Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТЛИЧНИЦИТЕ НА СВЕТОВНАТА ОРЪЖЕЙНА ИНДУСТРИЯ

Използването на натоварени с керосин пътнически самолети за поразяването на символите на американската военна и финансова мощ, лудостта на добре известен близкоизточен диктатор и тексаската упоритост на президента на най-силната икономика в света дадоха най-сериозния тласък за процъфтяването на военната индустрия. През есента на 2002 г. щатският отбранителен бюджет (най-големият в света) бе увеличен с 35 млрд. долара, за да достигне 350 млрд. долара. Правителството на САЩ планира да инвестира 68.7 млрд. в разработването на ново военно оборудване и още близо 54 млрд. щ. долара в проучването на нови технологии. Дори далеч по-миролюбиво настроените европейски държави показаха признаци на живот и коригираха военните си бюджети. Великобритания първа повлече крак през юли 2002 г., като увеличи годишните си разходи за оръжия и отбрана на 32.8 млрд. брит. лири.Ето защо днес водещите производители във военната индустрия се надпреварват един през друг, за да докопат поне част от апетитната мръвка и това раздвижване набързо преброи и пилците в бранша.В САЩ са останали само пет от осемнадесетте гиганти, които представляваха местната военна индустрия по времето на студената война - Локхийд Мартин (Lockheed Martin), Боинг (Boeing), Нортръп Гръман (Northrop Grumman), Рейтиън (Raytheon) и Дженерал Дайнемикс (General Dynamics). ЛидеритеЛокхийд Мартин и Боинг завършиха 2002 г. относително успешно. Локхийд, която все още е облагодетелствана с най-тлъсти договори за производство на оръжия измежду всички свои конкуренти, отбеляза 5.4-процентен ръст на печалбите си. Боинг пък успя да закърпи финансовото си положение, въпреки общата стагнация в гражданската авиоиндустрия, благодарение на факта, че обслужва и щатските военни. Самолетната компания се включи навреме в доходоносното производство на безпилотни военни самолети като моделите Глоубъл Хоук (Global Hawk) и Придейтър (Predator), които в момента са последен крясък на военната мода.Двете водещи фирми са заели сериозни позиции и в космическата индустрия. През 1996 г. Боинг и Локхийд Мартин създадоха съвместното предприятие Юнайтид спейс ълайънс (United Space Alliance), започнало да осъществява основната част от програмата на НАСА за полетите със совалки. Това споразумение между двете частни компании и правителството на САЩ всъщност намали броя на сътрудниците по програмата от двадесет и девет на един и редуцира работещите в обслужващото звено на същата програма с над 700 души. А когато НАСА харчи за совалки, парите са големи. Един полет струва средно между 450 и 500 млн. щ. долара, като огромна част от тези разходи се плащат точно на фирмите по поддръжка на оборудването. През 1997 г. американската космическа агенция отдели 636 млн. щ. долара, или около една пета от годишния си бюджет за осъвременяване на защитното оборудване и основните действащи компоненти на совалките си. Сключеният с Юнайтид спейс ълайънс договор бе на стойност 9 млрд. щ. долара и първоначално покриваше периода 1996-2002 година. Но споразумението бе удължено до септември 2004 г., като новата договорена сума е 2.9 млрд. щ. долара. От Боинг признават, че сътрудничеството с НАСА им носи по 2 млрд. долара годишно (или 4% от годишните приходи). Локхийд от своя страна съобщава, че обслужването на американската космическа програма осигурява средно 100 млн. щ. долара от годишните й оперативни печалби.Юнайтид спейс ълайънс обаче неочаквано влезе в заглавията на световната преса след трагичния инцидент със совалката Колумбия на 1 февруари 2003 година. Оказва се, че Боинг е бил основният отговорник за преустройството й през 2000 и 2001 година. Локхийд пък е произвела електронното оборудване и леките външни резервоари за гориво, както и обшивката от усилен въглеводород, защитаваща носа и крилата на совалката от високите температури при преминаване през земната атмосфера. Започналото разследване за причините на катастрофата трябва да разкрие дали космическата флота на НАСА е безнадеждно остаряла и е необходимо федералното правителство отново да увеличи годишния бюджет на агенцията, или двете водещи американски компании просто са си спестили някой и друг долар.Четвъртата по големина щатска оръжейна фирмаРейтиънсъщо не се радва на цветущо финансово здраве и безукорен обществен имидж. Компанията, която произвежда снарядите Томахоук (Tomahawk) и Петриът (Patriot), е отбелязала загуби през шест от последните седем финансови тримесечия и акциите й се търгуват с близо 20% по-ниско, отколкото тези на съперниците й Локхийд Мартин и Нортръп Гръман. В момента Рейтиън се разследва от щатската Комисия за ценни книжа и фондови борси заради добре познатото прегрешение - нечисти счетоводни операции. Проверката засяга главно счетоводните отчети от 1997-а до 2001 г. на подразделението й за производство на граждански самолети. Междувременно на 13 януари 2003 г. Рейтиън се съгласи да плати компенсации в размер на 4 млн. щ. долара на американското Министерство на отбраната за некоректно зададени стойности на самолетните застраховки.Символ на просперираща оръжейна компания от нов тип еНортръп Гръманкоято оглави авторитетната класация на сп. Форбс (Forbes) за най-добрите фирми през 2002 година. А само преди четири години закъсалата Нортръп едва избягва враждебно поглъщане от лидера Локхийд Мартин, и то след намесата на американското правителство. Компанията обаче бързо стъпва на краката си и провежда успешна поредица от сливания и поглъщания. След края на студената война Нортръп произвежда предимно бомбардировачите B2. Днес предприемчивостта и интуицията на мениджърите й (и особено на настоящия главен изпълнителен директор Кент Креса) я правят водещия доставчик на комуникационно оборудване и компютърен софтуеър (т. нар. интегрирани системи) за военната индустрия. Нортръп произвежда и ядрени самолетоносачи и подводници, комплексни радарни системи и богат набор от високотехнологични военни играчки. Очакванията са продажбите й за 2003 г. да достигнат 25 млрд. щ. долара. Дженеръл Дайнемикс, петата по големина оръжейна компания в САЩ, която произвежда танкове и подводници, засега поддържа стабилното си финансово положение и отбеляза скок от 16% на печалбите си през 2002 година. Великобританиясъщо се опитва да си запази достойно място на световната оръжейна сцена чрез основния си играч - Би Ей И Систъмс (BAE Systems). Компанията е най-големият оръжеен производител в Европа. В момента Би Ей И продава по-голяма част от продукцията си на американското, а не на британското правителство, което е обяснило след придобиването на няколко по-малки фирми от Локхийд Мартин. В началото на февруари 2003 г. Би Ей И обяви, че е била избрана от кабинета на Тони Блеър за разработването на ново поколение самолетоносачи по програма на стойност 2.8 млрд. брит. лири. Но през септември 2002 г. загубите й бяха достигнали 100 млн. лири, а в края на същата година акционерите й останаха шокирани от новината, че планираните производствени разходи най-вероятно са надхвърлени с около 1 млрд. лири. Анализатори от лондонското Сити предсказват, че в най-скоро време британската оръжейна икона може да бъде погълната от Локхийд Мартин или Боинг. На прага на очевидно неизбежната война с Ирак обаче оръжейните компании стягат редиците и се подготвят за двоен удар - сътрудничество в борбата за мир на цялото човечество и... разрешаването на собствените си финансови проблеми.

Facebook logo
Бъдете с нас и във