Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТЛИЧНИЦИТЕ ОТЛОЖИХА СТРАХОВЕТЕ СИ

Ако неотдавна пак сте били в Чехия или Унгария, няма как да не са ви направили впечатление цените. Повечето услуги и сравнително по-луксозните изделия, които допреди години не струваха много повече, отколкото у нас, вече са доста по-скъпи (с изключение на стоките от първа необходимост). От 1 май 2004-а тези две държави заедно с още осем ще влязат в ЕС. Но ще минат дълги години, преди да достигнат доходите в съюза. Цените вероятно ще се интегрират по-бързо. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през октомври 2003 г. цените в Чехия, Полша и Унгария са изоставали твърде много от европейските. В Полша те са били от 41 до 65% от тези в общността. Дори Унгария, където ценовото ниво е по-високо, то не надхвърля 73% от стойностите, на които се продават стоките в Португалия. Все пак разликата е съкратена значително - от 1992 г. насам средните цени в Полша, Чехия, Унгария, Естония, Словения и Словакия са нараснали спрямо тези в Германия от 28.5 до 50 процента. В същото време заплатите в Централна и Източна Европа са между 15 и 30% от равнищата в ЕС. Казано с други думи, напредък има, но още по-голям е мегданът за догонване.След като повечето от новите страни членки признаха, че ще им трябва по-дълго време, за да достигнат останалите в Евросъюза, опасенията им от внезапна инфлация като че ли намаляха. Пък и се поотложиха датите за присъединяването им към еврозоната. Само допреди две години полските вестници излизаха със заглавия от типа Приемаме еврото през 2004-а. Последните планове са това да стане най-рано през 2009-а, а чешкото правителство предвижда още по-късна дата - 2009-2010 година. Унгария все още не е зачеркнала 2007-а, но влошаването на икономическото й положение вероятно ще я накара също да коригира сроковете за отказване от форинта.Независимо от всичко от няколко години властите в новоприсъединяващите се държави изследват факторите, които могат да поставят на изпитание ценовата им стабилност.Инфлационните очакванияАко страховете от покачване на цените останат високи, в един момент те могат да се проявят като сбъдващо се пророчество, пише в специално проучване на Чешката народна банка за влиянието на евроинтеграцията върху инфлационните процеси. Тоест цените могат да нараснат, без да има обективна причина, а само защото някой очаква това. Тази опасност явно е взета насериозно от управляващите в Централна и Източна Европа и затова повечето от официалните им прогнози за ефекта от членството в ЕС звучат оптимистично и успокояващо. Докладът на Чешката народна банка от 2003 г. например започва с опровержение на притесненията от еднократно рязко повишаване на цените при влизането в общността. Официалната прогноза за 2004 и 2005 г. е за поскъпване от едва 2.5 процента. Две години по-рано обширен експертен анализ, разработен по поръчка на чешкото правителство, прогонозира, че комбинацията от увеличените разходи за покриване на европейските изисквания и необходимостта от постепенно изравняване на заплатите с тези в ЕС ще доведат до годишна инфлация от 6 на сто.Проучване на инфлационните очаквания, публикувано в ИНТЕРНЕТ-страницата на Полската централна банка през март 2003 г., внушава, че потребителите в държавата нямат опасения от предстоящ скок на цените. Интересното е, че за разлика от нея банките са очаквали по-голямо поскъпване през следващите дванайсет месеца (над 2.4%), но не са познали. През 2003-а увеличението на цените в тази страна е било рекордно ниско - 0.8 процента. Сега то ще е по-голямо - отчасти заради обезценката на злотата (с 23% спрямо еврото през 2003-а), отчасти заради ефекта от присъединяването към ЕС. Прогнозата е на Европейската комисия, която залага на 2.4% поскъпване.Независимо че положиха сериозни усилия да задържат форинта практически без промяна от 2001 г. насам, властите в Будапеща не съумяват да се справят така добре и с инфлацията. През 2003-а цените скочиха с 5 процента. Централната банка на Унгария предвижда 6.6% средногодишна инфлация за 2004 г. в сравнение с 4.6% през 2003-а. Сценарият е за бързо поскъпване в средата на тази година, след което цените ще се укротят. Но проучванията сред фирмите (т. нар. TARKI business survey) показват друго. Средната прогноза е, че инфлацията в Унгария ще стигне 10% в края на 2004 година. Между редовете на последния доклад на унгарската централна банка се усеща притеснението, че сравнително високите инфлационни очаквания може да объркат плановете за умерено поскъпване през тази година.Повишаване на непреките данъциПочти във всички държави от първата вълна на присъединяване към Европейския съюз покачването на акцизите и другите данъци се смята за главен ускорител на цените.