Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ПАК ЩЕ ПИПАТ КАПАКА НА ПРАЗНАТА ТЕНДЖЕРА

Георги Чернев - заместник-председател на Българската търговско- промишлена палата през в. БАНКЕРЪГ-н Чернев, отново се заговори за промяна на Кодекса на труда, отново се споделят идеи... Българската търговско-промишлена палата избистри ли своя модел за прекрояването му?- За нас като работодатели темите Кодекс на труда и регламентираните от него правно-трудови отношения са от изключително значение. В крайна сметка те уреждат не само трудовите, но и социалните и икономическите отношения. Според мен и колегите от палатата, обаче той не е панацея за решаване на проблемите. Смятаме, че определяща е икономиката и конкурентността на фирмите. Ако икономиката ни е конкурентна, а фирмите работят добре, тогава можем да говорим за адекватни взаимоотношения, регламентирани по Кодекса на труда. Но при положението, в което се намираме, кодексът дори и да е перфектен от правна гледна точка, пак би стоял като капак на празна тенджера. Кой каквото и да променя в него, няма да разреши проблема със заетостта, още по-малко с наемането на работна ръка на черно. Ето защо Българската търговско-промишлена палата застъпва тезата, че е необходимо кодексът да урежда по по-либерален начин трудово-правните взаимоотношения във фирмите. И когато става дума за промяната му, правителството не бива да е страна, а само арбитър. Категоричен съм, че въпросът не трябва да се политизира, защото е преди всичко икономически. С други думи - да си затворим едното око за нарушенията при наемането на работници, към които впрочем прибягват и немалко чуждестранни фирми в районите с ниска заетост...- Това е продукт на времето, в което живеем. Собствениците на чуждестранните фирми у нас не крият, че са дошли в България заради по-либералния режим в сферата на трудовите взаимоотношения, за да избегнат високите часови ставки и строгите регламенти на пазара на труда в страните - членки на Европейския съюз. Ако ние ги посрещнем с високи надници и железен режим на контрол, те няма да останат у нас, а ще изнесат производствата си в някоя още по-източна държава от нашата. Промени в Кодекса на труда са необходими, но те трябва да се правят постепенно, според реалностите и икономическите условия у нас. В противен случай ще прогоним и малцината, които сега развиват някакво производство в страната ни и дават препитание на хиляди хора. Ако прибегнем до крути мерки, ще затворим вратата на тези потенциални работодатели и ще обречем на глад не едно и две семейства. Не сме ли се запътили към Европейския съюз и ние все пак?- Паралелно с пазарната икономика се развива и пазарът на труда. Преди десет години чуждестранни работодатели наемаха шивачки за по 100 лв. месечно. Сега вече такива заплати няма. Така наречените работници на черно всъщност са много по-добре платени от други, които са дори на държавна работа и са с перфектни договори. В шивашката промишленост например заплатите са от 240 лв. до 360 лв. и варират в зависимост от квалификацията. Някои фирми им плащат до стотинка договорените пари на ръка, но със съгласието на работниците ги осигуряват на минимална работна заплата. Хората искат да получат парите сега и веднага. Не ги интересува каква пенсия ще получават след двадесет години. Даже не им минава през ум, че един ден може да им откажат лечение в болницата заради липсата на здравна осигуровка. Браншовата търговско-промишлена палата е против такива работодатели. Ние настояваме в Кодекса на труда да залегне изискването трудовите договори да се регистрират в Националната служба по заетостта. Време е да се знае най-после кой кой е сред работодателите в България.И как ще стане това при сегашната слаборазвита икономика и съответно слаборазвит пазар на труда?- Няма майстор, чиято надница да не се знае. Когато фирмите се явяват на търгове за обществени поръчки, ги печелят тези с очевидно занижени надници. А колкото до конкретния въпрос, единият от начините е да се въведат часови ставки. Това обаче не бива да го прави държавата, а съответната браншова организация, тъй като най-добре знае кой колко получава. Ако в тръжните комисии влязат нейни представители, ще се пресече порочната практика некоректни фирми да печелят търговете с ниски ставки и евтини материали, с каквито всъщност не разполагат, а после да изнудват възложителите за анекси за увеличение. Само че браншовите организации нямат никакви законови правомощия?- Сега нямат, но ще имат Закон за браншовите организации и той ще им даде това право. Вече сме предложили проект за такъв нормативен акт. Да не забравяме обаче, че някои браншове у нас се тресат от синодалния синдром - имат по две, дори три организации. Коя от тях ще има свои представители в тръжните комисии?- Легитимността също ще бъде уредена със закона. В проекта, за който говорим, са предвидени два начина. Единият е съответното министерство да каже коя организация е представителната. Другият - тя да бъде посочена от Българската търговско-промишлена палата или Българската стопанска камара. Аз лично съм привърженик на втория вариант, защото двете неправителствени организации редовно публикуват в ИНТЕРНЕТ данни за фирмите - свои членове, и платения от тях членски внос. Така се гарантира непрекъснат достъп до информация на всеки, който се интересува. Пък и не е редно държавата да определя представителността на едни или други, за да се избегне вмешателството на една или друга политическа сила. Проектозаконът за браншовите организации не предвижда задължително членство, както изисква Законът за занаятите, но допуска да има повече от една организация в даден отрасъл. Смятаме, че чрез конкуренцията ще оцелее тази от тях, която най-добре защитава интересите на своите членове.

Facebook logo
Бъдете с нас и във