Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРИТЕ ЗА АНТИТЕРОРИЗЪМ СА МАЛКО, НО СА МНОГО СЕКРЕТНИ

Наближава обяд. Безобиден замърлян трабант бавно се движи по столичната ул. Аксаков в посока към Градската градина. Наближава северната страна на сградата на военното министерство и кротко паркира между циментовите стълбчета, току до служебния вход на ведомството. Въпреки че местата по тротоара пред него са само за коли на министерски хора. После водачът на екологично вредното возило бързо го напуска и се изпарява от района. Минута по-късно проехтява оглушителен взрив. Заедно с трабанта изчезва в небитието и част от сградата на отбранителното министерство. Първоначалните констатации на пристигналите на мястото експерти са, че във фаталния двутактов автомобил (който може да превозва 200-300 кила товар) е имало достатъчно количество стандартни бомби с максималния тротилов еквивалент от 400 грама.Слава Богу, описаната история не е истинска. Но бедата е, че като нищо би могла да се случи. Нито централата на Министерството на отбраната (МО), разположена на една ръка разстояние от Народния театър, нито билдингът на силовото ведомство на бул. Цар Борис ІІІ, срещу Пирогов, са надеждно защитени от подобни посегателства. Същото важи и за щаба на Първи корпус на бул. Цариградско шосе, малко преди ИПК Родина, както и за високата сграда на служба Военна информация в софийския квартал Бъкстон. Поне няма никакъв проблем пред тях да паркира какъвто и да е автомобил. Да не говорим за обезопасяването на редица други обекти в центъра на столицата, които също са под опеката на военното министерство. Стена до стена с Централния военен клуб на бул. Руски например мирно съжителстват няколко заведения, в които всеки може да влезе. Аналогично стоят нещата и по отношение на ведомствения стол на МО на ул. 6 септември. След 17.30 часа той работи като ресторант, в който освен простосмъртни клиенти по вечерно време се отбиват и висши армейски чиновници. Възможните рискове са налице и съвсем не са за подценяване. Това твърдят със солидна доза категоричност водещите специалисти по антитероризъм у нас, които не са кой знае колко на брой. Според тях най-лесното, но неефективно решение е да се въведат драстични ограничения в свободното придвижване на хора и автомобили из такива потенциално застрашени райони както в София, така и в цялата страна. Единственият сигурен резултат от подобни мерки ще е масовото психясване на населението, прогнозират експертите. Те са единодушни, че борбата с тероризма не може да се води на парче, а е необходима цялостна програма. Неизвестно защо обаче продължава да е празно мястото на отменената от кабинета Сакскобургготски Национална стратегия за противодействие на организираната престъпност (тя бе приета през 1998 г. и предвиждаше средства и за противодействие на тероризма). Знам, че имаше някаква идея за разработването на антитерористична програма, но не ми е известно докъде са стигнали нещата. Ние не сме я виждали дори в работен вариант, заяви пред в. БАНКЕРЪ директорът на Национална служба Жандармерия към МВР ген. Живко Живков. А тъкмо на неговите хора е възложена охраната на дипломатическите мисии у нас и на особено важните стратегически обекти. Обаче кои са тези обекти... и охранителите им не знаят. Защото съгласно Закона за МВР от 1997 г. те трябва да бъдат определени от Министерския съвет, но вече седма година подобен списък няма. По тази причина - уточнява ген. Живков - аз казвам, че охраняваме обекти от общонационално значение. Но не е моя работа да казвам дали са и стратегически. Ако се оправдаят надеждите, че до края на март управниците най-сетне ще сколасат да съставят стратегическата листа, работата на жандармеристите може и да набъбне. Шефът им признава, че като се изключи атомната централа в Козлодуй (чиято защита се осигурява съвместно с гранична полиция и противовъздушната отбрана на страната), от терористични посегателства засега най-надеждно са предпазени чуждестранните посолстваИсканията им за затваряне на улици, за поставяне на охранителни съоръжения и прочие се одобряват от Столичната община. Въпросът какви да са съоръженията - от лек или от тежък клас да са бариерите, да има или не бетонни прегради - се обсъжда на съвместни срещи с представители на посолствата и на служба Жандармерия. Дипломатическите представителства си имат и своя вътрешна охрана. Тя също следи какво става около сградата, със специални устройства може дори да чува какво се говори на стотина метра встрани от загражденията. Наши експерти твърдят, че в белите страни всяко превозно средство, влизащо в района на чуждестранно посолство, се проверява надлежно отвсякъде със специални уреди с огледала. Сканирането показва дали има нещо съмнително по шасито на автомобила, под багажника му и по двигателя, където най-често се поставят пластични взривове. Българските жандармеристи обаче не разполагат с подобни екстри. За сметка на това, както пояснява ген. Живко Живков, бдителността им е изключително засилена. Той лично бил инструктирал хората си внимателно да наблюдават подходите към дипломатическите мисии, тъй като евентуалният атентатор може да е безобиден колоездач или уж обикновен турист с раница на гърба. Из тези райони, категоричен е Живков, трябва да се проверява всеки съмнителен минувач или превозно средство. Колкото и обидно да се стори на някого. Според шефа на жандармерията е най-добре и посолствата и други потенциално застрашени институции да се изнесат от центъра на столицата. Там обаче ще останат министерствата, които сами се грижат за охраната си, като за целта наемат полицаи от служба Полиция. Забележителното е, че за охраната на своите военни обекти силовото ведомство наема и частни охранители. Такива например пазят Военната академия Георги Сава Раковски в София. Бивши служители от отбранителната система, включително и от военното