Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОЩЕ ПРЕВОЗВАЧИ ДО КАЦАТА С МЕДА

Ведомството на Антони Славински намали почти наполовина бройката на целогодишните безплатни разрешителни за международни автомобилни превози, които от 1994 г. насам получаваше СО МАТ. Досега превозвачът ползваше привилегия, завещана му от тогавашната шефка на Агенцията за приватизация Ренета Инджова, която продаде на германския спедитор Вили Бец 55% от капитала на най-голямото автотранспортно предприятие в Европа. Клауза от приватизационния договор предвиждаше пет години след продажбата СО МАТ да получава точно толкова броя разрешителни за международни автомобилни превози, включително и безплатни целогодишни (т.нар. СЕМТ-разрешителни), колкото е получил в годината преди сделката - 1993-а.
Борбата между фирмите за СЕМТ-разрешителните е стара колкото и самите разрешителни. Причината е, че притежавайки такъв документ, превозвачът цяла година няма друга грижа, освен да осигурява товари за камиона, на който е издадено разрешителното. СЕМТ-документът дава и чиста икономия от пътни такси, която в зависимост от броя и дължината на курсовете е между 30 хил. и 45 хил. г. марки годишно. Горе-долу толкова струва един запазен пет-шестгодишен влекач заедно с ремаркето.
Чиновниците на Славински отрязаха превозвача със 113 СЕМТ-разрешителни за 2001 г., при положение, че през миналата година той имаше 243. За Вили Бец това означава да увеличи разходите на фирмата си с поне 3.5 млн. г. марки. От друга страна, отнетите от СО МАТ 113 документа са предоставени на български превозвачи, някои от които за първи път виждат такава благина. Държавата от това също спестява солидно количество валута.
Фирмите, облагодетелствани със СЕМТ-разрешителни, ще могат да си ги получат от транспортното министерство най-късно до 20 януари тази година, след като представят документ, че са внесли държавна такса от 1500 лв. за всяко разрешително.
За да могат да кандидатстват за СЕМТ-разрешителни, превозвачите трябва да притежават нови камиони (до пет години), чиито двигатели отговарят на европейските екоизисквания Евро 2. Цената на един чисто нов влекач (от по-евтините марки Ивеко или Ман) е около 200 хил. г. марки. За машини от високия клас (Скания, Волво и Мерцедес) фирмите ще трябва да прибавят още между 15 и 30 на сто. При съществуващата у нас в последните години стагнация във вноса и износа възстановяването на подобна инвестиция става за шест-осем години, вместо за нормалните за бранша три-четири години. Така за нашенските фирми натрупването на амортизационни отчисления и подновяването на техниката се отдалечават в мъглявото бъдеще, а през това време на пазара се настаняват агресивните превозвачи от Турция, Русия и Полша.

Facebook logo
Бъдете с нас и във