Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ ЯМБОЛСКИЯ МАЛЦ СТАВА САМО КОМПРОМАТНА БИРА

ОТ ЯМБОЛСКИЯ МАЛЦ СТАВА САМО КОМПРОМАТНА БИРАКомпроматът Хау мъч може и да е поредният кьорфишек в скучната история за българската корупция, но поне свърши една добра работа. Извади на светло пълното безхаберие към съдбата на недовършения ямболски малцов завод - последното мегаломанско начинание от времето на плановата икономика, глътнало залудо над 30 млн. държавни пари в зелено. Четвърта година ръка върху него е сложила безконтролна офшорка. Строежът на завода, проектиран да бълва по 60 хил. тона малц годишно, започва през 1988 г. под шапката на тогавашното ДСО Българско пиво. За реализацията на проекта в промишлената зона на Ямбол са отредени цели 61 декара. От германската фирма Зеегер е доставено оборудване на най-високо за времето си технологично равнище. Финансирането за него е осигурено от Вестдойче Ланденсбанк, с посредничеството на Българска външнотърговска банка (сега БУЛБАНК). Според разчетите заводът е трябвало да бъде пуснат в експлоатация в края на 1992 година. Очаквало се е годишните приходи от дейността му да нахвърлят 15 млн. щ. долара, а ползваните за изграждането на предприятието кредити, в размер на 30 млн. щ. долара, да бъдат изплатени за около десет години. Хубавите сметки обаче са направени без кръчмаря. През 1990 г., след извършената на юруш децентрализация на стопанските субекти, пасивите и активите на разформированото ДСО Българско пиво преминават към новосъздаденото дружество Пивоимпексинженеринг. Наследството, в което влиза и споменатият малцов завод, се оценява на над 3 млрд. (стари) лв., но на практика донася само проблеми. Първата секира удря Ямболската банка. Тя също участва във финансирането на мащабния проект, но на 1 януари 1992 г. го прекратява поради липса на пари. Балканбанк и ДСК също отказват отпускането на заеми, ако за тях няма държавна гаранция. Така завършеното почти на 90% строителство на завода увисва в безтегловност. По-голямата беда е, че през март 1991 г. между закъсалата кредитна институция в Ямбол и Пивоимпексинженеринг е постигнато едно споразумение. Стар кредит от 50 млн. лв., използван за въпросния градеж, е предоговорен. Лихвата по него от 4.25% е преоценена на 70%, без да има изрична клауза за капитализирането й, в резултат на което заемът набъбва на 338 млн. лева. Операцията се оказва капан. Това става ясно през 1994 г., когато влиза в сила Законът за уреждане на необслужваните кредити. Независимо че е отпуснат преди определената от закона крайна дата - 31 декември 1990 г., порасналият от 50 на 338 млн. лв. необслужван заем не може да бъде зункиран, тъй като предоговарянето му е извършено през март 1991-ва. Това е положението и няма нищо чудно, че през юни 1995 г. същият кредит, заедно с начисляваните му лихви, е достигнал шеметния размер от 1.5 млрд лева.Преоформени по ЗУНК обаче са други стари дългове към Ямболската банка, наследени от Пивоимпексинженеринг. През 1994 г. размерът им заедно с главниците и лихвите възлиза на 160 млн. лева. Същата зункова съдба има и кредитът от 22 млн. щ. долара, получен чрез БУЛБАНК за доставеното преди 1990 г. оборудване за малцовия завод. Наред с него през 1990 г. в активите на Пивоимпексинженеринг влиза и почти изграденият и оборудван цех за бутилиране на бира в Свищов с основни фондове за 126 429 000 лв. и дългове към местния клон на ДСК, изчислени през 1995 г. на 120 млн. лева. Като допълнение към всичките тези екстри Пивоимпексинженеринг се оказва длъжник и на 11-те поделения на холдинга Промишлено строителство, които чакат от инженеринговото дружество общо 197 млн. лв. за участието си в изграждането на обектите в Ямбол и Свищов.За добро или за зло тъкмо на Промишлено строителство се пада честта да поведе фалитното хоро, предявявайки през 1992 г. пред Софийския градски съд иск за обявяването на Пивоимпексинженеринг в несъстоятелност. След традиционно дългите съдебни спорове, на 19 декември 1997 г., магистратите излизат с окончателно решение. Пивоимпексинженеринг е обявен в несъстоятелност, дейността на дружеството е прекратена и в него влиза назначеният от съда синдик Йордан Йорданов. Според изготвения от него списък на кредиторите, приетите им вземания възлизат на 52 млн. деноминирани лева. Най-солидните ищци в тази група са Бартекс АД с претенции за 935 895 лв., ДСК - с 240 386 и клонът на Хебросбанк в Свищов с вземане от 52 297 лева. Компанията Бартекс се появява сред кредиторите по силата на цесионен договор от 22 април 1997 г., с който са й прехвърлени вземанията на Ямболската банка, сега България инвест АД. Обезпечение по вземането на Бартекс е ипотеката върху сградите и терена на завода за малц в Ямбол. В дългия списък на кредиторите на Пивоимпексинженеринг с необезпечени вземания челното място пък държи холдингът Промишлено строителство, инициатор на фалитното съдебно производство.