Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ ВЪГЛЕРОДНИ ЕМИСИИ БЪЛГАРИЯ МОЖЕ ДА СПЕЧЕЛИ 1 МЛРД. ЕВРО

Ивона Грозева, старши експерт в отдел Стратегия и програми за околна среда на МОСВ, пред в. БАНКЕРЪИвона Грозева е магистър по Микроелектроника от Техническия университет в София. Завършила е Индустриална икономика на околната среда в университета в Лунд (Швеция). Две години е работила като еколог в НЕК, а от 2000 г. започва работа в новосъздаденото Звено за съвместно изпълнение към Агенцията за енергийна ефективност. От 2002-ра е старши експерт в отдел Стратегия и програми за околна среда в екологичното министерство. Г-жо Грозева, на 16 февруари ще влезе в сила Протоколът от Киото. Какво произтича от това за България? - Идеята на протокола е да бъдат намалени емисиите парникови газове в глобален мащаб с 5.2%, а конкретно за Европа - с 8 на сто. Всяка страна на Стария континент има собствено задължение - за България то е 8% спрямо нивата от 1988 година. Тези задължения трябва да се изпълнят чрез реализирането на определен план за действие. Ние разработихме първия вариант още през 2000 година. През миналата той бе актуализиран и предстои да бъде одобрен от ръководството на Министерството на околната среда и водите. В него са разписани конкретните мерки и намаленията на емисиите, до които те ще доведат. Набелязани са и стратегическите цели за използването на механизмите на Протокола от Киото. Очаквам с влизането му в сила интересът към закупуването на емисии въглероден диоксид да се увеличи. Как ще се осъществява търговията?- Има три основни механизма. Първият е чрез съвместно изпълнение на проекти и вече се прилага. Той дава възможност на развитите индустриални държави да намалят произвежданите от тях въглеродни емисии, като инвестират в екологично електропроизводство на страни с икономика в преход. Намаленото по този начин количество парникови газове влиза в квотата на държавата инвеститор, а за другата остават направените инвестиции. Важното при тези проекти е, че продадените емисии не се приспадат от свободните емисии, с които всяка страна разполага. Другият механизъм е международна търговия и засяга останалата част парникови газове, която е собственост на държавата - така наречените предписани емисионни единици. А третият механизъм е предназначен само за ЕС и се нарича европейска схема за търговия с емисионни квоти. При него ще се налагат мерки за отделните предприятия, произвеждащи парникови газове. Наистина ли можем да извлечем икономически изгоди от цялата тази история?- Имаме много сериозен потенциал - преди няколко месеца независимата агенция за анализи Пойнт Карбон ни определи за държава номер 1 по атрактивност за проекти съвместно изпълнение. Вече разполагаме с институционална структура, имаме над десет одобрени такива проекти и ясни критерии. Според последните ни анализи за периода 2008-2012 г. страната ще разполага средно с около 40 млн. тона годишни емисии, от които можем да спечелим над 1 млрд. евро. Разбира се, цената все пак е предмет на договаряне. С помощта на Световната банка направихме проучване на възможността тези средства да не влизат в бюджета, а да се насочват към проекти, водещи до намаляването на отделяните в атмосферата парникови газове. В противен случай България ще продаде свободните си единици и ще се окаже в доста рискова ситуация.През седмицата депутатът от СДС Лъчезар Тошев ви обвини именно в това - че с продажбата на редуцираните емисии ще навредите на държавата. Според него така тя няма да има възможност за диверсификация на енергийните си доставки и ще е изцяло зависима от руски природен газ, петрол и ядрено гориво... - Разбирам идеята на г-н Тошев, но той явно не е разбрал правилно принципа на нещата. Правейки прогнозите си, ние сме взели под внимание сценариите на НЕК за развитието на българската енергетика - с нова мощност на лигнитни въглища и доставки на природен газ. Освен това парите от продадените емисии ще постъпват във фонд, откъдето ще бъдат разпределяни за проекти за намаляване на парниковите газове.Бихте ли казали нещо повече за този фонд? - Крайното решение все още не е взето, но след водените дискусии се оказа, че най-подходящ за целта е сега съществуващият Национален доверителен екофонд. Той вече е доказал възможността си да работи в тази насока, а и по този начин ще се ускорят нещата.Някакви срокове да посочите?- Доста е трудно да бъдат разработени правилата за работа на самия фонд и процедурите за оценяване на проектите. В най-оптимистичния вариант те ще са готови до края на тази година. Предвиждаме схемата да обхваща и малки секторни проекти, насочени и към крайния потребител. Така държавата ще даде стимул на компаниите и потребителите да опазват въздуха. Ще продават ли редуцирани емисии и предприятията?