като "абсолютна лъжа" твърденията, че е освободен поради сигнали за нередности. По думите му докато бил на работа в агенцията, нямало нито един официално постъпил сигнал за нередности, тъй като класирането не е обявено и съответно няма как някой да се оплаква от несъществуващи резултати. Вместо това Стоянов казва, че е имало множество оплаквания от прекомерното  забавяне на класирането. 

Тези взаимни обвинение извадиха наяве  още нещо любопитно. Агенцията за малките фирми разпространи информация, че в края на септември изпълнителният директор Мариета Захариева се е срещнала с един от оценителите - проф. Георги Райчевски. Двамата  обсъдили доклад от 19 септември на наблюдателите от Министерството на икономиката, в който имало констатирани "пропуски и несъответствия". Това ги карало да обмислят  възможността за преразглеждане на проектите, които са получили най-високи оценки. С други думи, има съмнения, че точките им може да не са напълно заслужени. Обявено бе още, че от 192 постъпили проекта само 20 биха усвоили цялата държавна помощ от 5 млн. лв., тъй като максималният размер на субсидията е до 500 хил. лв. на проект.

Сагата около осмата сесия на Националния иновационен фонд продължи и в началото на октомври, след като учени от БАН се оплакаха, че не могат да си получат парите за положения труд по оценка на проектите. Става дума за повече от 60 водещи в своята област учени от различни катедри на академията, които  ИАНМСП е наела за външни оценители. Но  така и не им е платено. "Започнахме работа през януари-февруари, а оценките на проектите приключиха през май. Докъм юли правехме срещи със самите фирми за финализиране на оценката, за да може вече да се изготви окончателният списък със спечелилите фирми. През юли официално приключихме с работата си", каза доц. Тихомир Тянков от Института по механика към БАН.

"За наше огорчение, а и на фирмите, кандидатстващи за финансиране от НИФ, станахме свидетели на напълно необяснимо - продължаващо вече пети месец, замразяване на процедурата. Както ние, външните експерти, така и фирмите кандидати губим всякакво търпение, а голям брой перспективни иновативни проекти губят своята актуалност, защото основен фактор за успеха на една иновация е времето", написаха в отворено писмо оценителите.

Разбра се още, че освен натиск върху оценителите за преразглеждане на поставените от тях оценки фирмите също са били принуждавани от агенцията да коригират предложенията си. "При проектна стойност от 230 хил. лв. от нас беше поискано да редуцираме проекта на 50 хил. лв., защото парите са ограничени и трябвало максимален брой фирми да се се възползват от средствата", обяви Юрий Ценков, чиято фирма е кандидатствала пред фонда за финансиране на разработването на система за контрол на пукнатините по строителни конструкции, които настъпват след микроземетресения и довеждат до деформации по сгради, мостове, пътна инфраструктура.

На този фон  шефовете на Изпълнителната агенцията за малки и средни предприятия вместо загриженост показват нежелание да се справят със създалата се ситуация. Те  са отправили предложение администрирането на фонда да  поеме  Министерството на икономиката и то да довърши работата по случая. Все още обаче няма официална информация как ще действа ведомството на Емил Караниколов.

Facebook logo
Бъдете с нас и във