Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАК ТРЪГНАХА ДА ПРИВАТИЗИРАТ БУЛГАРГАЗ

По традиция руската визита на високо ниво в София бе съпътствана от поредна интрига около приватизацията на Булгаргаз. Този път обаче тя не бе провокирана от Русия, а от изказване на енергийния ни министър Милко Ковачев в навечерието на официалното посещение у нас на Михаил Фрадков. На 18 октомври Ковачев обяви, че е започнал изборът на консултант, който да изготви стратегията за преструктуриране на държавното газово дружество. Проектът е на стойност 1 млн. евро, финансира се по програма ФАР на Европейския съюз и на практика това би трябвало да е първата стъпка от подготовката на Булгаргаз за раздържавяване. Същата идея се вееше в публичното пространство и през 1987 година. Тогава правителството на Иван Костов и Световната банка постигнаха договореност, че преструктурирането и приватизацията на компанията ще са част от структурната реформа. Плановете бяха търговската й дейност да се отдели от транспорта и транзита, по подобие на реформата в НЕК. А самата приватизация бе записана като пожелание за времето, когато в страната ще има алтернативни доставки на природен газ.Няма съмнение, че и преди седем години, а и сега Булгаргаз разпалва доста сериозни икономически апетити. Статистиката показва, че за последните две години компанията е внесла като приходи в държавния бюджет около 370 млн. лв., а печалбата й е била около 100 млн. лева. Тя подава синьо гориво за едни от най-големите предприятия - Топлофикация - София, Неохим, Кремиковци, Лукойл, Агрополихим, Стомана... и за 22 газоразпределителни дружества, обслужващи 27 общини. През 2003-а за страните от Балканския регион са транзитирани общо 13.5 млрд. куб. м природен газ, като най-сериозно е било увеличението на количествата за Гърция - 15%, а за Турция доставките са намалели със 1.7 на сто. Прогнозите на енергийното министерство са, че и през следващите няколко години транзитът на газ за съседните държави ще се увеличава.Сред най-активните кандидати за държавната компания е руският монополист Газпром. Подобни мераци бяха афиширани още при визитата на президента Георги Първанов в Москва през септември тази година. Тогава Кремъл обяви, че проявява интерес към приватизацията на големи обекти в българската енергетика, включително на Булгаргаз. Основният проблем при газовата компания обаче си остава липсата на възможност за диверсификация на доставките, т.е тя е принудена да внася гориво единствено от Газпром. Точно поради това експерти подчертават, че не бива да се бърза с продажбата й, поне докато България не намери алтернативен път за доставки на газ. Обратният вариант ще направи страната ни напълно зависима от политическите и икономическите планове на Кремъл в района на Югоизточна Европа. Неприятното за Булгаргаз е, че събираните от транзитната такса приходи не остават в компанията, а отиват в държавната хазна. Сумата възлиза на около 50 млн. лв., или около половината от чистата печалба за миналата година. От енергийното ведомство са предложили на Министерството на финансите поне 20% от парите да остават в дружеството и да се използват за развитие на мрежата. Трябваше още след изтичането на срока на Ямбургската спогодба да се премине към нормално корпоративно подоходно облагане на Булгаргаз. Такава е нормалната практика на Запад, отбеляза Милко Ковачев. Според него не е нормално компанията да продължава да внася в бюджета цялата транзитна такса, след като е изтекъл срокът на спогодбата, по която Украйна връщаше дълговете си за строежа на газопроводи с безплатни доставки на газ. Мрежата за транзит си е собственост на Булгаргаз и се поддържа и управлява от него, а всъщност държавата прибира приходите от транзит, обяснява Христо Казанджиев, директор на Енергийни ресурси в енергийното ведомство и член на борда на газовия монополист.Неясно защо обаче никой не казва, че обичайната световна практика за трансграничен пренос на енергоресурси (природен газ, нефт, електроенергия) е транзитната такса да има три съставки. Едната отразява съгласието на съответната страна енергийният поток да пресече нейните граници и по право принадлежи на държавата. Втората съответства на експлоатационните разходи на дружеството оператор, а третата - на инвестициите, необходими за изграждането на транзитното съоръжение. Докато не бъдат определени тези съставки, нормалното облагане на Булгаргаз е невъзможно. Невъзможна е и приватизацията му. Поне не и при този кабинет, тъй като газовият монополист е в забранителния списък за раздържавяване. Но никой не знае дали дружеството ще остане там и при следващото правителство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във