Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРИТЕ ЗА БЕЛЕНЕ РАЗМЪТИХА МАСА МОЗЪЦИ

Единият милиард евро, който се спряга напоследък около изграждането на атомната централа в Белене, може да взриви крехкото равновесие и в по-богата държава от България. Особено ако милиардът ще се дели от изпълнителната власт. И ако една четвърт от него (над 250 млн. евро) ще се харчи у нас. Най-примамливото в случая е, че парите няма да се разпределят публично (чрез търг или конкурс), а чрез пряко договаряне. Не е без значение и фактът, че те ще се връщат от идните поколения (дали чрез данъчните постъпления в хазната, или чрез цената на електроенергията, засега това не е толкова важно). Именно солидното количество европейска валутае в основата на разразилите се през седмицата скандали за АЕЦ Белене, за очакваните скокове в цените на електроенергията и възможния режим на тока след затварянето на вторите два малки блока в Козлодуй. В ядрено-ценовата драма се забъркаха и някои от националните медии. Та на кой не му се иска да закачи нещо от онези 250 млн. евро, които ще се натъкмяват в България? Противно на традициите прогнозите за 15.5-процентното поскъпване на тока и за режим този път не дойдоха от опозицията или от бивши енергийни началници, изживяващи се като независими експерти, а от висши държавни служители - директора в енергийното министерство и заместник-председател на съвета на директорите на АЕЦ Козлодуй Йордан Георгиев и диспечер №1 на републиката Митю Христозов. Но най-куриозното е, че разправиите се развихриха броени дни преди парламентът да обсъди поредния вот на недоверие към кабинета. Министърът на енергетиката Милко Ковачев побърза да заяви на 10 март, че ще накаже подчинените си за самоволните изявления, и за пореден път декларира, че България нито ще внася ток, нито цената му ще се повишава. Ковачев отиде още по-далеч, подчертавайки, че през 2007-а ще продължим да изнасяме електроенергия от рехабилитираните ТЕЦ-ове в Марица изток 3 (по проекта на италианската компания Енел и американската Ентърджи) и в Марица изток 2 (с японско финансиране и държавни гаранции). Така криво-ляво ситуацията бе спасена, поне в навечерието на вота, макар че Йордан Георгиев междувременно подаде молба за напускане по взаимно съгласие, потвърждавайки отново прогнозите си за поскъпването на тока след спирането на вторите два малки блока в Козлодуй.Министърът си е министър, но след 2007 г. не само българският енергиен пазар, но и регионалният, а и на територията на цяла Европа, включително и в Русия, ще е либерализиран и всякакви ценови обещания днес са, меко казано, непрофесионални. Освен това, каквито и модернизации и рехабилитации да планираме, наличните мощности и у нас и в балканските страни няма да успеят да задоволят потребностите от електроенергия след 2007-а. Даже и консумацията да се запази на сегашните нива. Вносът на големи количества от Западна Европа или Русия пък ще е технически възможен най-рано след три-три и половина години и за период от 6 до 12 месеца перспективата за токов режим на Балканите изглежда съвсем реална. Такива са прогнозите не само на нашенския НЕК, но и в официален доклад на паневропейското обединение UCTE, включващо 36 системни оператора от 22 държави. Единственият изход е в строежа на нови електрогенериращи мощности в региона. В България това са 670-мегаватов ТЕЦ в Марица изток 1 и ядрената централа в Белене.Конкретно около Белене скандалите тепърва ще набират скоростСпоред осведомени разговорите за новата АЕЦ вече се водят на най-високо ниво. Проектът бил обсъждан от премиера Симеон Сакскобургготски с руския президент Владимир Путин и с френският му колега Жак Ширак, а към строителството на втората българска ядрена централа не бил безразличен и президентът Георги Първанов. Естествено, на по-ниските нива лобирането е доста по-явно. Като например това на депутата от НДСВ Димитър Ламбовски, по-известен с мераците си към шефското кресло в енергийното министерство. България да започне активни преговори с Германия за доставка на техника, необходима за изграждането на втората ни ядрена централа, настоя Ламбовски пред шефа на парламентарната Комисия по енергетика Веселин Близнаков. Публична тайна в бранша пък е, че самият Близнаков, заедно с голяма част от енергийните шефове, е по-склонен на руския вариант. Всъщност кандидатите за новата централа са петТова са руската компания Атомстройекспорт, френската Фраматом (Framatom), чешката Шкода (Skoda), американската Уестингхаус (Westinghouse) и канадската