Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОЗЪБЕНИЯТ ПРИЗРАК НА ДЕФИЦИТА

Платежоспособността на една държава се определя (в дългосрочен план) от няколко критерия, най-важните от които са размерът на спестяванията на правителството в БНБ (т.нар. - фискален резерв), на държавния дълг и на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Значението на първите два показателя едва ли се нуждае от коментар, защото правителството може да използва спестяванията си както за погасяване на външния дълг, така и за покриване на непредвидени разходи, каквито са например наводненията през това лято. В края на август 2005-а (по данни на БНБ) фискалният резерв на правителството е 4.3 млрд. лв. - само със 100 млн. лв. по-малко спрямо началото на годината, въпреки че през изминалите осем месеца правителството похарчи над 2 млрд. лв. за обслужване на държавния дълг. За същия този период задълженията му и тези на общините към чуждестранни кредитори намаляха от 5.8 млрд. евро (в началото на годината) на 4.6 млрд. евро в края на август 2005-а. Причина за този резултат е изкупуването на всички останали брейди облигации, чийто номинал бе малко над 1 млрд. евро. Това стана с две операции - през февруари и юли 2005 г., след които размерът на външните задължения на държавата стана по-малък от този на частните компании към чуждестранни кредитори, натрупани от 1999 г. до днес и възлизащи на 5.7 млрд. евро. Два милиарда евро от тях са само дълговете на българските банки към външни кредитори. Този значителен външен дълг на частния сектор засяга косвено стабилността на държавните финанси. А обслужването му е пряко свързано с износа на валута от страната - с нея се погасяват лихвите и главниците по кредитите, взети от чуждестранните компании и банки. Точно тази изтичаща валута влияе върху увеличаването на дефицита по текущата сметка на платежния баланс на България. Балансът по нея отразява в най-пълна степен чистия размер на валутата, която влиза (при излишък) или излиза (при дефицит) от страната. Ето защо Международният валутен фонд, Световната банка и останалите финансови институции много стриктно следят състоянието на текущата сметка на платежния баланс и изискват от поредното българско правителство да предприеме поредните мерки за намаляването на дефицита по нея. Неслучайно при приключилото преди седмица посещение на мисията на МВФ у нас нейният шеф Ханс Фликеншилд изрази безпокойство от увеличаващия се дефицит по текущата сметка, който за първите шест месеца на 2005 г. е 1.38 млрд. евро, докато за цялата 2004 г. размерът му е 1.47 млрд. евро.Два са основните фактора, които влияят върху размера на текущата сметка - това са салдата по външната търговия и по услугите. От близо седем години насам управляващите и подопечната им държавна администрация не могат да се преборят със задълбочаването на негативната тенденция поувеличаване на дефицита във външната търговияПрез 1998-а той е бил 328.4 млн. евро (2.8% от БВП), а през 2004 г. вече е 2.7 млрд. евро (13.9% от БВП). За шестте месеца на 2005 г. отчетеният от статистиката търговски дефицит е 1.6 млрд. евро (8% от БВП), а прогнозите са, че в края на годината той ще надхвърли 3 млрд. евро. Една от най-често изтъкваните причини за този резултат е рязкото нарастване на цените на петрола. Неслучайно в статистическата информация на БНБ се отделя специално място за влиянието на цените на суровия петрол върху резултатите на българската външна търговия. В последния анализ на Централната банка е направена следната констатация: Суровият петрол и природният газ формират 13.5% от вноса в страната. От началото на 2005 г. до края на юни цената на внесения в страната петрол се е увеличила с 35.5% спрямо същия период на 2004 година. По данни от митнически декларации обемът на внесения нефт в страната за първите шест месеца на 2005 г. се е увеличил с 14.1% спрямо същия период на 2004 г., а на петролни продукти - с 31.7 процента. Този ръст можеше да се компенсира с увеличаването на цените на някои основни стоки, които страната ни изнася - мед, цинк, олово, карбамид, горещовалцувана стомана. Стойността на медта на международните пазари в края на юни 2005-а е с 31.2% по-висока, отколкото в средата на 2004-а. Цинкът и оловото през този период са поскъпнали съответно с 24.8 и 13.3%, карбамидът - с 36.7%, а горещовалцуваната стомана - с 23.8 процента. Проблемът на България е, че освен петрол тя внася огромно количество инвестиционни и потребителски стоки. И докато първите влияят положително за повишаването на обема и качеството на произвежданите у нас изделия, то вторите отразяват липсата на производство на качествени изделия за българските граждани. При това, според данните, публикувани от БНБ, основният ръст на вноса на потребителски стоки се дължи на храните, цигарите и лекарствата - все продукти, които бизнесът у нас би трябвало да произвежда в достатъчно голямо количество.