Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТИВА СИ ВРЕМЕТО НА ТАЙНИТЕ ПОРЪЧКИ

Българските министерства и подопечните им агенции вече няма да могат да възлагат обществени поръчки, заобикаляйки разпоредбите на закона. Досега те неведнъж успяваха да лансират предпочитани от тях фирми за сключването на договори, по които се плаща с пари от бюджета. Коронният номер, с който се обясняваше липсата на търг или конкурс при възлагане на обществена поръчка, бе, че тя засяга националната сигурност и отбраната на страната или пък е свързана с използването на класифицирана информация. Такава възможност е предвидена и в чл.13 на приетия неотдавна нов Закон за обществените поръчки, който предстои да влезе в сила от 1 октомври. В преходните и заключителните му разпоредби обаче е предвидено Министерският съвет да обнародва наредба, регламентираща реда за сключване на специални поръчки, които се изключват от обхвата на нормативния акт. Разработването й фигурира и като ангажимент на България към Европейския съюз по преговорната глава Регионална политика.Въпросната наредба бе обсъдена и приета от правителството на първото му заседание след лятната ваканция в четвъртък (19 август). Според юристи обаче появата й е твърде закъсняла. Да си припомним само за нашумелите случаи, когато предмет на националната сигурност се оказваха доставката на автомобили за армията, ремонтът на Съдебната палата в София или привличането на чуждестранни консултанти в митниците... Друг е въпросът доколко новият документ ще запълни досегашната празнина в закона, тъй като в него не е определено конкретно понятието поръчки, свързани с националната сигурност и отбраната на страната. Все пак е посочен общ и специален ред за сключването им и случаите, в които ще се прилага всеки един от тях. Общата процедура задължава министерствата да подписват контракти със съответния изпълнител едва след провеждането на преговори или след обявяване на конкурс по документи. Изборът ще се извършва по целесъобразност от възложителя. Допълнително изискване е наличието на ценово предложение от кандидата. Минималният праг на офертите, над който може да се прилага този член от наредбата, е 30 хил. лева. В тази сума не влиза евентуалното начисляване на ДДС. Специалният ред пък ще важи само за поръчки, придружени и от сключването на офсетни (бел. р. - компенсаторни) споразумения. При тях, както е известно, изпълнителят поема допълнителни ангажименти за инвестиции, свързани с предмета на сделката. Специалната процедура ще се прилага, когато кандидатите са чуждестранни физически или юридически лица и стойността на контракта е над 10 млн. лв. с ДДС. Същият подход ще се използва и при поръчка на стойност над 5 млн. лв., но само след извършването на предварителен анализ от министъра на икономиката.

Facebook logo
Бъдете с нас и във