Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ САПАРД ЗА НЯКОИ ОСТАНАХА САМО ГОРЕЩИТЕ КЕСТЕНИ

Каква ли ще е ползата за българските фермери от шумно рекламираните над 1 млрд. евро, които страната ще получи по линия на общата селскостопанска политика на Евросъюза в периода 2007-2009 година? На теория те би следвало да повишат поне малко стандарта им и да ги приближат отчасти до техните така кресливи френски събратя, да речем. Преди това обаче финансовата благодат от Брюксел трябва да достигне до земеделците ни, а ако се съди по опита ни в последно време, това съвсем не е сигурно.
Сякаш от нищото в последния месец изскочи и започна да набира скорост грандиозен скандал със забавени плащания по програма САПАРД за 142 проекта на стойност около 49 млн. лева. Оказа се, че една от най-дълбоко съхраняваните тайни покрай парламентарните избори през юни е била тази за чиновническата самодейност, заради която възстановяването на субсидиите по европрограмата е замразено. Драмата се състои в това, че въпреки договорените с Еврокомисията средства и перфектно сключените контракти с Държавния фонд Земеделие през 2004 г. една част от инвестиралите в тези проекти днес все още не могат да си получат парите от Националния фонд към Министерството на финансите - разплащателния орган по САПАРД и другите предприсъединителни програми.
Причината за забавянето е колкото тривиална, толкова и скандална. ДФ Земеделие, който е акредитиран като изпълнителна агенция по програма САПАРД, е одобрил проектите. Одобрил и сключвал споразумения със земеделски производители, които, изпълнявайки коректно своите задължения по договорите, дори не подозират, че поемат пътя към ада. А той, както знаем, е покрит с добри намерения. Сега някои от тях са пред фалит и все още не могат да си обяснят как държавни институции убиват малкото предприемачи, дръзнали да вложат и своите пари в селското стопанство.
За в.БАНКЕРЪ от финансовото министерство поясниха, че става въпрос за т.нар. процедура за разглеждане на проекти в ситуация на ограничено време за обработка. Тя била въведена през лятото на миналата година от ексаграрния министър Мехмед Дикме. Тогава той допуснал съкращаване на формалностите по одобряване на предложения по САПАРД, оправдавайки се с натиска на земеделските производители. Дикме мотивирал действията си и с това, че е необходимо да се съкратят сроковете за оценка, за да се осигурят средства преди есенната сеитба. За целта била предоставена възможност някои параметри по одобрените за финансиране проекти да бъдат доуточнени допълнително чрез анекс към рамковия договор, сключван между ДФ Земеделие и земеделците. От държавния фонд дори отправили искане до Европейската комисия за одобряването на споменатия анекс и го получили. Сега от нашето Министерство на финансите твърдят, че не са били уведомени за това. И обясняват, че в изпълнителната агенция за кратко е настъпил истински бум на одобрени по бързата процедура проекти по САПАРД. Именно по тях Националният фонд към финансовото ведомство отказва да възстанови субсидиите или, спазвайки терминологията на програма САПАРД, не отпуска лимит за изплащане на помощта.
Нещо повече, в началото на 2005-а бившият пазител на хазната Милен Велчев възлага извършването на независим одит на спорните проекти. Лицензираният одитор (от Естония - бел.а.) потвърждава съмненията, че приложената от хората на Дикме съкратена процедура не е коректна, което дава основание на Министерството на финансите да замрази плащанията. От пресцентъра му мотивираха това действие със загрижеността за успешната реализация на програма САПАРД в съответствие с изискванията, залегнали в нормативните документи и правилата на Европейската комисия.
От цялото прехвърляне на топката между държавните институции най-потърпевши естествено са земеделците, имали смелостта да се преборят за част от европарите. Както е известно, бенефициентите по тази програма имат право на безвъзмездна помощ в размер до 50 на сто от одобрените и реално извършени от тях инвестиции. Финансирането се поделя между Европейската комисия, която покрива до 75% от субсидията, и националния бюджет. В споразуменията, които селскостопанските производители са подписали с фонд Земеделие, е записано, че изплащането на помощта става не по-късно от три месеца след приключването на финансирания от САПАРД проект. За останалата част от необходимите им инвестиции фермерите теглят кредити от търговските банки, които погасяват, след като си получат плащанията от държавата. Точно тази схема са се надявали да приложат всички земеделци с одобрени проекти, но заради чиновническите недоразумения сега тя просто няма как да сработи. Проектите са замразени, теглените заеми са оползотворени, а банките напълно резонно начисляват наказателни лихви при неспазване на сроковете за издължаване.
Чувствам се подведен от държавата - сподели пред БАНКЕРЪ добруджанският арендатор Петко Шопов, който обработва над 15 хил. дка земя. - След одобряването на проекта ми по САПАРД на стойност около 560 хил. лв. за закупуване на земеделска техника сключих договор и на 7 май тази година трябваше да ми изплатят парите от субсидията, възлизащи на повече от 260 хил. лева. За да направя инвестицията, теглих кредит и два пъти разсрочвах разплащането му. Сега вместо 6 хил. лв. месечно внасям в банката 12 хил. лв. лихви по заема. Не мога да платя нито парите за рентата, които дължа на собствениците на земята, нито да осигуря заплати на работниците. Има предприемачи, които ще фалират заради неспазената дума на държавните чиновници.
Радослав Станчев, който също е сред излъганите от държавата, пък заяви, че неизплащането на субсидията обърква всичките му разчети за производство - есенната оран, сеитба, торене... Като капак на всичко земеделските производители с неуредени не по тяхна вина сметки не могат да участват в други линии за подпомагане от страна на фонд Земеделие.
Обработващият 17 хил. дка земя в землището на Шабленската община земеделец Митко Гаврилов недоумява как само с една гола честна дума да увещае Райфайзенбанк (България), откъдето е получил кредита си, че всъщност е коректен човек, когото държавата е вкарала в капан.
Мнозина от потърпевшите са на мнение, че от 15 години насам това е най-тежкото време за българското земеделие - след загубите от наводненията взе, че му се стовари и чиновническото безхаберие. Затова не е чудно, че досега са засети едва 10% от обработваемите площи у нас, а според агротехническите и европейските срокове - време не остана.
Юристи изтъкват, че подведените фермери имат пълни основания да заведат искове за обезщетения по Закона за задълженията и договорите или по този за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. В това едва ли някой се съмнява, но същевременно е добре известно как в България се точат съдебните дела, а нито заемите, нито орането и сеитбата могат да чакат.
Единственото хубаво нещо в батака е, че поне засега няма опасност от провал на финансовите споразумения по САПАРД с Европейската комисия за 2005-а и 2006-а. По информация от финансовото министерство те ще се подпишат най-късно до края на годината, а средствата по тях ще бъдат усвоени съответно през 2007-а и 2008-а. Стига, разбира се, тогава отново да се намерят достатъчно на брой куражлии, оптимисти и по-малко чиновници авантюристи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във