Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРИ ИМА, ВАЖНОТО Е НА КОГО СЕ ДАВАТ

Валентин Захариев, изпълнителен директор на Кремиковци АД, и Александър Томов, председател на надзорния съвет на дружеството, пред в. БАНКЕРЪГ-н Захариев, доколко са основателни твърденията на бившите държавни шефове на Кремиковци, че доменната пещ, която на 5 ноември тържествено ще пуснете в действие, е била подготвена за ремонт на 80% още през 1998 г., но неизвестно защо вие чак сега сте го завършили?- Това са пълни глупости. Нищо не е било подготвено, освен че пещта беше развалена. Ще ви дам отговор и на един друг въпрос - защо е била спряна първа пещ? Спряна е поради липса на суровини и материали за производствената й дейност, а не защото й е било време за спиране.Искате да кажете, че е била в добро техническо състояние?- Във всички случаи тя е имала още доста живот, но са я спрели и са инсценирали, че го правят за капитален ремонт. Това е един престъпен акт, благодарение на който е унищожено оборудване за десетки и стотици милиони долари. С едно наивно обяснение на тогавашното ръководство, че няма суровини и материали. Естествено е, че не са имали, след като са ги крали. Ние заварихме пещта развалена. Беше й направен един калпер по един безобразен договор. Отново с намерението не да се инвестира, а да се открадне. Прекратих веднага изпълнението на този договор и поканих фирмата изпълнител да напусне площадката на Кремиковци. След това доставката и реконструкцията на всички скъпи съоръжения ги възложихме за изпълнение под ключ на инженеринговата чешка фирма Витковице, тъй като тя даде най-конкурентна оферта. Така че средствата за пускане на доменната пещ са изцяло вложени от новия собственик на Кремиковци.Извън проблема с новите ви договорни отношения с БДЖ и чувствителното повишаване на цената на предлаганите от тях транспортни услуги как стои въпросът с окончателното уреждане на дълговете ви към НЕК? Както научи в. БАНКЕРЪ, за тази цел възнамерявате да продадете на електрическата компания вашата подстанция...- Към НЕК задълженията ни в момента възлизат на близо 52 млн. лева. За продажбата на тази подстанция, за която питате, ние имаме перфектен договор. Стойността му е около 5.5 млн. лева. Но НЕК отказа да вземе подстанцията, и с право, тъй като активите на Кремиковци са блокирани от Агенцията за държавните вземания. С НЕК имаме и друг договор - за доставка на съоръжения на обща стойност към 15 млн. лв., който се изпълнява. Той е тристранен, като страна по него е и австрийската фирма Фьорст Алпине. Ние вече сме платили авансово около 2 млн. лв., а останалите 12-13 млн. лв. ще минат през австрийското дружество, което доставя това оборудване. По този начин ще намалим нашите задължения към НЕК до около 32 млн. лева. Всъщност каква оферта предлагате на междуведомствената комисия, отговаряща за казуса Кремиковци? - Явно има общо разбиране да бъдат отблокирани от Агенцията за държавните вземания активите на комбината. Но за да стане това, на първо място трябва да се намери разрешение за онези скрити задължения в размер на 87 млн. лв., които не са били посочени при приватизацията на предприятието в информационния меморандум...И в балансите на дружеството липсваха...По стари ревизионни актове пък са ви прихванати 19 млн. лв. и за да не ви ги връща в живи пари, държавата сега ви предлага като компенсация нейния остатъчен 25-процентен дял в Кремиковци АД. - На този въпрос е по-добре да ви отговори председателят на нашия надзорен съвет Александър Томов. Кажете, г-н Томов?- Съгласно чл.28, ал.1 на приватизационния договор от 1998 г. за продажбата на комбината, се предвиждат няколко варианта за компенсация на купувача при установени допълнително вреди, причинени по вина на продавача. Първият е с оставащите акции, които засега са собственост на държавата. Ние не искаме да взимаме обратно пари от бюджета - кощунство е при този бюджет и тази икономическа ситуация в страната. Но Кремиковци АД документално потвърдено е платило над 19 млн. лв. извън нашите задължения по приватизационния договор на Главна данъчна дирекция. Договорът, както казах, предвижда възможността да получим като компенсация остатъчния държавен дял в предприятието и Министерството на икономиката ни предложи точно това. Обсъдихме офертата му много внимателно и вероятно ще я приемем.