Обезпечени или не - всички кредитори обаче и до ден днешен пият само студена водаТова удоволствие те дължат на една спасителна по идея, но убийствена на практика управленска операция от типа Плама. Както в случая с плевенската рафинерия, така и за разрешаването на проблема на Пивоимпексинженеринг започва да се търси стратегически инвеститор, готов да купи обявеното в несъстоятелност дружество, поемайки ангажимента да изпълни разработения от синдика му оздравителен план. Такъв кандидат, в лицето на американската компания Сийборд корпорейшън, се явява на хоризонта през август 1998 година. И между нейния вицепрезидент Джо Родригес и синдика на Пивоимпексинженеринг Йордан Йорданов започва да тече усилна кореспонденция. Американците провеждат свой дю дилиджънс на предприятието, сключено е и предварително споразумение с Йорданов, но в крайна сметка работата излиза ялова. На 15 декември 1998 г. г-н Родригес изпраща у нас следната тъжна депеша:Със съжаление трябва да ви уведомя, че Сийборд корпорейшън не е в състояние да продължи участието си в процедурата за закупуването на Пивоимпексинженеринг. Бизнеспроучването ни породи сериозна загриженост относно способността на Пивоимпексинженеринг да сключи дългосрочни договори за доставка с пивоварните заводи, които понастоящем произвеждат собствен малц. Съветът на директорите на Сийборд корпорейшън взе решение да отложи всяко действие, свързано с инвестиция, докато проучи доказателства за ангажимент от страна на пивоварните заводи в България. Подобни доказателства така и не се дават, но това не смущава друг кандидат за недовършения малцов завод, заложен в полза на кредиторите си. Става дума за фирмата Инсайт Овърсийз лимитед, радваща се на двойна съдебна регистрация - една в Англия и втора в американския щат Уайоминг с облегчен данъчен режим. Така, на 24 ноември 1999 г., тогавашният министър на търговията и туризма Валентин Василев слага подписа си под договор, с който 100% от акциите на Пивоимпексинженеринг се прехвърлят на Инсайт Овърсийз лимитед, представлявана от Алексей Йорданов Иванов и Иван Асенов Начев. За тази си придобивка фирмата плаща скромните 571 деноминирани леваСделката не е приватизационна, сключена е въз основа на одобрения от съда оздравителен план, с което се прекратява и производството по несъстоятелността на Пивоимпексинженеринг. В замяна на това новият собственик се задължава в посочените в плана срокове да сключи договори за разплащане с кредиторите, като максималният срок е 30 работни дни от прехвърлянето на акциите. Джиросването им е извършено на 8 декември 1999 г., но оттогава насам кредиторите на Пивоимпексинженеринг не са получили и стотинка. Въпреки че Инсайт Овърсийз лимитед е поела ангажимента да изплати 14 млн. от борчовете на предприятието, 12 млн. от които са към Агенцията за държавни вземания.Единственото, което е свършил досега купувачът на Пивоимпексинженеринг, е да съкрати името му до Пивоимпекс и да премести съдебната му регистрация от София в Ямбол. От 14 август миналата година в директорския борд на дружеството фигурират само трима души - Емилия Кирилова Рибарска и споменатите вече Алексей Иванов и Иван Начев. Похвалното е, че Иван Начев, който е бивш председател на надзорния съвет на фалиралия Балканкар холдинг, успява да съчетава ролята си в Инсайт Овърсийз лимитед с тази на изпълнителен директор на каростроителния софийски завод 6 септември, чийто предмет на дейност е доста далеч от бирения бизнес.По-любопитното в сделката Пивоимепексинженеринг е друго. Както уточниха пред в. БАНКЕРЪ от икономическото министерство, прехвърлянето на 100% от акциите на дружеството е било в противоречие със съществуващия тогава текст в Търговския закон, който не допуска стопроцентно продаване на акциите на едно държавно предприятие. По тази причина 12 от кредиторите на Пивоимпексинженеринг са подали иск в съда за обявяването на договора, парафиран от ексминистъра и сегашен депутат Валентин Василев, за нищожен. Експертите от икономическото министерство нямат информация за хода на това дело. Но по заповед на министър Николай Василев от 25 януари 2001 г. те са извършили проверка на изпълнението на оздравителния план на Пивоимпексинженеринг и са установили, че такова изпълнение изобщо няма. Сключеният договор обаче не може да бъде развален едностранно от Министерството на икономиката и да започнат преговори с друг инвеститор, поясняват юристите от правния отдел на ведомството. Това е така, защото основание за сключването на договора е утвърденият от съда план за оздравяване, а в него като оздравител е посочен именно Инсайт Овърсийз лимитед. Единствената възможност е да се приложи чл.709, ал.1 от Търговския закон, който предвижда при неизпълнение на оздравителната програма производството по несъстоятелност да бъде възобновено по искане на кредиторите. Точно това е сторила Банка ДСК, сезирайки Софийския градски съд още на 1 ноември 2000 година. Само че движение по делото нямаСъщото заявиха пред в. БАНКЕРЪ и експертите от Агенцията за държавните вземания - нямало движение и по тяхната молба, която преди около месец била подадена в съда с искането да се възобнови производството по несъстоятелност на Пивоимпексинеженеринг. Друг е въпросът защо агенцията реагира чак сега, при положение че от февруари миналата година Министерството на икономиката я е запознало с казуса и е депозирало официално предложение фалитната процедура да започне отново. Междувременно заради бездействието на управленците и невъзможността да се раздели с калпавите си собственици дружеството пропуска вече втори шанс за оцеляване. През 2000 г. интерес към него и недовършения малцов завод в Ямбол е проявила френската компания Льосафра, която е на второ място в света по производство на малц - 900 хил. т годишно. Както научи в. БАНКЕРЪ, след обстойно проучване на правния проблем около Пивоимпексинженеринг, французите са се отказали от инвестиционните си намерения. До същото заключение през миналата година е стигнала и ирландската фирма Грейкор. Явно от Пивоимпекс и неговия малцов завод днес могат да се произвеждат само бирени компромати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във