Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТПИСАХМЕ КОЗЛОДУЙ, ДА ЖИВЕЕ БЕЛЕНЕ

Активна PR-кампания предприеха управниците през седмицата. Подобно на кралица Мария-Антоанета, препоръчала на бунтуващите се по време на Великата френска революция: Като няма хляб, да ядат пасти!, нашата власт излезе с посланието Като няма АЕЦ Козлодуй, ще строим Белене. За разлика от френската кралица обаче нейният далечен сродник в България - Симеон Сакскобургготски, има проблем, но не разполага с пасти. Проблемът е изложен в доклад на енергийното министерство, изпратен на парламентарната Комисия по енергетика. В документа се казва, че заместването на 800-те мегавата след спирането на вторите два блока в Козлодуй през 2006 г. с 300 мегавата от нова мощност в Марица изток 1 няма да е достатъчно и ще се наложи внос на 200 мегавата електроенергия. А ако строителството на термичните блокове закъснее, дефицитът ще се увеличи и няма да може да бъде покрит с внос на електроенергия, защото няма страна в региона, която да го осигури.Както пряк отговорник за енергийния баланс на държавата, пръв се опита да внесе успокоение енергийният министър Милко Ковачев. По неговите думи при затварянето на козлодуйските блокове III и IV резервните ни електрически мощности наистина ще паднат под 20%, но надеждността на системата ще се компенсира чрез намалението на загубите на електроенергия след приватизацията на ЕРП-тата. Тоест, режим на тока няма да има. После министърът, който е ядрен инженер с немалък трудов стаж в АЕЦ-а, заплаши, че ако България влезе в остър спор с ЕС за сроковете за затваряне на втората двойка реактори, рискува да забави преговорния процес, а и ефективното си членство в Евросъюза, планирано за 1 януари 2007 година. Отделно Ковачев наблегна на значимите негативни ефекти от отлагането върху цялата българска икономика и цялото ни общество. Сякаш едва дочакал пролога на PR-кампанията, шефът на парламентарната Комисия по енергетика Веселин Близнаков подхвана от Русе темата за АЕЦ Белене. Премиерът ще подпише решение за строеж на втората атомна централа през май, съобщи Близнаков. За да бъде спазен този срок обаче, Министерството на енергетиката трябвало да представи цялата необходима информация не по-късно от края на април. Какъв тип реактор ще се използва и каква ще е единичната му мощност - дали 600 или 1000 мегавата, тепърва ще се решава. Но е сигурно, смята Веселин Близнаков, че строежът на новата ядрена мощност ще се отрази благоприятно върху бизнеса в България и специално в Русе, тъй като изграждането й ще продължи 48 месеца, а експлоатацията - най-малко 40 години.Изпълнена с ентусиазъм, парламентарната Комисия по енергетика, на съвместно заседание с консултативния съвет за АЕЦ Белене и ръководството на енергийното министерство, постави задачата да се ускори подготвителният етап за проектаНе по-малко ентусиазирано и медиите зарязаха Козлодуй и се вторачиха в новия ядрен блок в Белене. На заден план останаха темите за компенсациите, обещани ни от ЕС, за предсрочното затваряне на четирите 440-мегаватови реактора и за резултатите от партньорската проверка от края на миналия ноември.По информация на в. БАНКЕРЪ предварителният доклад на мисионерите в Козлодуй е напълно готов и е изпълнен с немалко положителни оценки. Но както неведнъж бе казано, целта на евроинспекцията не бе да определи експлоатационният ресурс на вторите два малки блока. Всички тези решения са в прерогативите на българските власти и единствено от кабинета зависи дали ще ги защитава, или не. Положително решение би означавало дискусията за блоковете да продължи (или по-скоро тепърва да бъде проведена) при преговорите с Европейския съюз по глава Разни, но е наивно да се смята, че такава ще има. Предрешена изглежда и полемиката за 550-те млн. евро, на колкото бяха оценени от Брюксел последствията от предсрочното затваряне на козлодуйските реактори. За министър Ковачев драстичната разлика до над 1.7 млрд. евро, колкото ще са загубите по сметките на българската междуведомствена група, е не само обяснима, но и напълно реална. Евроекспертите не са отчели непостъпилите средства от малките реактори във фондовете ни за извеждане на ядрени съоръжения от експлоатация и радиоактивни отпадъци. По принцип тези суми не зависят от момента на затваряне на блоковете, а са дължими още от самото начало на тяхната експлоатация, но у нас натрупването в двата фонда започна едва в края на 1999 година. Така че проблемът си е наш, а не на Европа, отбеляза Ковачев, и ще трябва да се задоволим с обещаните ни от нея 550 млн. евро.