Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАКТЪТ ЗА СТАБИЛНОСТ НЕ Е СВАТБА С ИЗМИСЛЕНИ ДАРОВЕ

Владимир Филипов, Национален координатор на Пакта за стабилност за България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Филипов, оправдаха ли се големите надежди, които страните от Централна и Източна Европа възлагаха на регионалната конференция на Пакта за стабилност в Букурещ?- Пактът за стабилност е натоварен с големи очаквания още от самото си създаване. Колкото до сегашната конференция, аз лично винаги съм се пазил да натоварвам едно събитие с прекалени очаквания. В случая такава беше политиката и на организаторите на срещата. В инструкциите, които получавахме от централата на Пакта, непрекъснато се подчертаваше да не отиваме на нея с прекомерни очаквания. Все пак мисля, че надеждите донякъде се оправдаха, защото конференцията даде положителен отговор на редица въпроси, които явно или негласно стояха пред страните от региона. Накои дори се питаха изобщо ще го бъде ли Пакта, но той получи много силна политическа подкрепа. Освен това пред страните от региона бе дадена ясна перспектива за бъдещото им еврочленство. Не на последно място стана ясно, че финансирането на инфраструктурни проекти ще продължи.В заключителния документ на срещата основният акцент бе положен преди всичко върху регионалното сътрудничество. В този смисъл как създаването на зона за свободна търговия с още шест балкански държави ще се отрази на отношенията ни с ЕС?- Според мен, този въпрос излишно се драматизира. Дори определени служители на Пакта прекалено много коментират едно въображаемо противопоставяне между сътрудничеството в региона и членството в Европейския съюз. За нас не подлежи на съмнение, че сътрудничеството и добрите отношения със съседите са условие за присъединяване към ЕС, а и към НАТО. Това обаче не трябва да води до пакетиране на държавите и примерно България да чака, докато и последната страна в региона изпълни критериите за членство, за да ни приемат в Европа. На държавите от региона бе обърнато внимание, че трябва да подобрят инвестиционния климат и да разчитат по-скоро на частни чуждестранни инвестиции вместо донорска помощ. Как гледа нашата администрация на този проблем?- Нашите държави трябва да подобрят инвестиционния си климат заради самите себе си и чак след това - защото такова е изискването - на Пакта за стабилност. Но темата за участието на частния бизнес в страните от Югоизточна Европа много често бе повдиган на конференцията в Букурещ. На практика частният бизнес е съюзник на държави като нашата за разработването на проекти и за тяхното осъществяване. Големите компании в по-голямата си част искат да работят тук. Те обаче се нуждаят от сигурност за инвестициите си. Това отваря въпроса за гаранциите, които сме в състояние да им дадем. Дали това ще бъде чрез гаранционен фонд, учреден от съответните правителства, или по друг начин. Но въпросът с гаранциите за частните инвестиции трябва да бъде решен. Не става ли дума за липса на финансов ресурс на Пакта? Бихте ли разяснили как все пак ще бъдат набирани обещаните 2.4 млрд. евро и на какво финансиране може да се надява България?- Бих казал, че финансов ресурс има, въпреки симптомите на криза в световната икономика след 11 септември. По-скоро това, което трябва да се подобри, е начинът, по който страните от региона ще се добират до средствата. Това означава да убедим кредиторите и институциите, от които зависи отпускането им, в способността ни да ги усвоим добре и без риск. Очевидно е, че държавите донорки и международните финансови институции ще продължат да финансират отделни проекти. Но на този етап е твърде рано да се каже в каква пропорция България ще може да се възползва от това.Ще започне ли в някакъв период осъществяването на трите бързи български проекта: Дунав мост2, рехабилитацията на пристанище Лом и ремонта на летище София?- Договорените вече срокове за българските проекти от пакета за бърз старт като цяло ще бъдат спазени. Надежди за това ми дава, че специалният координатор Бодо Хомбах се ангажира с всеки един от тях. Знае се колко помогна той за преодоляването на разногласията с Румъния по проекта за втори мост на Дунав. По време на посещението си у нас през лятото на тази година той специално акцентира върху рехабилитацията на пристанище Лом. А ремонтът на летище София и сега си върви, макар и не точно по линия на Пакта.А магистралата София - Ниш и жп линията София-Скопие?- В нашата делегация на конференцията в Букурещ бяха включени представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на транспорта и далекосъобщенията. Те имаха за задача да представят тези два проекта пред инвеститорите. Проблемът е това, че двата проекта са в различна степен на готовност - този за линията София - Скопие е в доста напреднала фаза, но не е така за проекта за магистралата до Ниш. Към него все още има много силен интерес от страна на Япония. Тя все по-активно участва в Пакта за стабилност, като дори ни насърчава да бъдем по- активни в исканията си. В сряда (30 октомври) имах среща с началник-отдела Централна и Източна Европа в Министерството на външните работи на Япония Такаши Кураи. Едно от ясните му послания беше да бъдем по-настоятелни в исканията си за японска подкрепа. Правителството в Токио вече доказа, че има сериозни инвеститорски намерения у нас. Знаете, че Япония инвестира в пристанище Бургас, но тя прави това и от другия край на Черно море. Това ме кара да вярвам, че вече е очертано едно трасе, на което ще се отдава не само внимание, но и финансиране. Именно магистралата София-Ниш се явява негово естествено продължение. Преди известно време вашето изказване, че Пактът за стабилност има нужда от преосмисляне, предизвика недоволството на Бодо Хомбах. Промениха ли се нещата оттогава?- Промяната е в това, че сега всички говорят, че Пактът за стабилност е на кръстопът и има нужда от преосмисляне. Това е напълно нормално, като се има предвид, че международната обстановка е качествено различна от времето, когато се създаваше Пактът през 1999 година. Това налага той да се адаптира към новите условия.Известен е и фактът, че Пактът предложи твърде много инициативи, проведе редица форуми, семинари и срещи за обсъждането им. На един по-ранен етап от развитието му това може би имаше смисъл. В момента обаче изключително важно е тези многобройни инициативи, чието забавяне създава известно напрежение сред страните, да бъдат сведени до оптималния минимум, като на преден план излязат приоритетните за целия регион. Разговора води Стоимен Чакалов

Facebook logo
Бъдете с нас и във