Статистиката на платежния баланс, публикувана периодично от БНБ показва, че дефицитът, формиран от външната търговия, обикновено се компенсира отчасти от салдото по услугитеНай-важното перо в него са постъпленията от туризма. Благодарение на тях салдото по услугите през изминалите седем години бе положително. През 1998 г. то е 353.3 млн. евро, а през 2004 г. е 723.5 млн. евро. Дали тази нарастваща тенденция ще се запази, зависи изцяло от чистите приходи от туризма. За шестте месеца на 2004 г. те са били 305 млн. евро, докато в края на юни 2005 г. са достигнали 354.6 млн. евро. Като цяло чистите приходи от туризма в края на 2005 г. са 1.5 млрд. евро. По принцип дефицитът по текущата сметка не е страшен, ако се покрива от други приходи в платежния баланс. Доказателство за това са икономическите резултатите на прибалтийските държави - Литва, Латвия и Естония, които вече са влезли в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото като национално платежно средство. В сравнение с останалите новоприети държави в ЕС прибалтийските републики имат най-високия годишен ръст на БВП - между 5.1% и 9.7% за 2004 г., отчитат бюджетен излишък, външният им дълг като съотношение към БВП е от 5.3% за Естония до 21.4% за Литва, но в същото време дефицитът по текущите сметки на платежните им баланси е доста голям. За Естония той е 12.6% от БВП, за Латвия - 7.5%, а за Литва 6.9% от БВП. Независимо от това този дефицит не дестабилизира икономиките на трите държави, тъй като се покрива с външни инвестиции. Факт е, че до края на 2004 г. България също се справяше с тази задача. Чистите постъпления само от чуждестранни инвестиции през 2004-а бяха над 2.1 млрд. евро. Парите, преведени от българи в чужбина по сметки на роднините им у нас, възлязоха на още над 900 млн. евро. Така че, независимо от големия дефицит и значителните плащания по текущата сметка за обслужване на външния дълг - над 1 млрд. евро, валутният резерв в БНБ не само че не намаляваше, а дори се увеличи с повече от половин милиард евро. През 2005 г. обаче тази тенденция едва ли ще се запази. Постъпленията от българите, работещи в чужбина, продължават да са устойчиво високи. За шестте месеца на 2005 г. те са били 415 млн. евро, докато за същия период на миналата година техният размер е бил 354 млн. евро. Не така обаче стои въпросът с преките инвестиции в България. За шестте месеца на 2004 г. те са надхвърлили 1 млрд. евро, но за същия период на тази година размерът им е едва 660 млн. евро. При това през 2005 г. от приватизация не е постъпило нито едно евро, докато за шестте месеца на 2004 г. по това направление в страната са влезли 243.1 млн. евро. Факт е, че приватизацията в страната приключва и приходите по тази линия постепенно ще изчезнат. Неприятното е че през шестте месеца на 2005 г. се забелязва не само намаление на инвестициите в създаването на нови предприятия - с близо 200 млн. евро, но и в увеличението на капитала на вече съществуващите частни дружества с чуждестранен капитал. А именно на тези инвестиции ще разчита България през следващите години, за да покрива дефицита по текущата сметка на платежния баланс на държавата. Всъщност активността на чуждестранните капитали в създаването на нови производствени мощности у нас е индикатор за това, дали в близко бъдеще може да се очаква рязко намаляване на отрицателното търговско салдо, а оттам и на дефицита по текущата сметка. Защото и студентите по икономика знаят, че създаването на конкурентоспособно производство е свързано с намаляването на вноса (най-вече с този на потребителски стоки) и с увеличаването на износа. Постигането на тази цел на практика формулира и основните задачи пред всяко правителство - намаляване на данъците и на осигурителните вноски и въздържане на изпълнителната власт от рязко увеличаване на бюджетните заплати. Неслучайно при всяко посещение на мисията на МВФ в България се изисква от правителството да се ангажира с изпълнението точно на тези задачи. Подобна е целта и на силово наложената от МВФ, Световната банка и ЕС реформа в правосъдието. Защото чуждестранните капитали ще продължат да идват в България само ако тя им осигурява благоприятно данъчно облагане и сигурност срещу недобросъвестни партньори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във