Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ НЮ ЙОРК ДО ТОКИО - НАВСЯКЪДЕ ПАДАТ ГЛАВИ

Вятърът на промените помита шефове на предприятия по цял свят. Като се почне от САЩ, където акционерите по традиция са твърде взискателни към постиженията на мениджмънта, и се стигне до Азия, в която все още няма утвърдени навици шефовете на фирми да бъдат освобождавани при първите отчетени лоши резултати. Въпреки това гилотината се спуска твърде избирателно. Засега тя се използва активно предимно в най-силно засегнатите от икономическата рецесия сфери - въздушния транспорт, телекомуникациите, финансите и автомобилостроенето. ГИЛОТИНАТА В АВИАЦИОННИЯ БИЗНЕСПървият ръководител на американска компания, който стана курбан на т. нар. ефект след 11 септември, бе Джеймс Гудуин, президент и генерален директор на Юнайтед Ерлайнс (United Airlines), чиито два самолета бяха отвлечени от терористите на Ал Кайда. Юнайтед закри 25% от линиите си и съкрати една пета от персонала си още на следващия ден след разрушителните нападения във Вашингтон и Ню Йорк. Целият административен съвет на тайландския въздушен превозвач Тай Еъруейс (Thai Airweys) подаде вкупом оставка заради неспособността си да отдели от кота нула компанията... при това на два пъти - първо, в края на октомври миналата година, и после - в края на декември. В Европа президентите на белгийската авиокомпания Сабена (Sabena) и на швейцарските Суисер (Swissair) и Кросер (Crossair) пък бяха принудени сами да напуснат, заради фалитите на техните компании. Другата силно впечатляваща оставка беше на Жак Насер, президент и генерален директор на Форд (Ford), който сдаде поста си през октомври. Отвъд Атлантическия океан бе разтърсен и италианският автомобилостроител Фиат Ауто (Fiat Auto), чийто главен мениджър Роберто Тесторе бе отстранен от поста в средата на декември миналата година във вихъра на уволнението на 6000 служители на компанията.ЖЕРТВИТЕ НА ТЕЛЕКОМУНКАЦИОННИЯ ПАЗАРУдарите по основните играчи в сектора на телекомуникациите изпревариха във времето кризата в останалите браншове. Ричард Макджин, шеф на американската компания за съобщителна техника Лусънт (Lucent), откри бала на уволненията още през октомври 2000 г., когато котировките на акциите на дружествата от т. нар. нова икономика се сгромолясаха по борсите в цял свят. След една година, през която на помощ бе извикан един бивш президент и генерален директор, на 9 януари 2002-ра бе обявено името на новата титулярка - Патрисиа Русо. Джон Рот, който бе избран за мениджър на годината през 2000-а пък бе принуден да сдаде управлението на канадската компания Нортел (Nortel) на 1 ноември 2001-ва на човека от бранша Франк Дън. Карл Янковски, който загуби шефското си място, бе изкупителната жертва на американския производител на джобни компютри Палм (Palm), пренесена пред олтара на кризата в новата икономика. Същата съдба сполетя и Андреас Шмидт, главния мениджър на подделението за електронна търговия на германската медийна империя Бертелсман (Bertelsmann).Отвъд Ламанша крахът на компанията Маркони (Marconi), която е на ръба на фалита, доведе до отстраняването на Джордж Симсън. Главният мениджър на холандската КейПиЕн (KPN) и неговият колега начело на финландската Сонера (Sonera) също бяха принудени да направят прощален реверанс на последното за тях общо събрание на акционерите. В Швеция двама президенти на фирми, станали техни емблематични фигури - Ларс Рамквист на Ериксон (Ericsson) и Пърси Барневик на ЕйБиБи (ABB), напуснаха постовете си след двадесет и две години еднолично властване.МЪРТВИТЕ ФИНАНСОВИ АКУЛИВъв финансовата сфера президентът на Американ Ре (American Re) - филиал на световния лидер в презастраховането Мюних Ре (Municn Re) Едуърд Нуман, трябваше да понесе на плещите си тежкото бреме на кризата след атентатите от 11 септември миналата година. В Креди Суис Фърст Бостън (Credit Suisse First Boston) Джон Мак смени през септември миналата година Алън Уит, заради лошата му слава да претупва нещата. Това обаче не бе най-тежкият удар в страната на банките. Той дойде с оставката в края на 2001-ва на Люкман Арнолд, един от досегашните стожери на Швейцарския банков съюз. Пак през декември постовете си напуснаха тримата генерални директори на първата банкова група в света по размер на активите - японската Мидзухо Холдингс (Mizuho Holdings).В същото време спасителните сливания предизвикаха ожесточени битки за власт. В Испания Емилио Ибарра отстъпи кормилото на BBVA - банката, която се създаде след обединяването на Банко Билбао Виская с Архентария - на Франсиско Гонсалес. Хосе Мария Амнусатеги от Сентрал Испано (Central Hispano) изгуби в двубоя с Емилио Ботин от Сантандер (Santander) за поста президент на BSCH. Но това не е всичко. Защото рецесията иска нови и нови жертви.

Facebook logo
Бъдете с нас и във