разузнаване, пък недоумяват защо за охраната на казармите, авиобазите и други стратегически обекти продължава да се разчита на вътрешната караулна служба. При положение че тя се осъществява от срочнослужещи войници, които се сменят на два часа и са въоръжени с по един калашник АК-72, с четири пълнителя за него, с една каска и толкоз. Какъв отпор могат да дадат тези момчета на терористични посегателства, като се има предвид, че атентаторите не жалят нито взривни вещества, нито себе си. Пресметнал ли е някой цената на подобни загуби? В белите страни обекти от такъв характер се охраняват или от специално подготвени подразделения, или от военна полиция. Натоварени ли са с такива задачи българските военни полицаи, или както се твърди, се занимават най-вече с проверката на служебните автомобили на МО и войската и на документите на срочните и безсрочните армейци? Оказа се, че това няма кой да каже. В продължение на две седмици в. БАНКЕРЪ се опита да получи от отбранителното министерство компетентен отговор как се осигурява надеждността на обектите от системата, но служителите му там останаха безмълвни. Директорът на Националната служба Жандармерия не е запознат с антитерористичните мерки, които са предприети за опазване на военните обекти в страната, но не крие, че степента на защитеност на цивилните от сорта на болници, влакове, междуградски автобуси, язовири, магистрали, виадукти, мостове и тунели не е на необходимата висота. Явно в момента никой не би се решил да гарантира, че примерно тунелите Витиня (на магистрала Хемус) и Траянови врати (на магистрала Тракия), където щъкат само катаджии, не биха могли безпроблемно да бъдат гръмнати от автомобил-бомба. Някак тревожно звучи и информацията на ген. Живков, че предприятията с под 50% държавно участие, включително и потенциално застрашени като бургаската рафинерия ЛУКойл Нефтохим, по закон не могат да разчитат на държавната жандармерийска охрана. В същата тоналност са и признанията, че тази структура, която от октомври 2004-а става изцяло професионална, не е оборудвана с върха на техниката. Снаряжението е предимно руско, наследено от закритите през 1997 г. Вътрешни войски към МВР. Радващото е все пак, че през 2000 г. службата е получила 12 автомобила марка Опел, а през миналата година осем специални автомобила Ивеко - дар от белгийската полиция. Жандармеристите разполагат само с ръчни детектори, но не и с такива, които откриват пластични взривове и оръжия без метални съставки. Хеликоптерите на въоръжение в жандармерията са два класа - Ми-2 и Ми-17. Дребна подробност е, че в момента Ми-17 са с изтекъл летателен ресурс. Както се казва, колкото - толкова. Парите за антитероризъм явно не достигат.В това е убеден и командирът на специализирания отряд за борба с тероризма към МВР полк. Георги Узунов. Уточнявайки пред в. БАНКЕРЪ, че бюджетните средства за дейността на отряда са класифицирана информация, която му е неизвестна, полковникът все пак признава, че те са кът. Борбата със съвременния тероризъм не се води само с геройство, убеден е той. Според него по структура, тактика и подготовка между сходните на българския отряд формирования в други европейски страни - като германското Джи Ес Джи, френското Райт Франсе, австрийската Кобра и руските Алфа и Вимпел - няма съществена разлика. С изключение на значително по-доброто техническо оборудване на чуждестранните антитерористични отряди, каквото нашият не може да си позволи. Въпреки вниманието и полаганите в тази посока усилия от страна на МВР. Става въпрос за скъпоструваща техника, която обаче предотвратява много тежки ситуации и по-сериозни разходи. Не е необходимо да рискуваме живота първо на нашите момчета от отряда и второ - на евентуалните заложници. Някои си мислят, че ако се срещнем лице в лице с терористи, ние сме длъжни да ги ликвидираме. По-трудната част от задачата ни е да ги заловим живи, а без подходящата техника изпълнението й е почти невъзможно, твърди полк. Узунов. Той не крие учудването си, че под тероризъм мнозина, при това уж компетентни хора от важни ведомства, разбират криминални деяния. Помолен да коментира неотдавнашния тежък инцидент на софийския бул. Джеймс Баучер срещу един от висшите началници в бившата силова групировка СИК, командирът на специализирания отряд отсича: Нямам информация дали този акт е разчистване на сметки и битка за преразпределение на територии между някакви групировки. Има си други специалисти, компетентни по този въпрос. За мен обаче това си е форма на тероризъм. Всяко нещо, насочено срещу сигурността на граждани и стабилността на държавната система, е тероризъм. Според Георги Узунов населението ни изобщо не е подготвено и не знае как да реагира при евентуални терористични актове, нито как да се предпази от тях. И няма признаци, че някой се е засилил да го учи на тази жестока, ала необходима наука. Полковникът дава за пример един случай на парижкото летище, на който е бил очевидец. Забелязал и вероятно поради професионалното си изкривяване започнал да следи един багаж, който съмнително дълго бил оставен без надзор. Явно обаче някой от френските граждани наоколо също е проявил бдителност и е сигнализирал където трябва, защото в салона на летището изневиделица се появили полицаи. Те отцепили района, след 10 минути пристигнали и военни, които разширили забранения периметър. Малко след това екип по обезвреждане на взривни устройства просто прострелял багажа.Разхвърчавали се чорапи и парцали, но бомба нямало. Но нямало и излишна паника. Бързата реакция обаче както от страна на френските охранителните органи, така и на гражданите е показателна. У нас обаче явно все още си мислят, че живеят в беден, но мирен остров на спокойствието. Дано си остане такъв задълго, защото по всичко личи, че още по-дълго няма да има пари за осигуряването на модерна антитерористична защита на населението.

Facebook logo
Бъдете с нас и във