Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ ТРАСЕТО БУРГАС - АЛЕКСАНДРУПОЛИС ЩЕ НИ СЕ ПАДНЕ НАЙ-МАЛКОТО ПАРЧЕ

Министър Валентин Церовски, гръцкият му колега Димитриос Сиуфас и руският министър на промишлеността Виктор Христенко ще подпишат във вторник (12 април) в София тристранния меморандум за нефтопровода Бургас-Александруполис. Документът е чисто политически и изразява подкрепата на правителствата на трите страни към трасето. Както научи обаче БАНКЕРЪ от отлично информиран източник, по-важен ще е следващият документ, който на практика ще отпуши петролопровода. Това ще е тристранен обвързващ договор, в който подробно ще са разписани условията за реализация на начинанието, организационната структура при строителството и експлоатацията на тръбата, начините за финансиране, както и транзитните и данъчните такси. Основните параметри на междуправителствения контракт вече са уточнени, и то под натиска на Кремъл. София и Атина са се съгласили руските фирми да плащат минимални транзитни такси за транспорта на собствения си нефт, които няма да се променят през времето на живот на самото съоръжение. Уточнено е още, че тези такси плюс сумите за претоварване в началната и изходната точка на трасето ще са по-ниски или поне равни на таксата на преминаване през турските проливи. При изграждането на нефтопровода пък, както и при експлоатацията му двете балкански правителства са се ангажирали да гарантират данъчни облекчения (най-вече освобождаване от ДДС). Тези бонуси, както и удължаването на тръбата до руското пристанище Новоросийск са факторите, склонили руската страна да се ангажира с проекта Бургас-Александруполис, обясняват експерти, припомняйки 11-годишното ходене по мъките.През 1995 г. бе подписан първият тристранен междуправителствен меморандум, но поетите в него ангажименти не бяха изпълнени. В множество двустранни документи впоследствие се отразяваха добрите намерения на кабинетите в Москва, София и Атина, които така и си останаха само на хартия. В края на 2003-а България и Гърция парафираха нов обвързващ текст, само че и той задълго заседна в руската столица. От ноември 2004 г. преговорите по трасето се подновиха. Основната заслуга за това са рестрикциите на официална Анкара върху турските проливи Босфора и Дарданелите, както и агресивната политика на Гърция.През януари 2005-а в Москва бе създадена инициативна работна група по проекта. В нея влязоха руските Стройтрансгаз, Софкомфлот и Промишлено-инвестиционна компания ТИСЕ. Гръцките участници са държавната все още Хеленик Петролеум (Hellenic Petroleum), частната Латцис Груп (Latsis Group) - собственост на един от най-големите гръцки корабовладелци, и гръцко-руското дружество Прометеус Газ (Prometeus Gas) - съдружие между Латцис и Газпром. Българските представители са държавната компания Техностройекспорт и учреденото през миналата година АД - Универсален терминал Бургас. Акционери в него са Техностройекспорт (с 55%) и частното Фронтиер АД (с 45 на сто), което работи по различни инвестиционни проекти в енергетиката. Координатор на инициативната група е руско-британският нефтен гигант ТНК-ВР (Тюменска нефтена компания - Бритиш Петролеум). На 28 февруари експертите са внесли в руското Министерство на промишлеността и енергетиката съгласувани разчети по икономическите параметри на съоръжението. Цялото начинание ще струва около 700 млн. щ. долара и ще бъде реализирано като частен проект главно чрез привлечени средства (схемата, разработена от инициативната група, е за проектно финансиране). Собственик и оператор на тръбата ще е международна компания, която ще е и гарант на заемните средства. Трите страни тепърва ще уточняват къде ще бъде регистрирана тя и по чие законодателство. Не се знае и как ще се определят участниците в нея - дали това ще са членовете на сформираната в Москва инициативна група, или ще има и други. Гладко няма да мине и разпределението на дяловете между руските, гръцките и българските участници в международната компания оператор. Според новите договорености разпределението няма да се определя от правителствата на Русия, Гърция и България, а ще се договаря между самите фирми участнички. Хора, запознати с материята, смятат, че основният дял ще се падне на руски нефтени фирми, които още в договора за учредяването на международния оператор ще гарантират запълването на тръбопровода с нефт. Най-вероятният участник засега е гигантът ТНК - БР, превозващ суров петрол през Босфора за свои рафинерии в Южна и Западна Европа. Другата голяма руска нефтена компания Лукойл не превозва суров петрол през Босфора, а няма и контрагенти в района на Средиземно море (особено след пропадането на сделката за 23% от Хеленик петролеум). Ето защо тя най-вероятно няма да участва в проекта. Икономически интерес към него нямат и държавните Роснефт и Транснефт. Евентуалното им включване би могло да стане само по заръка на Кремъл. Затова пък е почти сигурно участието на Стройтрансгаз (но само при ангажимент за изграждането на тръбата) и Софкомфлот (ако си подели с Гърция превоза на суровината от Новоросийск до Бургас).По всичко личи, че втората по големина квота в международната компания оператор ще вземе гръцката страна, която ще превозва петрола от Новоросийск до Бургас. Освен Латцис груп за друг сигурен участник в проекта се смята Дер-Траки (Dep-Thraki) - съвместно дружество между Хеленик Петролеум и Прометеус Газ. С най-малък дял ще са българските участници, които според руски източници на този етап са твърде пасивни и склонни на компромиси. Досега от България има заявена само една кандидатура - учреденото за целта държавно-частно дружество Универсален порт Бургас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във