- Тук отново стигаме до третия механизъм на Протокола от Киото - европейска схема за търговия с емисионни квоти. Държавите от Евросъюза ще разпределят емисии върху индустриалните си предприятия в зависимост от капацитета им. Под действието на директивата попадат всички енергийни инсталации с мощност над 20 мегавата, циментова промишленост, хартиената индустрия и т.н. Таванът за всяка компания ще се определя според отделните вредни газове за даден период от време (примерно три години), после той ще се намалява според съответния национален ангажимент за редуциране на емисиите. Ние сега започваме да разработваме плана си за разпределение на квотите по предприятия, но оставяме и резерв за нови мощности - като новата централа в комплекса Марица-изток. След това той ще се одобрява от Европейската комисия и накрая всяко предприятие ще получи таван за изпускане на определени емисии. А квотата под него ще може да продава на други компании от ЕС или България. Кога ще влезе в сила този механизъм? - За страните от Европейския съюз той вече действа от началото на годината. Периодът 2005-2008-а е пилотната фаза, през която обект на редукцията ще е само въглеродният диоксид. От 2008 до 2012-а започва вторият етап, когато количествата вредни емисии, изпускани от предприятията, най-вероятно ще бъдат намалени в сравнение с предишните четири години и ще се включи пречистването на въздуха и от други парникови газове - метан и диазотен оксид. Очевидно сега стремежът е компаниите да не бъдат уплашени и им се дават високи тавани. Страна като Германия, да речем, ще намали през първите години вредните емисии само с два милиона тона въглероден еквивалент, ако индустрията й изпълни поетите ангажименти.България ще бъде задължена да участва в тази схема след присъединяването си към ЕС. Въпреки това с помощта на холандското правителство започнахме от началото на тази година да разработваме план за първия период. Не е ли логично предприятията да искат по-високи тавани, а вие да настоявате за обратното..... - Ако зависеше от нас, нямаше да ги натискаме, тъй като страната ни разполага със свободни емисии. Но плановете в крайна сметка се одобряват от Европейската комисия и тя взима окончателното решение. Последните десет държави, присъединили се към общността, също имат доста свободни емисии, които желаеха да разпределят между предприятията си. Но от комисията отказаха да дадат по-големи тавани. За да се спазят предписанията, ще са необходими инвестиции в нови пречиствателни инсталации. Това няма ли да натовари много индустрията, а оттам да рефлектира и върху крайните потребители?- Това е Европейска директива, която сме принудени да приемем и прилагаме. Всяко предприятие ще трябва да покрие своята квота - или чрез инвестиции, или чрез закупуване от други компании. Остава и възможността за намаляването на емисиите в даден завод чрез съвместно изпълнение на проекти.Ще се налагат ли санкции при неизпълнение на задълженията?- Във всяка инсталация ще има внедрена система за мониторинг, която ще регистрира отделяните емисии. А ако не изпълнят задълженията си, предприятията ще бъдат принудени да плащат глоба от 40 евро на тон. През периода 2008-2012 г. санкцията ще скочи на 100 евро. Това обаче няма да освобождава компаниите от ангажиментите да намалят предписаните им вредни емисии. Има ли опасност страната ни да отпадне от пазара на редуцирани емисии парникови газове? - Тези 40 млн. тона свободни емисии,с които ще разполагаме, са пресметнати при много песимистичен сценарий - затваряне на другите два блока на АЕЦ Козлодуй и нова мощност на лигнитни въглища. В него не влиза и нова ядрена централа. Безспорно, със спирането на III и IV блок в Козлодуй страната ни ще загуби сериозно количество свободни емисии и значителни средства. Нашето ведомство доста спори с фирмите, които оценяваха социално-икономическите последствия от затварянето на двата блока (бел.а - Аркадис и Плеядис). Настоявахме, че по този начин губим свободни емисии, които струват пари. Затова трябваше компенсациите да са по-големи и от тази гледна точка България е ощетена. Очертава се сериозна конкуренция в този вид търговия от страна на Русия и Украйна...- Логично е цената на въглеродните емисии да падне. Но голямото ни предимство е, че сме доста напред. Направили сме проучвания, имаме представа как да организираме схемите, а без тази рамка никой не иска да инвестира. Това ще стане и в Русия и в Украйна, но предполагам, че ще отнеме много време. Ако ние не използваме потенциала си сега, след 2012 г. таванът ще падне и тези емисии, с които разполагаме, ще бъдат изгубени.

Facebook logo
Бъдете с нас и във