На практика затварянето на III и IV блок ще струва поне 1.4 млрд. евро през следващите от 40 до 70 години. Значителна част от въпросната сума все пак ще е необходима в края на този период, а потребностите за първите години ще са около 70 млн. евро и са изцяло покрити не от централата, НЕК или пък от бюджета, а от двата специализирани фонда, в които до момента са набрани 540 млн. лв., бе категоричен Ковачев. Внушението му е повече от ясно - до плащането на големите пари има достатъчно много време, за да са спокойни не само сегашните, а и следващите министри. Не така обаче стои въпросът с АЕЦ Белене. През втората половина на 2005 г. (когато ще са поредните парламентарни избори) този гаранционен проект, кажи-речи, ще е докаран до под кривата круша Ще са пръснати десетки милиони евро (парите вече са планирани в бюджета на НЕК), а резултатът ще се измерва най-вече с хиляди листове хартия. Ще са отпаднали дотогава и поне част от обичайните за такова начинание въпросителни. Министър Ковачев даже отсега обяви, че втората българска АЕЦ е необходима не само за задоволяване на потребностите на страната от електроенергия, но и за региона. Това се подкрепяло и от доклад на паневропейските обединени преносни системи UCTE, според който Югоизточна Европа ще се нуждае от нови мощности от 2009 г. - тоест точно от периода, планиран от сегашното правителство за пуск на АЕЦ Белене. Намеренията са, стойността на проекта да бъде определена в края на април. Шефът на парламентарната енергийна комисия Веселин Близнаков смята, че капиталовложението ще е между 800 млн. и 1 млрд. евро. Точните цифри обаче ще се съдържат в технико-икономическия анализ за обосноваване на изграждането на АЕЦ Белене, възложен от НЕК на американската компания Парсънс (Parsons EC), с подизпълнител смесеното дружество Джи Си Ар (съдружници в него са Парсънс и Риск на Богомил Манчев). Същите компании, съвместно с екип от независими експерти и консултанти от български научни организации и дружества, изготвят и доклада за оценка на въздействието върху околната среда (т.нар. ОВОС). В края на април ще се знае и кой точно ще строи новата АЕЦ За да се ускорят нещата по изграждането й, нямало да се обявява конкурс, а ще се проведат прозрачни (!) преговори с потенциалните изпълнители, изтъкна Милко Ковачев. Според него реалистичните проекти били два: с руския реактор ВВЕР 1000 със западни подобрения, вече реализиран в чешката АЕЦ Темелин, и с канадската технология Канду 6, приложена в АЕЦ Черна вода в Румъния и в Китай. При втория вариант новата централа ще се строи от канадци и японци, а при избор на ВВЕР 1000 в строителството ще се включат Русия, САЩ и Великобритания. Търсим решения - каза енергийният министър - които действително да могат да ни доведат до експлоатация на централата през 2009 година. Едно от големите предимства при избора на руския реактор е, че ще бъдат усвоени вложените досега на площадката в Белене над 1 млрд. щ. долара, твърдят някои специалисти. Нещо повече - в официален документ на енергийното министерство е записано, че концентрирането на усилията върху завършване на блока по модернизиран проект ВВЕР-1000 с внасяне на изменения в проекта, подобни на реализираните на блокове V и VI на АЕЦ Козлодуй и блокове I и II на АЕЦ Темелин, е единственият начин за значително намаляване на сроковете за изграждане и въвеждане в експлоатация на нова ядрена мощност. Само че