Привеждането на данъците върху потреблението в съответствие с изискванията на ЕС и очакваните промени в данъка върху добавената стойност ще донесат през периода юли 2003 - май 2004 г. инфлация от 2.5% в Чехия. Чувствителните стоки са познати и у нас - алкохол, цигари, петрол, както и телефонните и някои други услуги, чиято ставка по ДДС ще нарасне. Тази година промените на ДДС в Унгария ще доведат до 1.2% инфлация. (Там, както и в Чехия, ставките при този данък са диференцирани и се обсъждаше не тотално повишаване, а облагането с по-висок процент само на някои стоки и услуги.) Още 0.4% поскъпване очаква унгарците поради увеличението на акцизите. В Полша, където през май също ще има промени на косвения данък , ефектът от тях още не се коментира.Покриване на евростандартитеСпоред Националната банка на Словакия достигането на техническите и социалните стандарти на ЕС, както и изискванията за опазване на околната среда могат да предизвикат от 6 до 10% инфлация. Експертите смятат, че това влияние ще се усети най-силно в рамките на следващите две години и ще се изчерпи до пет години. В Унгария само покриването на екологичните изисквания ще наложи да се похарчат милиарди евро, като разходите ще са най-високи в периода 2002-2005 г. (от 3.3 до 5.7% от БВП). Това ще доведе до поскъпване на електроенергията, водата и природните ресурси, пише в анализ на Унгарската академия на науките. През следващите 20 години Полша пък ще похарчи за спазване на екологичните стандарти между 50 и 80 млрд. евро (средно по 1% от БВП годишно), е становището на Даниел Оукс от Световната банка.Общата селскостопанска политика на ЕСЧехия, чиито цени на селскостопанските стоки са близки до тези в съседна Германия, няма особени страхове, че присъединяването й към общия европейски пазар ще предизвика тяхното покачване. Предвижда се през 2006 г. субсидиите от европейския бюджет да нараснат 2.2 пъти в сравнение с 2003-а, което ще намали натиска върху цените и ще тушира ефекта от повишените разходи за ветеринарни, хигиенни и други стандарти. В Унгария обаче съществуват опасения (но не на правителствено ниво), че приспособяването към по-високите интервенционни цени на Евросъюза ще повиши цените на житните култури и на някои други стоки.Хармонизиране на митатаС присъединяването ще отпаднат митата на стоките, внесени от ЕС, но същевременно ще бъде преустановен и субсидираният износ на земеделски продукти от досегашните членки на общността към новоприетите. Първото ще доведе до понижаване на средните цени на вносните стоки, второто - до нарастването им, така че общият ефект ще е близък до нулата.Повишаване на цените на производствените факториСпециално Чешката централна банка не очаква себестойността на стоките да се повиши поради покачване на цената на труда, на земята или на капиталовите стоки. Този оптимизъм се дължи на добрата производителност през 2003-а (ръст от 8%), която покри над 6-процентния ръст на заплатите (средното им ниво сега е 411 евро месечно).В Унгария също се предвижда по-слабо нарастване на заплатите през следващите години, след като през 2003-а това бе сочено като основна причина за ръста на инфлацията. През десетте месеца на миналата година брутните месечни доходи на заетите в страната се увеличиха с 16% и достигнаха 451 евро, а реалната заплата скочи с 10 процента. Така, заедно със сравнително високия бюджетен дефицит, се стигна до провала на инфлационната прогноза в Унгария. Почти единодушно е очакването, че след падането на забраната за покупката на земя от чужденци (повечето присъединяващи се държави договориха преходни периоди за това) цената й бързо ще поскъпне. През 2001 г. цените на земята в Централна и Източна Европа са били около 15% от средното ниво в ЕС. Изключение е Унгария, където режимът за чужденци е либерализиран и цените на нерегулираните парцели там са колкото при готовите за строеж терени у нас. Цените и наемите на индустриални предприятия и офисплощи (особено в столичните градове) вече са почти интегрирани в Евросъюза. Нещо повече - според обзор на Колиърс интернешънъл в началото на 2003-а наемите на малки предприятия в Прага (78 евро на кв. м годишно) даже са изпреварвали тези в Белгия, а пък Будапеща (108 евро на кв. м) се е изравнявала в това отношение с Мюнхен.Дуалната инфлацияПромените в структурата на цените (също както и инфлационните очаквания) са вторичен фактор на инфлацията. Приема се, че по-бързото нарастване на производителността в ориентираните към износ сектори предизвиква повишаване на заплатите и в сферата на услугите, което води до инфлация. Но изследванията показват, че влиянието на този феномен върху инфлацията в Чехия ще е незначително - 1-2 процента. В Словакия също са убедени, че дуалната инфлация ще е от порядъка на 1-2 процента. Подобни прогнози звучат успокояващо за страни като България, тъй като се смята, че при валутен борд най-голямата заплаха е именно инфлацията, причинена от промените в структурата на цените и на заплатите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във