Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ ГАРДЕРОБА НА БКК ИЗПЪЛЗЯХА НОВИ ПРИЗРАЦИ

Сделките, извършвани от Банковата консолидационната компания, често са давали повод за скандали на политическо ниво. Поредният екшън се е разиграл на 20 юли по време на закрито заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. На него е била обсъдена ратификацията на трите договора, с които държавата поема ангажиментите на БКК по гаранционните споразумения, сключени с УниКредито, Банк Аустрия и унгарската банка ОТР (О Ти Пи) при покупката съответно на БУЛБАНК БИОХИМ (сега Ейч Ви Би Банк Биохим) и Банка ДСК. Острото око на бившия финансов министър Муравей Радев обаче е забелязало, меко казано, смущаващи детайли в един от договорите и с това фитилът под бурето с барут е запален. На въпросното заседание освен всички членове на бюджетната комисия са присъствали заместник-министърът на финансите и член на съвета на директорите на БКК Илия Лингорски, изпълнителният директор на консолидационната компания Нели Кордовска и адвокатът на дружеството Иглика Логофетова. Преди да разкажем по каква причина на 20 юли депутатите са се сдърпали при закрити врата в парламента, е нужно да припомним какво съдържат въпросните гаранционни споразумения и по каква причина те трябва да бъдат прехвърлени на държавата. Според гаранционното споразумение, подписано с УниКредито (собственик на БУЛБАНК от ноември 2000 г.), ако в срок от пет години след сделката бъдат открити неуредени данъчни задължения на българската кредитна институция, те трябва да бъдат покрити от продавача - БКК. Консолидационната компания е подписала подобни споразумения и с Банк Аустрия (която купи БИОХИМ през ноември 2002 г.), както и със собственика на Банка ДСК - унгарската OTP. Споразумението с австрийците е петгодишно, а размерът на гаранцията, договорена с тях, е до 35% от цената, която те платиха за банка БИОХИМ - 82.5 млн. евро. Споразумението с унгарската OTP e шестгодишно и с него БКК се е ангажирала да възмезди купувача за щети, които не надхвърлят 25% от платените за Банка ДСК 311.1 млн. евро. Както в. БАНКЕРЪ нееднократно писа, решението българската държава да поеме споменатите ангажименти се налага, за да може БКК да бъде обявена в ликвидация. А парите по сметките й да бъдат разпределени между нейните акционери, съобразно техните дялове (финансовото министерство притежава 99.5% от акциите на компанията).В началото на юли Министерският съвет одобри проектодоговорите между консолидационната компания, Министерството на финансите и купувачите на БУЛБАНК, на Ейч Ви Би Банк Биохим и на Банка ДСК и ги изпрати в парламента за ратификация. Именно при обсъждането им в бюджетната комисия на 20 юли бившият финансов министър, а сега депутат, Муравей Радев е припомнил, че в началото на 2002 г. неговият наследник Милен Велчев го обвини за неизгодното гаранционно споразумение, сключено през ноември 2000 г., с купувача на БУЛБАНК УниКредито. Тогава Велчев обяви пред медиите, че клаузите на това споразумение заплашват да нанесат щети на държавата и дори уведоми прокуратурата за това. Няколко месеца след този скандал БКК, чийто директорски борд вече оглавяваше самият Велчев, сключи подобно споразумение с купувача на БИОХИМ - Банк Аустрия, а през 2003-а и с унгарската ОТР, която купи Банка ДСК.На закритото заседание на бюджетната комисия Радев е подчертал, че действията на консолидационната компания през 2002 и 2003 г. са доказали, че договорът, който той е подписал през 2000 г. с УниКредито, е напълно редовен и обоснован, поради което чака извинения от Велчев. Муравей Радев категорично отказа да коментира дискусиите по време на заседанието на бюджетната комисия, като се позова на конфиденциалността му. Негови по-разговорчиви колеги обаче разказаха пред в. БАНКЕРЪ (с изричната уговорка, че ще останат неназовани), че бившият финансов министър е открил няколко скандални елемента в договорите, които са възбудили страстите и поставят сериозни проблеми пред ратификацията им. Според Радев не било едно и също дали ангажиментите, за които стана дума, са поети от търговско дружество като БКК, или от държавата. Когато договорите бъдат ратифицирани от парламента, те се превръщат в държавни гаранции и стават част от държавния дълг. С други думи, тримата инвеститори получават една по-сигурна форма на обезпечение. Въпросът е каква е вероятността да се наложи държавата да плаща по тези гаранции? Практиката е показала, че това не е изключено: преди година се създаде ситуация, при която данъчните предявиха претенции за огромна сума към една от приватизираните банки. Само професионалната намеса на подуправителя на БНБ Емилия Миланова и на председателя на управителния съвет на въпросната банка предотвратиха скандала и активирането на гаранцията, дадена от БКК. Този епизод показва, че недомислията на държавната администрация нямат край и от нея всичко може да се очаква. Но-най същественото, което е открил Муравей Радев в гаранционния договор между БКК и Банк Аустрия, е друго. В една от точките му пишело, че ако Плама - Плевен, заведе съдебни искове срещу БИОХИМ и осъди банката, консолидационната компания ( а след ратификацията - българската държава) ще покрие щетите. Сама по себе си, според Радев, тази клауза вече е скандална. Не за друго, а тъй като при приватизацията на БИОХИМ вземанията й, които не се обслужваха редовно, бяха обособени в отделен пакет. БКК предложи на Банк Аустрия да го купи или да придобие банката без него. Австрийците предпочетоха да станат собственици на БИОХИМ заедно с пакета от проблемните й вземания. Но когато БКК обяви условията по приватизационния договор, никой от съвета на директорите на БКК не спомена, че на купувача са дадени допълнителни гаранции по отношение на вземането на БИОХИМ от Плама. А то е най-голямо - 86 млн. щ. долара, и най-проблемно (не се обслужва от 1996 година). Ако парламентът ратифицира договора за прехвърляне на ангажиментите, поети от БКК към Банк Аустрия, гаранциите, свързани с Плама, ще се превърнат в държавни. В случай че мениджмънтът на рафинерията заведе и спечели съдебни искове срещу своя кредитор - Ейч Ви Би Банк Биохим, а Банк Аустрия предяви претенции към българската хазна, може да се окаже, че правителството ще е принудено да плаща на австрийците. И е възможно тази сума да е по-голяма от 82.5-те млн. евро, които бяха платени за покупката на БИОХИМ. Опасността, според депутати, съвсем не е хипотетична, тъй като точно преди приватизацията на БИОХИМ Плама водеше дела срещу банката, за да докаже по съдебен път, че не й дължи въпросните 86 млн. щ. долара. Рафинерията прекрати съдебния спор преди сключването на сделката за продажбата на БИОХИМ, и то под натиска на правителството и на управляващото мнозинство в парламента. Но нищо не пречи исковете да бъдат подновени при евентуална ратификация на парламента.

Facebook logo
Бъдете с нас и във