никой не коментира доколко годно е днес доставеното още преди 1990 г. оборудване за централата още от чешките заводи Шкода. В една разработка на Енергопроект от края на миналия век е посочено, че от построеното в Белене може да се използва едва около 30 на сто (сега този процент вероятно е доста по-нисък). От своя страна експерти от руския Атомстройекспорт подчертават, че строежът не може да продължи, без внимателно да са проучат въпросите не само с площадката, но и с бъдещата експлоатация и най-вече с доставката на ядрено гориво и преработването на употребеното. Не на последно място е необходимо да се има предвид и че модернизацията на двата 1000-мегаватови реактора тип ВВЕР в Темелин излезе на Чехия 2.7 млрд. евро. Лобистите за канадската технология Канду пък наблягат на това, че при нея ще се използва естествен, а не обогатен уран, както при централата в Козлодуй. Той бил по-евтин, а и щял да се произвежда в страната. Подминава се обаче радиационното замърсяване от тежката вода, с която работят блоковете Канду, както и фактът, че европерспективите за изграждане на енергоблокове с такъв тип реактори са отрицателни. Отделна тема е може ли малка България да развива два съвършено различни типа ядрена енергетика? И как Европа би погледнала на възможността в долната част на Дунав да има три ядрени площадкиразстоянието между които е не повече от 80 километра?Не се дискутира и как и с какви пари ще се строи АЕЦ Белене, макар отсега да е ясно, че на бъдещите изпълнители ще е необходимо да се дадат държавни гаранции. И ако проектът тръгне още през май тази година, както прогнозира Веселин Близнаков, гласуването на гаранцията трябва да стане още през тази парламентарна сесия (или най-късно наесен).Възможно е централата да се строи с фирмен кредит. Това впрочем предложи единият от кандидатите - канадската АЕCL (Atomic energy of Canada). Тогава ще се наложи НЕК да сключи дългосрочен (поне 15-годишен) договор за изкупуване на произведената от новия АЕЦ електроенергия, като примерната цена на канадците е 5 евроцента за киловачтас. Но тези 5 евроцента ще могат да се изплащат при 15 евроцента цена за киловатчас при крайния потребител. А ангажимент за подобни цени след 2009-а едва ли би си позволил да поеме който и да е от сегашните ни управници. Тогава енергийният пазар и у нас, и в региона ще е либерализиран и се очаква предложенията на производителите да са доста под заявените 5 евроцента. Строежът на новата ядрена централа би могъл да се финансира и с емисии корпоративни книжа на вътрешния и външните фондови пазари. Идеята бе лансирана малко преди местните избори през миналия октомври от премиерския съветник Андрей Гюрковски в качеството му на евентуален кандидат-кмет на София. Гюрковски обаче така и не се се включи в надпреварата, а идеята бе отмината, без каквито и да е коментари. В последна сметка реално ли е изобщо изграждането на Белене или това е по-скоро една химера? Защото освен всички изредени проблеми са налице и новите АЕЦ-критерии на Евросъюза, в които не се вписва нито един от двата конкурентни типа реактори. Отношението на ЕС конкретно към канадските реактори е декларирано нееднократно. На 20 януари чехите например обявиха, че се отказват от намеренията си за изграждане на два нови блока в атомната си електроцентрала Темелин. Подробности не бяха съобщени - говорителката на кабинета Ана Веверкова заяви единствено, че сега е абсолютно ненужно да говорим за такъв проект. Но специалистите са убедени, че причината за отказа на Прага е членството й в Европейския съюз, което налага съобразяване с всички евростандарти, включително и с ядрените.Така че колкото и силно да е лобирането от Москва и отвъд Океана, едва ли кабинетът ни ще пренебрегне новите ядрени условия на Брюксел. А ако все пак се реши на подобен ход, ще трябва да осигурят поне 1 млрд. евро за финансиране на проекта. Или пък да поемат финансови ангажименти, които ще изпълняват следващите правителства.

Facebook logo
Бъдете с нас и във