Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРИТЕ НАЗАЕМ ХРАНЯТ, НО И РАЗОРЯВАТ

Икономистите на НДСВ, водени от сегашния вицепремиер Николай Василев и министъра на финансите Милен Велчев, декларираха още преди изборите твърдото си намерение България да излезе на международните финансови пазари с емисия от еврооблигации. Инициативата за нея бе подета още през 1998 г. от кабинета на Иван Костов. Неговото правителство обаче не прибегна до тази форма на финансиране, тъй като осигури достатъчно чуждестранни инвестиции и евтини дългосрочни кредити, с които покри външните плащания на държавата. Според ексфинансовият заместник-министър Пламен Орешарски оптималните параметри на една подобна емисия са десетгодишни еврооблигации с общ номинален размер от 250-300 млн. евро. Той смята, че при тези условия страната ни може да пласира на външните пазари ценни книжа, по които да плаща приемлива лихва - около 9% годишно.
Намеренията на новия икономически министър Николай Василев и на колегата му финансист Милен Велчев обаче са много по-мащабни. Те не крият, че обмислят преструктуриране на външния дълг, което е свързано с пускането на значителни по размер емисии еврооблигации на международните пазари. С набраните от тях пари ще се погасяват някои от текущите плащания по задълженията на България към международните финансови институции или към Парижкия клуб. В плановете на новите министри влиза и обратното изкупуване на част от брейди облигациите ни. Някои финансисти смятат, че тази операция би била доста рискова. В интервю за в. БАНКЕРЪ Пламен Орешарски заяви, че общият размер на разходите за изкупуването на дисконтбоновете ще надхвърли 900 млн. щ. долара. Тази сума трябва да бъде набавена от международните финансови пазари чрез пласирането на български еврооблигации.
Ако срокът за погасяване на новите ценни книжа е поне десет години, лихвата, която ще трябва да плащаме по тях, няма да е по-малка от 12% годишно. А лихвата, която плащаме по брейди облигациите, в момента е под 5% годишно. Има и чисто стратегически причини, поради които това преструктуриране не е за препоръчване да се прави в следващите една-две години, смята бившият заместник финансов министър.
Според него една мащабна операция по преструктурирането на външния ни дълг може да струва много скъпо на държавата. Но пък чуждестранните банки с нетърпение очакват от новото правителство да води по-агресивна политика на международните пазари. Не е тайна, че банката, която получи правото да пласира българската емисия еврооблигации, ще вземе солидни комисиони за услугите си.
Орешарски препоръчва на новия финансов министър да подхожда консервативно към управлението на външния дълг и да не допуска хазартно отношение при операциите с него. А доколко Милен Велчев се е вслушал в съветите му, ще стане ясно от политиката, която той смята да води. Успехът или провалът й българите ще усетят по джобовете си, защото при едни печеливши операции по външния дълг разходите за обслужването му ще намалеят и ще се освободят допълнителни средства за пенсии, за детски надбавки, за здравеопазване, за образование и за инвестиции в инфраструктурата. Ако политиката му по управлението на дълга обаче претърпи фиаско, държавата ще трябва да бръкне още по-дълбоко в джобовете на гражданите и фирмите, за да осигури средства за увеличените плащания към чуждестранни кредитори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във