Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТДАВАМЕ МАЛКИТЕ ЯДРЕНИ БЛОКОВЕ НА КОНЦЕСИЯ

Възможност да се спасят малките блокове в АЕЦ Козлодуй търси през седмицата енергийният министър Милко Ковачев във Вашингтон и в Лондон. В американската столица той бе член на официалната делегация, водена от вицепремиера Николай Василев. На Острова пък го придружаваше главният ни преговарящ с ЕС Меглена Кунева. Официалните съобщения гласяха, че целта на визитата е била желанието на нашите управници да запознаят правителствата на САЩ и Великобритания със стратегията за развитие на българския енергиен отрасъл, както и да получим политическа подкрепа за съдбата на ядрената ни енергетика. Както научи в. БАНКЕРЪ обаче министър Ковачев е дискутирал с шефовете на две от най-големите в света частни ядрени компании - щатската Уестингхауз и британската Би Ен Еф Ел (BNFL), варианти за частна експлоатация на малките блокове в АЕЦ Козлодуй. Шансът това да стане е напълно реален, особено след приемането на новия закон за ядрена енергетика, коментираха запознати. Той дава възможност атомните енергоблокове да се отдадат на концесия за срок до 35 години с фиксирани в договора параметри за производството на електроенергия (включително и изисквания за безопасността). Единственото, което липсва, са желаещи да получат концесията. Затова при презентациите си министър Ковачев е представил подробен финансово-икономически анализ за всеки от енергоблоковете. Придружаващият го шеф на централата Йордан Костадинов пък е разяснявал нивото на защита за всеки от тях.Впрочем да привлече западна компания в Козлодуй се опита преди време и бившият шеф на Държавната агенция за енергетика и енергийни ресурси Иван Шиляшки. Преди две години той подписа в Лондон споразумение с Би Ен Еф Ел за съвместна дейност. Реални действия не последваха, а документът с гриф строго секретно бе надлежно заключен в касата на енергийния бос. Британската компания не бе подбрана случайно или в резултат на нечие лобиране, припомнят запознати. Тя е една от първите частни фирми в света, поела експлоатацията на остарели ядрени реактори, и то в Англия. Наистина от тип, по-различен от козлодуйския, но с достатъчно на брой въпросителни по отношение на надеждност. Проблемите по тях обаче вече са работа не на британското правителство, а на частната фирма. А от нея се иска да осигури по-голямо производство, по-ниски цени. И високо ниво на ядрена безопасност при работата на старите централи и при съхранението на радиоактивните отпадъци, гарантирани от ефективните ядрени регулации и контрол. Подобна възможност е напълно реална и за III и IV реактор на АЕЦ Козлодуй, смятат специалистите. Според тях, налице е и съответният интерес, особено при добрите икономически показатели на двата блока. Още повече че на авторитетните западни фирми ще е доста по-лесно, отколкото на нашите висши чиновници да убедят Евросъюза, че двата реактора могат да бъдат експлоатирани безопасно още дълги години. Колкото до преговорите на политическо ниво, техният ход Меглена Кунева коментира от Лондон така: Ние ще се отворим за мониторинг на процеса АЕЦ Козлодуй и се надявам на една безпристрастна оценка. Проблемът е в това, че не само Европейската комисия, но и всяка страна от 15-те членки на съюза трябва да се съгласи с тази оценка. Разговорът трябва да бъде много конструктивен, открит и честен. Разговорите и във Вашингтон, и в Лондон засега са съвсем в начална фаза, двете компании не биха се ангажирали с категорично становище, преди да станат ясни резултатите от голямата мисия на МААЕ в Козлодуй през юни. Тогава ще бъде оценена степента на безопасност на конструкцията на блоковете и на експлоатацията им. Според запознати, ще е необходима и комплексната оценка за безопасността на всеки от блоковете, извършвана в момента от българския ядрен регулатор КИАЕМЦ. Неговият председател Емил Вапирев обаче твърди, че тя ще е готова едва след осем месеца.Дотогава разговорите с двете компании ще запазят конфиденциалния си характер, но ще продължи да се дискутира темата за търсене на алтернативни доставки на ядрено гориво. Такова бе официалното съобщение на министър Ковачев за целта на посещенията му в двете ядрени компании. Всяка година АЕЦ Козлодуй купува ядрено гориво за над 100 млн. щ. долара единствено от Русия, намирането на алтернативен доставчик може да намали цените при повишаване на качеството, заяви още Ковачев. Според него, в случая търгът не бил най-подходящата форма, тъй като при сделките с ядрено гориво критерият за безопасност трябва да бъде с по-голяма тежест от всички останали условия, включително и от цената. Доказателство за това министърът вижда в обявения преди година търг за доставка на ядрено гориво за малките блокове в Козлодуй, който се бил провалил.Търгът, обявен в края на 2000 г. обаче, не бе провален, а се проведе в началото на 2001-ва. Явиха се две руски фирми - ТВЭЛ и ТехСнабЭкспорт, както и френската Кожема (COGEMA). Ви Ен Еф Ел и Уестингхауз също бяха поканени. Те обаче заявиха, че няма да участват в състезанието, защото им е крайно неизгодно да произвеждат ядрено гориво, обогатено 3.6% с уран 235 (U5), уточни пред в. БАНКЕРЪ Йордан Йорданов, бившият изпълнителен директор на козлодуйската централа. Според него, видът на ядреното гориво зависи преди всичко от типа на реактора, в който то ще се използва. Първата разлика е в геометричните форми на касетата. Произвежданите конструкции са само два типа: руските са с шестоъгълно (хексагонолно) сечение, всички останали са унифицирани, с квадратно сечение. Това обаче е най-малката разлика. От по-съществено значение е степента на обогатяване на ядреното гориво, обяснява бившият шеф на централата. От своя страна то пък зависи както от системите за защита и управление на самия реактор, така и от степента на безопасност на енергоблока като цяло. За реакторите в Козлодуй възможното обогатяване с уран е 3.6 процента. А такова гориво засега се произвежда само в Русия. Уестингхаус наистина произвежда гориво за двата реактора на чешката АЕЦ Темелин тип ВВЕР 1000. Точно такива, каквито са V и VI блок в Козлодуй. С малката разлика, че при нашите блокове се използва аналогова (т.е. морално остаряла) система за управление и защита, докато при чешките всичко е цифровизирано. Модерната система в Темелин позволява ефективно да се управлява безопасното изгаряне на ядреното гориво, докато за аналоговото управление и контрол това не е възможно. Поне докато не завърши модернизацията на двата ни 1000-мегаватови реактора (предвиждана по проект през 2004 година). Чак тогава може да се помисли за алтернативен доставчик на ядрено гориво извън Русия, твърдят експерти. Ако, разбира се, други производители не поемат чисто икономическия риск за уникално производство на по-слабо обогатено гориво. Същият проблем важи и за малките блокове в Козлодуй, при които степента на обогатяване е пак 3.6% U5, а произвежданото от Би Ен Еф Ел гориво за 440-те мегаватови реактори в Унгария и Финландия е с 3.82% U5.

Facebook logo
Бъдете с нас и във