Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОТ ЕВРОПАРИТЕ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ ОСТАНА И ЗА ВРЪЩАНЕ

Както е известно, философът Еразъм Ротердамски (1469-1536) е учил и преподавал във Франция, Англия, Италия, Швейцария и съвременна Белгия. Това, че целият му живот е преминал в постоянно движение между различните университети, е мотивирало Европейския съюз да нарече програмата си за обмен и мобилност на студентите на негово име - Еразъм. Основните й цели са сътрудничеството между висшите училища и развитието на качествено образование, като с проекти за обмяна на студенти и преподаватели могат да участват всички ВУЗ-ове от ЕС и от Румъния и България.Добре известно е, че поради липсата на средства българските университети не разполагат със съвременно техническо оборудване и модерни лаборатории и българските студенти са обречени да следват в условия, които са на светлинни години от тези в Европа. Един от начините за излизане от ситуацията е да се използват възможностите за обучение за един семестър или цяла година в чуждестранни учебни заведения, включени в програмата Еразъм. По същия начин и преподавателите могат да почерпят опит от европейските си колеги. За целта съответният ВУЗ трябва да има договор с училище зад граница. В момента такива контракти имат 34 наши университети, пет от които са частни. Друг е въпросът доколко те ще бъдат реализирани. През миналата учебна година (2003/2004) висшите училища у нас не са успели да усвоят 85 хил. евро от средствата, предоставени им от Национална агенция Сократ, която се занимава с одобряването на проектите и разпределянето на европарите. Определената сума е била 1 670 204.40 евро, а са изхарчени 1 585 204.40 евро. По данни на агенцията университетите са заявили желание да се финансира изпращането в чужбина на 1329 курсисти и на 811 преподаватели. Но реално зад граница са заминали само 751 студенти и 312 лектори. Основната причина да не се оползотворят всички пари, според експертите, е, че някои от заявилите желание се отказват в последния момент да заминат. Най-често ги възпира изискването сами да покрият част от разходите си. За легализирането и превода на необходимите документи също се плаща, а понякога и приемащата страна отказвала да издаде визи на кандидатите. Проверка на БАНКЕРЪ обаче навежда на малко по-други изводи. В много от факултетите преподавателите не са очаровани от възможността курсистите им да се обучават в чужбина. Обявяването на дати за изпити в деня за заминаване, отказът да се промени графикът на сесията или административното забавяне при издаването на изискваните документи са препречили пътя на не един или двама, категорични са студентите. Показателна в това отношение е ситуацията във Факултета по комуникационна техника и технологии на Техническия университет в София. Става дума за договора на висшето училище с италианския университет Санио Беневенто (Sanio Benevento). По принцип италианците приемат български студенти в последен курс на обучение за три месеца, през които разработват дипломните си работи. Само че постоянният стремеж на ръководството на факултета само да разпределя средствата и да посочва курсистите, които да заминат, доведе дотам, че през миналата учебна година нито един студент не замина в италианския университет, заяви за в.БАНКЕРЪ Галя Маринова, координатор на въпросния договор. Нещо повече, на студентите, заминали преди това по програмата, им се пречело умишлено да защитят дипломните работи, написали в Италия. За да присъства на изпита и оценката на разработките у нас, специално пристига представител на италианското висше училище. Вместо перфектна организация той се сблъсква с бойкот от страна на българските си колеги. Това със сигурност е една от причините, които са провокирали решението на италианците повече да не приемат курсисти от България.

Facebook logo
Бъдете с нас и във