Г-н Захариев, знаете ли обаче как коментираха на 30 октомври тази ситуация депутати от управляващото мнозинство? Според тях, при приватизационната сделка от 1998 г. първият кандидат за металургичния комбинат - турският холдинг Ердемир, е възложил на Делойт и Туш да одитира Кремиковци. Резултатите не са му харесали и той се е отказал. А после същата компания Делойт и Туш....- Направи дю дилиджънса на Кремиковци и за нас - за Дару Металс...Не се ли смутихте от катастрофалното състояние на предприятието, което получихте за 1 лев? Освен това в приватизационния договор сте поели и ангажимента да установите евентуалните му скрити задължения, но вие го сторихте едва при сегашното правителство.- Не е така. По договор ние бяхме длъжни в рамките на шест месеца след прехвърлянето на акциите на наше име да декларираме дали има, или няма скрити задължения, и ако има, колко са те. Това го направихме. Имаме писмо от 1999 г., с което сме уведомили Агенцията за приватизация. А що се отнася до Делойт и Туш, те правиха дю дилиджънс за турския кандидат-инвеститор, но одиторите не откриха тези задължения. Пък и нямаше как да ги видят - дълговете не фигурираха нито в баланса, нито където и да било другаде. Е, как тогава вие успяхте да засечете тази магия?- Частните кредитори просто се оказаха повече. Взаимоотношенията с тях - доставки за комбината, плащания, вземания и прочие, не бяха фактуриран заради опасността от ликвидация на предприятието и риска фирмите кредиторки да загубят ДДС. Те започнаха да фактурират доставките си едва след като Дару Металс подписа договора за покупката на Кремиковци. Аз обаче не знам защо и задължения към държавни компании не са били включени в баланса на дружеството. Г-н Томов, вие имате ли повече информации за този феномен?- При мен е писмото, подадено в Агенцията за приватизация в определения шестмесечен срок от сключването на сделката. Най-скандалното е, че голямото задължение на Кремиковци, което идва от митниците, е предявено едва през 2000 година. Как ние да обжалваме нещо във въпросния шестмесечен срок, след като то не се е появило до този момент? И знаете ли защо не се е появило? Ами просто един кашон с документи бил оставен някъде си и го открили по-късно. Въз основа на съхраняваните в него бумаги, с повече от година закъснение, митниците предявяват претенции с едни и същи дати за неплатени от комбината митнически сборове. Забележете - за период от 1993 до 1999 година. И то за една гигантска сума, която днес представлява основната част от този тъй наречен скрит дълг на Кремиковци. Г-н Захариев, във връзка със специалното наблюдение на Евроепейския съюз върху металургичния отрасъл е трябвало да представите в Брюксел инвестиционната си програма за развитието на Кремиковци. Но оттам май два пъти ви я връщали.- Това не е инвестиционна програма, а програмата за жизнеспособност - здравословната програма, както ние й казваме, и тя се отнася не само за нашата фирма, а за целия отрасъл в страната. Евросъюзът се интересува единствено от това, дали този отрасъл може да бъде жизнеспособен и дали в бъдеще няма да се наложи евентуалното му субсидиране или дотиране от държавата. Ние доказахме досега, че не само не ни субсидират, ами можем дори да връщаме стари задължения и да инвестираме.А как върви смесеното ви дружество с турския Кибар холдинг, което учредихте преди девет месеца в Истанбул?- Прекрасно върви. Досега през този джойнтвенчър сме продали в Турция около 150 хил. тона метал. За догодина планираме да увеличим това количество на около 300 хил. тона. По този начин ще намалим вноса в европейската общност и ще бъдем симпатични и на европейците. Имаме достатъчно банки, които ще ни отпуснат кредити - и оборотни и инвестиционни. Нямаме проблеми с осигуряването на инвестиции - пари в този свят има. Важното е на кого се дават.

Facebook logo
Бъдете с нас и във