Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОЩЕ ЕДНА ДУПКА ЗЕЙНА В БЮДЖЕТА НА ВОЕННОТО МИНИСТЕРСТВО

Традиционната лятна ваканция на служителите на Темида временно отложи един горчив сюрприз, който, ще не ще ще, новото ръководство на отбранителното министерство трябва да преглътне. Оказва се, че бившият шеф на ведомството Бойко Ноев и заместникът му Велизар Шаламанов, заради които военната наука бе изпратена в запаса, са заложили и друг капан на своите наследници. Както писа в. БАНКЕРЪ в броя си от 28 април тази година, над 60 съдебни дела за неправомерното си уволнение за завели научните работници от Института за перспективни изследвания за отбраната (ИПИО). В момента мозъчният му тръст се състои едва от... 25 души. Всъщност заслугата за това далновидно решение е както на

тандема Ноев-Шаламанов

така и на предишното правителство. На 4 ноември 1999 г. то драстично поряза 380-те щатни бройки на злополучния институт, за да останат там един файтон хора. Изпадналите зад борда обаче си потърсиха правата и първите трима вече са възстановени на работа. Предполага се, че и останалите съдебни дела ще бъдат спечелени от ищците, защото временният научен съвет, назначен на 11 януари миналата година със заповед на Бойко Ноев, е нелигитимен. С други думи, извършените от него съкращения на 380-те специалисти от ИПИО са неправомерни, както и назначенията на новите 25 души.
На практика онези, които съдът възстанови на работа, отново ще трябва да бъдат освободени, тъй като в института вече няма щатни бройки за тях. Големият проблем обаче е другаде.
Всеки един от уволнените иска да бъде обезщетен с размера на шестмесечните си работни заплати - около 3.2 хил. лв., плюс дължимото обезщетение по реда на чл.58 от Закона за висшето образование, възлизащо на дванайсетмесечни заплати, което пък прави не по-малко от 6.5 хил. лв. на човек. Така по проблемните 60 дела военното министерство може да се окаже принудено да се бръкне най-малко с по 10 хил. лв. за всяко или да плати общо близо 600 хил. лева. В сумата не влизат съдебните разноски, както и дължимите мораторни и законови лихви. Нещо повече - някои от ищците сигурно ще имат и допълнителни претенции за нанесени щети и пропуснати ползи за времето, през което не са били на работа. И след всичко това, както бе споменато, възстановените няма къде да бъдат назначени, волю-неволю пак ще бъдат съкратени, и пак ще трябва да им се броят нови 600 хил. лева.
Цялата сбъркана история тръгва от временния научен съвет, ударил теслата на специалистите. Според Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото приложение, в подобен отговорен форум трябва да фигурират най-малко 15 хабилитирани лица. Единствено при това условие той и неговите решения са легитимни. Само че назначеният от Бойко Ноев съвет се състои едва от 11 души. Бял кахър е, че и не всички от тях имат научни степени. По-любопитно е това, което твърдят опонентите на Велизар Шаламанов, определен за председател на неперфектния временен научен съвет. Според тях, въпреки афишираната от Шаламанов принадлежност към гилдията на научните сътрудници, той всъщност бил загубил хабилитацията си. Като служител на

Института по изчислителна техника към Генщаба

Шаламанов кандидатствал за научна степен през лятото на 1998 г. по обявен тогава от този институт конкурс. След традиционно дългите процедури званията на кандидатите били присъдени чак през април 1999 година. Но по това време Шаламанов вече е заместник-министър на отбраната, а Институтът за изчислителна техника закрит, в съответствие със структурната реформа в силовото ведомство. За беда чл.30, ал.3 от все същия Закон за научните степени и научните звания гласи, че научната степен или научното звание се отнема на лице, което, след като е хабилитирано по установения ред, не заема в определения с правилника едномесечен срок длъжността, на която е назначено. За да запази получената си научна степен, Шаламанов просто е трябвало да подаде молба до съответните инстанции на Министерство на отбраната, които да му отговорят, че длъжността за която е кандидатствал, вече я няма. Запознати с делата на закрития Институт по изчислителна техника казват, че бившият заместник-министър не е сторил това и така по чисто формални причини научната му степен е отгърмяла. Същите хора се чудят и защо Висшата атестационна комисия към Министерския съвет не е отнела официално въпросната степен на някогашния подгласник на Ноев и той продължава да се титулова с нея. В крайна сметка заради тази формалност под въпрос се поставя и

легитимността на временния научен съвет

чиито решения могат да отварят пробойна в бюджета на военното министерство.
На неговия нов ръководен екип се пада да решава и каква ще е съдбата на военната наука и дали тя ще се развива от 25-членния състав на ИПИО. Ако го има, разбира се, защото, според неофициална информация от МО, още през пролетта на тази година са били обсъждани варианти за неговото закриване. Бойко Ноев дори имал намерение научната дейност да се поеме от софийското предприятие Електронпрогрес, което е част от Военнопромишления комплекс. На тогавашния икономически министър Петър Жотев било предложено да се съгласи с прехвърлянето на това предприятие под шапката на отбранителното министерство, но въпросът останал висящ. Както е висяща и

обявената приватизационна процедура на самия Електронпрогрес

Дружеството било сключило договор с ГлоБул - вторият GSM-оператор у нас, да поеме сервизната му дейност. Бойко Ноев обещал също предприятието да се заеме с пропадналите проекти за изграждане на полева интегрирана информационна система, предвидена за нуждите както на сухопътните войски, така и на четирите български формирования към щаба на Международните умиротворителни сили. За целта имало изготвени и съответни задания, чиито параметри обаче били засекретени.
Пред в. БАНКЕРЪ изпълнителният директор на Електронпрогрес Иван Николов потвърди както получаването на тези задачи, така и достоверността на опитите неговото дружество да си смени принципала и да премине към МО. Николов смята, че подобно сътрудничество може хем да осигури почтеното участие на авторитетни чуждестранни фирми в модернизация на българската армия, хем да даде хляб на предприятията от нашия закъсал Военнопромишлен комплекс. Какво обаче ще се случи с армията и с уж стратегическия комплекс, сега ще решават новите управляващи. Ако успеят навреме да си огледат отблизо наследството.

Facebook logo
Бъдете с нас и във