Ей И Си Ел (AECL). През седмицата стана ясно, че руснаците и французите ще направят консорциум и заявката им вече е депозирана в Министерството на енергетиката. Подробности за предложението им засега не се съобщават, но според специалистите те най-вероятно ще заложат на дострояването на започнатия руски реактор на площадката в Белене. Очаква се също към консорциума да се присъедини и Уестингхауз. По този начин офертите за новата АЕЦ на практика стават три, а предлаганите в тях реактори само два - руския ВВЕР 1000 и канадския Канду 6. Плюсовете и минусите на трите оферти предстои да се изясняват, но поне на този етап предложеният от Атомстройекспорт реактор ВВЕР не е получил зелена светлина от Групата по ядрените въпроси към ЕС. Неговата евро-сертификация предстои, като според експертите е твърде съмнително по-старите модификации на ВВЕР 1000 да се сдобият с подобно разрешително. Най-ниска в момента е офертата на заводите Шкода - около 800 млн. евро. Само че становищата за необходимостта и от допълнителни суми се опират не на друго, а точно на чешкия опит. За модернизацията на първите два ядрени блока в Темелин (реализирани главно от Чешките машиностроителни заводи, част от които е и Шкода) правителството в Прага похарчи общо 2.7 млрд. евро (или по 1.35 млрд. евро на реактор). Конкретно канадският реактор Канду няма проблеми с евросертификацията, нито пък с изискванията за безопасност. Технологията Канду обаче отделя около 10 пъти повече радиоактивни отпадъци, заяви ръководителят на проекта за АЕЦ Белене в НЕК Красимир Николов. Другият й минус е, че тя е съвсем различна от тази на блоковете в Козлодуй и българските ядрени специалисти тепърва ще трябва да се обучават да работят с нея. Друг е въпросът, че от ACEL заявяват готовност да построят и фабрика за преработка на ядреното гориво в България (т.е. да вложат в страната ни нови 300 млн. евро).Подобна инициатива ще е печелившаи ще реши един от големите проблеми на Европа - този с ядрените боклуци (освен двата румънски ядрени блока, само през последните 10 години в света са построени други 9 централи с реактори Канду). При посещението си у нас в средата на януари президентът на AECL Робърт ван Адел изтъкна, че компанията му е готова да се ангажира и с осигуряването на част от средствата за изграждането на АЕЦ Белене. Интерес към кредитирането са проявили още Канадската експортна агенция, японската Ексимбанк и италианската застрахователна агенция Сачи, допълни Ван Адел. Впрочем, по думите на Красимир Николов, единият милиард евро, необходими за изграждането на атомния реактор, са най-малкият проблем. Заблуда е, че няма пари - подчерта той. - Всички фирми, които предлагат дострояване на блока, предлагат и средства, включително и до сто процента финансиране на обекта.Има готовност да отпадне и най-голямото ограничение за инвестиционния процес - исканията за неотменяема държавна гаранция, отбеляза от своя страна проф. Атанас Тасев, член на работната група по изграждането на АЕЦ Белене. Според него няколко компании са изразили готовност с подкрепата на банкови синдикати да участват в такава схема. Опциите са две. Едната е централата да остане собственост на държавата, при което НЕК или отделно дружество да е бенефициент по сделката. Другата е тя да е изцяло частна, а контролът на държавата да е чрез Държавната комисия за енергийно регулиране и със златна акция.Крайното решение за избор на реактора ще се вземе от правителството след представянето на окончателните варианти на два ключови документа - доклада за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и технико-икономически анализ. Преди това те ще трябва да бъдат одобрени от техническия съвет на НЕК, работната група по проекта Белене към Министерството на енергетиката и от Консултативния съвет към министър-председателя. Както писа БАНКЕРЪ, и двете разработки са поверени на американската компания Парсънс (Parsons EC) с подизпълнител смесеното дружество Джи Си Ар (съдружници в което са Парсънс и Риск инженеринг на Богомил Манчев). Независимо от многото неизвестни някои наши специалисти отсега са готови да се обзаложат, че в България няма да се използва канадската технология Канду. Истинската битка между отделните лобита обаче тепърва предстои. Да не забравяме все пак, че за такъв мащабен и рисков проект, какъвто е АЕЦ Белене, ще е необходима и международна благословия. Тази на Международната агенцията за атомна енергия (МААЕ) и на Брюксел. Инак АЕЦ в Белене просто няма да има.

Facebook logo
Бъдете с нас и във