Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Парите от офшорни зони да отидат за социални дейности, предлага КНСБ

Парите от офшорни зони да се облагат и средствата да отидат за социална защита. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров след среща с директора на Международния валутен фонд  Кристин Лагард. Двамата участват в конференция в Женева по случай 100-годишнината на Международната организация на труда.

Генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите Лука Византини призова за прекратяване на съкращенията, на строгите икономии и настоя за социална защита на работещите. Според него трябва да се предприемат действия за прекратяване на кризата с ниските заплати. Министърът на труда и социалното осигуряване на Уругвай Ернесто Муро пък подчерта, че всяка страна може да си позволи да финансира социалната закрила. Той смята, че друг огромен проблем пред организацията е провалът на приватизацията на пенсионната система. 

На форума бе съобщено, че МВФ ще изготви ръководство за работещите за социалните разходи. Документът ще бъде завършен до края на 2020 г. Освен това ще бъдат изготвени информационни доклади по теми, включително пенсии, здравеопазване и образование. Въпреки фактурираната стратегия за социални разходи, която обхваща социалната закрила, здравеопазването и образованието, институционалната гледна точка най-вече разглежда социалното подпомагане.

В доклад на глобалната организация се казва, че насърчаването на растежа е най-добрият начин за създаване на възможности за работа и повишаване на жизнения стандарт. Сега обаче правителствата трябва да предвидят и още една възможност: чрез по-добра подготовка на своите кадри да стимулират икономическия растеж и развитие. Проблемът е, че растежът се забавя в Европа, САЩ, Китай, Япония и други водещи икономики, както Международният валутен фонд и Световната банка наскоро подчертаха, като преразгледаха своите глобални прогнози за тази година. В същото време политическите и бизнес лидерите знаят, че трябва да направят повече, за да осигурят работна сила за пазара на труда в епоха на нарастваща автоматизация и застой на заплатите. 

Тези две предизвикателства - съживяването на икономическия растеж и по-добрата подготовка на хората за бъдещето са свързани. Опитът от последните десетилетия показва, че само растежът не е достатъчен, за да се намали нарастващото неравенство и несигурността, съпътстващи промените на пазара на труда. Освен това високите нива на дълга и исторически ниските лихвени проценти са оставили на политиците по-малко традиционни инструменти за стимулиране на икономиката в случай на нова рецесия. В новата обстановка правителствата  и бизнес лидерите трябва да разглеждат връзката между растежа и пазарите на труда по друг начин. Държавите могат най-ефективно да стимулират икономическия си растеж и развитие, като подобряват социалните си договори и инвестират в по-ефективна подготовка на кадрите си. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във