Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАРИ ИМА, ПАРИ НЕМА В ЗДРАВНАТА КАСА

Кой каквото и да говори, разпределението на парите в Националната здравноосигурителна каса си е една чиста трагикомедия като онази позабравена игра за абдали Тука има, тука нема. Касата все повече се превръща в най-обикновен трезор и все по-малко в здравен. Все повече пари събира, все повече разпределя насам - натам, а като се разболее човек у нас, все повече му се налага да плаща. Пари има, пари нема и в проектобюджета на НЗОК за 2003 година. От доклада на управителния съвет на касата до общото събрание на представителите (б. ред. - на осигурените, работодателите и държавата) става ясно, че от здравноосигурителни вноски догодина ще постъпят 753 млн. 921 хил. лв., при очаквани разходи за 662 млн. 013 хил. лева. Въпреки това от управителния съвет са категорични, че средствата няма да стигнат за покриването на всички дейности. И предлагат да се намалят с 15 млн. лева разходите за прегледи от специалисти и за лабораторни изследвания в доболничната помощ. (Защо му е на болния специалист, като и джипито може да го огледа?) Проблемът е, според члена на управителния съвет на касата д-р Татяна Василева, че това означава не само отново да се въведат лимити за тестуване на кръв и урина, но и да се свие листата на някои частично платени от касата лекарства. Прогнозите са до края на 2002-ра сумата за медикаменти да достигне 240 млн. лв., а за следващата година са предвидени само 180 милиона. Точно предложението за икономии развали атмосферата на общото събрание на представителите, което трябваше да приеме на 7 октомври проектобюджета на НЗОК. На въпроса трябва ли касата да намалява парите за дейности, след като в преходния остатък по сметката й в БНБ са натрупани 750 млн. лв., бяха отделени близо шест часа. Ако увеличим бюджета със средства от остатъка, ще се наложи да намалим сумата, предвидена в бюджета на здравното министерство, защото парите представляват част от консолидирания бюджет, изтъкна заместник финансовият министър Кирил Ананиев. За да успокои духовете, той надълго и нашироко обясни, че касата е увеличила здравноосигурителните плащания на лекарите на 295 млн. лева, което прави със 110 млн. лв. повече от планираните за тази година. Градусът на дебатите обаче не спадна и когато Ананиев подчерта, че през 2003-а се предвижда болниците да работят по седемдесет и една клинични пътеки, от които тридесет и една нови, като планираните по тях плащания са 177 млн. лв., или със 77 млн. лв. повече, отколкото през тази година. Не помогна и аргументът, че ако започнем да пипаме онези пари, те ще бъдат изчерпани скоро и може да се наложи здравноосигурителната вноска да бъде увеличена от 6 на 8 процента. Накрая Ананиев не пропусна да отбележи и че на този етап здравната каса все още е млада институция и не може да понесе по-големи отговорности. Затова част от грижите правителството оставя на здравното министерство и общините, мотивира се заместник финансовият министър. От КНСБ заклеймиха проектобюджета на НЗОК за 2003 г. като рестриктивен. А д-р Татяна Василева директно заяви, че в разходната си част той откровено е против интересите на пациентите. Общото събрание на представителите поиска управителният съвет на касата да се яви на поправителен, като преработи проектобюджета изцяло и представи максимум до 16 октомври новия вариант за обсъждане преди внасянето му в Министерския съвет и Народното събрание. Парите на здравната каса за 2003 г. бяха тема и на срещата на 8 октомври между синдикалисти и работодатели от здравния сектор, в която участваха и здравният министър Божидар Финков, финансовият Милен Велчев и представители на НЗОК. От касата обвиниха финансовото министерство, че резервът й от 750 млн. лв. е блокиран, защото парите са част от консолидирания бюджет. Подобно натрупване бе определен дори като финансов тероризъм. Председателят на Съюза на работодателите в здравеопазването и директор на болница Св. Анна - д-р Димитър Димитров, пък заяви, че не е нормално разходната част на бюджета на касата да е по-малка от преходния остатък по сметките й. А лидерът на КТ Подкрепа д-р Константин Тренчев припомни, че в проектобюджета за следващата година е заложен нов излишък от близо 92 млн. лв. и настоя с него да се покрият дейности, за които в момента не достигат средства. Здравният министър разкри, че първоначално е поискал за здравеопазването 6% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Това е минимумът в държавите - членки на Европейския съюз, с който се поддържа относително добро ниво на здравеопазване - посочи той. - Като не срещнах разбиране, склоних да сваля на 4.3 на сто. Но финансовото министерство ги смъкнало на 3.9 на сто от БВП. Вече се убедих, че средствата ще бъдат недостатъчно. Подкрепям министър Финков и ще настоявам пред кабинета да приеме 4.3% от БВП, обеща министър Милен Велчев, след като изслуша доводите на лекари и експерти за хроничното безпаричие, в което им се налага да лекуват. На срещата доц. Финков спомена за становището на МВФ, според което не се инвестират достатъчно средства за обновяване на медицинската апаратура в болниците и се ангажира до месец да предложи на кабинета инвестиционна програма за тази цел. Здравният министър обаче спести критиките на Фонда и Световната банка, че причините за липса на инвестиционни средства в лечебните заведения е забавянето на реформата в сектора.

Facebook logo
Бъдете с нас и във