Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАК СТРАСТИ ВЪВ ВОДОСНАБДЯВАНЕТО

Много е вероятно цената на водата в София да поскъпне още веднъж през тази година. Очакваното повишение е с 12-13 стотинки. Това ще стане, ако Столичната община одобри допълнителната инвестиционна програма на фирмата Софийска вода. Увеличението ще е само за тази година, смята директорът на Експлоатация и поддръжка на дружеството Георги Файтонджиев. Аргументите за подобна мярка са познати - необходимостта от рехабилитация и модернизация на крайно остарялата ВиК инфраструктура. Поредният ценови скок няма да мине само с благословията на столичните общински съветници, а ще трябва да бъде одобрен и от новия регулаторен орган, който се предвижда да заработи през пролетта на тази година. Както в.БАНКЕРЪ писа в миналия си брой, проект на Държавната комисия за енергийно регулиране (ДКЕР) ще поеме и ценообразуването във водния сектор. Най-спряганият засега вариант е това да стане чрез създаването на нова - водна дирекция, която ще наблюдава и контролира използването на водния ресурс в страната и ще следи за движението на цените в отделните региони, ще одобрява общите условия на договорите и ще води регистър за подписаните контракти за ВиК услуги. Лично министъра на регионалното развитие Валентин Церовски е предложил да се премине към този вариант, тъй като така държавните разходи щели да намалеят значително. Досега намеренията на строителното ведомство бяха да се създаде независим Национален воден регулатор, който да е под контрола на Министерски съвет и да се издържа от бюджета. Това е записано и в специален законопроект, който според публикуваната на 5 януари 2004 г. законодателната програма на правителството трябваше да бъде разгледан през май тази година. Сега обаче най-вероятно той ще си остане само на хартия и ще се наложи промяна в текстовете на Закона за енергетиката, които да регламентират разширяването на правомощията на ДКЕР.Тези промени обаче не допадат твърде на фирмите в бранша. Подобно решение е крайно неудачно, заяви пред репортер на в. БАНКЕРЪ членът на управителния съвет на Българската асоциация по водоснабдяване и канализация Иван Греченлиев. Според него обособяването на новата дирекция към ДКЕР вместо самостоятелен регулаторен орган няма да спести средства, тъй като и в двата случая структурата тепърва ще се създава и ще се търсят специалисти за нея. Между енергийния и водния пазар има голяма разлика. Необходимо е, първо, да бъде приет нов Закон за водите, който да изчисти взаимоотношенията между министерствата на околната среда и на регионалното развитие, а не да се намесва трета страна, твърди Греченлиев. Впрочем в част от развитите западни страни един орган регулира енергийния и водния сектор, а в някои държави в структурата му влизат и телекомуникационните регулатори. Това са т.нар. ютилити-регулатори, контролиращи предлагането на услугите във всички сфери на бившите естествени монополи. Прехвърлянето на отговорността за цените на водата към енергийния регулаторен орган може да се окаже ключът за приемането на стратегията на МРРБ за развитието и управлението на водния сектор. Става дума за това, че използването на вече съществуващия регулаторен орган (макар и в друг сектор) ще намали значително сумите, които трябва да бъдат отделени от бюджета за ВиК сектора.От строителното министерство съобщиха, че документът е съгласуван с всички ведомства, с изключение на финансовото. Правели се някои уточнения относно необходимите промени в нормативната уредба и структурите за управление на ВиК сектора, след което стратегията ще бъде предложена за одобрение от кабинета. Тя бе разработена още през август 2003 г. и предвиждаше до 2015 г. за рехабилитацията на преносната мрежа, за намаляването на разходите и за изграждането на пречиствателни станции да бъдат вложени 6.7 млрд. лева. Около 60 на сто от тях трябваше да бъдат осигурени от държавния бюджет и от предприсъединителните програми на ЕС, от кредити и от държавни такси. Останалите над 2.7 млрд. лв. трябваше да са частни инвестиции. На първия етап (до 2010 г.) трябваше да бъдат усвоени над 2 млрд. лв., от които 700 млн. лв. от предприсъединителни фондове и 103 млн. лв. - от държавната хазна. Откъде ще се набавят липсващите над 1 млрд. лв. обаче проектостратегията не казваше. Най-вероятно след междуведомственото съгласуване инвестициите за сектора ще бъдат окастрени чувствително, но едва ли дотолкова, че да бъдат осигурени безпроблемно бюджетните пари. Още повече че според последните три години субсидиите за капиталови разходи от хазната за ВиК сектора чрез инвестиционната програма на МРРБ непрекъснато намаляват. През 2001 г. те са били 131.7 млн. лв., а за миналата година - 5.6 млн. лева. Експертите в бранша твърдят, че през 2004 г. те ще бъдат намалени до скромните 2 млн. лева. Затова логично усилията и надеждите на експертите в Министерството на регионалното развитие са насочени към привличането на средства от европейските фондове. На 19 октомври 2003 г. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Министерството на финансите, МРРБ и подчинените му ВиК дружества в Пловдив и Бургас подписаха споразумение за сътрудничество при изграждането, подобряването и разширяването на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води. Споразумението обхваща два етапа - на първия двете ВиК дружества да получат от ЕБВР по 10 млн. евро заем без държавна гаранция, които дават възможност да се изпълнят 25% от проектите. Останалите 75% ще се финансират безвъзмездно от средствата на програма ИСПА. Във втория етап документът предвижда ЕБВР да отпусне нов заем на други четири до седем водни дружества. Общата стойност на всички тези кредити ще достигне 60 млн. евро. За осъществяването на проекта Изграждане на пречиствателни станции в басейна на река Марица по програма ИСПА са предвидени 32.5 млн. евро, а други 24.5 млн. ще отпусне Европейската инвестиционна банка. Другият начин за набиране на средства за модернизация на водопроводната мрежа в България е тривиален и неособено популярен - да се увеличат цените на водата. От началото на 2004-а тази мярка въведоха четири дружества в страната. От 1 януари в Кърджали цената на водата бе повишена с 1% - до 1.02 лв. за кубик. С 1.3 на сто бяха качени тарифите в Смолян, а в Ямбол вече ще плащат по 1.20 лв. за кубик вода. Столичаните също бяха сурвакани новогодишно от концесионера Софийска вода и цената на кубик вода достигна 1.02 лв лева. Специалисти от Министерството на регионалното развитие обясниха, че увеличението е наложено поради променените цени на компонентите, формиращи разходите за добиване, пречистване и доставяне на питейната вода до потребителите. Те съобщиха за в. БАНКЕРЪ, че в останалите водни дружества увеличение на цените не се предвижда. Това ще става при необходимост и ще бъде утвърждавано от работна група, създадена със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Необходимостта от създаването на орган, който да поеме контрола върху цените на водата, качеството на услугите по доставката, отвеждането и пречистването на питейните и отпадъчните води е безспорна, но далеч не е най-належащият за разрешаване проблем във ВиК сектора. За потенциалните инвеститори (най-вече чуждестранни) в тази област е далеч по-важно да има ясно регламентирана нормативна рамка и да бъде разрешен казусът с деактуването на собствеността на водните дружества в страната. Само така ще могат да се създаде прозрачна процедура за навлизането на сериозни чужди капитали и фирми в сектора. В противен случай може да се повтори провалът с концесионирането на водните дружества във Варна и Шумен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във