Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТЕ ПАК СЕ ЦЕЛИ В БТК

От три месеца аз и останалите членове на съвета на директорите чакаме да бъдем сменени. Това пречи както на нас, така и на цялостната дейност на националния телеком - заяви за в. БАНКЕРЪ сегашният председател на борда на директорите Гроздан Караджов. В момента процесите в БТК са в застой поради неяснотата, в която се намира сегашното ръководство на компанията. Приватизацията на Българската телекомуникационна компания се превърна в гордиев възел за последните няколко правителства. Парадоксално е, че три поредни кабинета обявяваха раздържавяването на националния телеком за свой приоритет, но досега така и не успяха да го продадат. Единственият конкретен резултат е главоломното падане на цената на компанията, и то с такава скорост, че едва ли ще се намери сериозен експерт, който да се ангажира с прогноза колко под исканите от кабинета Костов 600 млн. щ. долара днес могат да се получат от сделката за БТК.Провалените преди една година преговори с гръцко-холандския консорциум Кей Пи Ен-ОТЕ бяха използвани от икономическия екип на Национално движение Симеон Втори за предизборна атака към опонентите от СДС. Още е рано обаче да се твърди, че новите управленци ще се справят по-добре от старите с казуса.Очевидната истина е, че БТК трябваше отдавна да бъде приватизирана, а забавянето на този процес носи единствено негативи за националната икономика. Само за сравнение - много от националните телекоми в страните от Централна и Източна Европа бяха раздържавени още през първата половина на деветдесетте години на вече миналия век, когато големите западни инвеститори демонстрираха очевидно желание за такива капиталовложения. Сега интересът към фиксираните телефонни мрежи е почти нулев и това ще затрудни значително задачата и на новото правителство. Така царските икономисти могат да се окажат в капана на собствените си критики, след като на практика установят, че да се продаде националният телеком далеч не е толкова лесно.Въпреки това министърът на транспорта и съобщенията Пламен Петров вече даде първите индикации, че целта е бърза продажба на БТК. От една страна, подписването на нов договор с досегашния консултант по сделката - лондонското поделение на Дойче банк, ще спести доста време, тъй като германците вече са запознати със състоянието на БТК, както и с наличието на потенциални купувачи. Това ще намали значително самото технологично време за продажба на компанията, но не гарантира, че ще се появят нови кандидати.Изявленията на министър Петров, че чуждестранни мениджъри ще поемат управлението на телекома само в краен случай, също са красноречиви за намерението на правителството да намери купувач на БТК, и то в кратки срокове. Тази задача може да се окаже почти неизпълнима, а евентуалният краен резултат твърде неудовлетворителен заради ниската цена, която сегашното правителство може да приеме за телекома. Освен неблагоприятната конюнктура на пазара за фиксирани телефонни услуги в световен мащаб причина за понижение на цената на БТК са приближаващият край на монопола й, който изтича на 1 януари 2003 г., както и остарялата техническа база на телекомуникационната компания. Нейното ръководство така и не успя да я подготви за работа в конкурентни условия, каквито й предстоят след падането на монопола. Дори започналият през 1993 г. проект за цифровизация на съобщителната мрежа DON (Digital Overlayed Network - Цифрова насложена мрежа), на който се възлагаха големи надежди да направи по-привлекателен телекома ни, ще се окаже в тежест на правителството в опитите му за бърза приватизация на БТК. Първо, защото тя дължи 160 млн. щ. долара, които са й предоставени под формата на дългосрочни заеми по проекта DON от Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка. А тези задължения със сигурност ще намалят цената на компанията при продажбата й. Цифровизацията на мрежата пък е непълна и обхваща само областните градове. Това ще попречи на бъдещия собственик веднага да предложи масово разпространените в Западна Европа цифрови услуги, които носят значителни приходи. Другият изход да се възвърнат поне част от вложените в покупката средства със сигурност е вдигането на цените на разговорите по фиксираните телефони. Така обаче абонатите на БТК рязко ще намалеят поради постоянно поевтиняващите и предлагащи по-голямо удобство мобилни комуникации. Най-уязвими от бъдещите неизбежни конкуренти на БТК ще са междуселищните и международните разговори, които компанията предлага на прекалено високи цени. Очаква се веднага след падането на монопола да се появят малки регионални оператори, които да предлагат само международни разговори, но при тарифи два до три пъти по-ниски от сегашните. Освен това телекомът ще бъде задължен да предоставя своята мрежа под наем на всяка конкурентна фирма, като финансовите условия за наемане на линии ще се регулират от Държавната комисия по далекосъобщения. Всичко това неминуемо ще изправи бъдещия собственик на монополиста БТК пред сериозни затруднения и естествено ще ограничи правителството ни при търсенето на купувач.Намерението на кабинета да взаимства схемата от предишната приватизационна процедура, като включи към телекома и лиценза за изграждане на GSM-мрежа, в случая едва ли ще има предишния ефект. У нас вече има два работещи GSM-оператора, които вероятно скоро ще си поделят значителна част от българския пазар. Повечето експерти са на мнение, че третият оператор просто няма да има поле за действие. Единственото предимство, което ще има евентуалният собственик на третия GSM-лиценз, ще бъде възможността той да намали значително цените на разговорите между собствените му мрежи - фиксирана и мобилна. Това обаче едва ли ще е достатъчно за абонатите на вече съществуващите безжични оператори.Вариантът да се привлече купувач на БТК, като се предложи и GSM-лиценз, пък ще стане немислим, ако бъдещите преговори за продажба се водят с ОТЕ. Гръцката компания вече притежава втория GSM-оператор у нас - Космо Бългерия Мобайл. Засега обаче единствено ОТЕ е проявила публично интереса си към приватизационната процедура и си остава най-вероятният участник в подготвяния нов конкурс. Доказателство за това е и активната регионална дейност на ОТЕ, която притежава националните телекомуникационни компании на Румъния - Ромтелеком, Армения - Арментел, и Сърбия. Унгарският Матав успя да й измъкне под носа единствено македонския телеком. Стратегията на гръцкото правителство е да повиши цената на изцяло държавната до момента ОТЕ, като я превърне в регионален монополист, обединяващ мрежите на няколко балкански страни. БТК има специално място в тези планове не само защото е сред относително добре развитите телекоми на Балканския полуостров, но и поради стратегическото си положение и възможността да свързва ОТЕ с притежаваните от нея мрежи в северната и западната част на полуострова. Интересът на гърците към БТК беше използван и от кабинета Костов. Тогава обаче беше намерена по-добра формула - консорциум между ОТЕ и западна компания, която да участва заради втория GSM-лиценз. Сега това не може да стане, а и гръцкият телеком едва ли ще даде предлаганите при поредното наддаване 600 млн. щ. долара. Подобни опасения изрази още на първата си официална пресконференция и министър Петров. Ако скоро не приватизираме БТК, ако си скрием главата в пясъка и се успокояваме с мисълта, че тя е печеливша, след падането на монопола й ние ще имаме една ликвидирана компания - категоричен бе тогава министърът.

Facebook logo
Бъдете с нас и във