Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОЩЕ ДЪЛГО ЩЕ СЕ СТРОИ БЕЗКОНТРОЛНО И ПОД НАТИСКА НА ПАРИТЕ

Иван Станишев, председател на Съюза на архитектите в България, пред в. БАНКЕРЪГ-н Станишев, ако архитектурата е отражение на икономиката и в същото време на духовните ценности на обществото, как оценявате днешното състояние на нещата от гледната точка на вашия бранш?- Архитектурата съдържа в себе си духовната и материалната култура и на управляващи, и на управлявани. За мен обаче най-страшното поражение са панелните комплекси, които създадоха панелни хора. Едва ли в такъв комплекс може да се роди, да речем, един Пикасо. Имам чувството, че тази среда нанася страшни вреди върху психиката. Това, което днес ни залива, е огромната сила на едни нови пари - лесни и в повечето случаи може би нечестно спечелени. Натискът им се усеща не само в София, а най-вече в планината и морето, където безогледно се изкупуват и застрояват терени без мисъл за каквото и да било качество. В крайна сметка ние сами режем клона, на който седим, което може да доведе до много сериозни екологични последици. Това, което сега става по морето, ще се случи и по високопланинските курорти. Ето защо архитектурата наистина е идеалната витрина на обществото - в нея включвам не само сградите, а и организацията и урбанизацията на града, дизайна, чистотата, озеленяването, културната среда на хората и отношенията между тях.Ще се промени ли по някакъв начин сегашната ситуация след приемането ни в Европейския съюз?- Като качество на проектиране и като цена ние сме много по-конкурентоспособни от Германия и Франция например. Ние основно разчитаме на ниските цени. Но започвам да разбирам, че играта може да стане твърде груба. Европейското законодателство в областта на строителството и проектирането ще наложи драстични промени и в нашата страна, защото в Европа има и други нормативни актове, които не действат в чисто архитектурен план, а по заобиколен начин. Има изисквания, които са жестоки за нас. Такова изискване е проектирането и цялото строителство да се правят с банкови гаранции и банкови кредити. За да бъда конкурентоспособен на другите фирми, аз съм длъжен да взема банков кредит, за да построя даден обект. А за да получа банкова гаранция, е необходимо да имам близка банка или да съм достатъчно богат, за да имам връзки с банкери. Ние не сме подготвени за това. Българските проектантски фирми са бедни и не могат да живеят на зелено нито ден, а ще трябва да получават парите си като приход едва когато реализират обекта. Това означава година-две. Коя българска проектантска фирма може да издържи толкова време без пари? Чувстват ли се нашите проектанти пренебрегнати от законотворците?- Естествено е да се чувстват пренебрегнати. Може би в по-голямата част на света това е така. Но дори и там, където те са много уважавани и им е разрешено да правят всичко, се допускат грешки. Типичен пример са новите столици на Бразилия и Нигерия - градовете Бразилия и Абуджа. Те са създадени от големи архитекти и въпреки това след време стана ясно, че са сгрешени. Добре би било архитектът, като всеки творец, да не бъде в най-добро положение. Той трябва да се бори, но трябва да има и регламент в неговата работа. Не той да командва, а обществото да има регламент, който да действа. От 10-15 години се опитваме да създадем такъв регламент и, слава Богу, може би под натиска на Европейския съюз миналата година най-после създадохме със закон Камара на архитектите в България.Възможно ли е съюзът на архитектите успешно да се противопостави на някои тенденции в новото строителство - например мутробарока и огромните хотели, които са в пълна дисхармония с околната среда?- Това е невъзможно. Особено когато архитектите са ниско платени. А и да не са, винаги сред тях се намират по-ниско платени, които слушат и изпълняват. За да има Микеланджело, първо е имало инвеститор - мисля, че е бил папа Лъв 10-и. За да може творецът да направи Сикстинската капела, някой му я е поръчал. Инвеститорите са по-известни на историята, отколкото творците. Зад Хеопсовата пирамида стои Хеопс, същото важи и за центъра Помпиду, за летище Шарл де Гол, за НДК... За разлика от другите изкуства нашето е свързано с парите на този, който поръчва музиката. Той е главното действащо лице - независимо от желанието ние да сме водещите. Оттам идват и неговата отговорност и изискването да бъде културен и интелигентен. В такъв случай необходима ли е нова философия на Закона за устройство на територията, така че той да гарантира баланса между интересите на този, който поръчва музиката, и естетическите изисквания на архитектурата?- В закона има абсурдни неща. Аз съм в общинския експертен съвет по устройство на територията, който съветва главния архитект на София да приеме или не дадена сграда. Тя може да има ужасно разпределение, нефункционални апартаменти, дълги коридори, тесни стаи, но ние нямаме законово основание да върнем проекта за преработване. Дори когато правим опит да кажем на проектанта, че е направил много лош проект, той отговаря - така го иска инвеститорът. Нямаме право заради естетически изисквания да върнем проект. Някога не беше така. Първо, проектът се обсъждаше в самата колегия, после минаваше през съвет в общината, а за по-големите обекти се правеха конкурси. Днес ако в един проект няма някакви законови отклонения, той не може да бъде спрян. Всичко изглежда много демократично, защото хората казват - кой ще прецени кое е хубаво и кое е лошо в архитектурата, това е цензура. Имам обаче чувството, че свободата трябва да има някакви граници, които самите ние да определяме.Може ли да се каже, че една от основните цели на законопроекта за Черноморското крайбрежие е да въведе граници на свободата в строителството?- Всеки закон е едно ограничаване на свободата. Но ако той се приема от обществото, значи е полезен. В този смисъл трябва да има закон за Черноморското крайбрежие. Съюзът на архитектите е подготвил декларация, която ще изпратим до президента, председателя на Народното събрание и премиера във връзка с този нормативен акт и с проблемите на Черноморието. В нея изразяваме тревога от това, че положението е изтървано. Ние сме за незабавно приемане на закона и въвеждане на ограничителни мерки. Ще се стигне ли до събарянето на хотели, както стана в Испания?- България няма парите на Испания и вероятно няма да стигнем дотам. Но е необходимо да се въведе някакъв мораториум в строителството. Има чудовищни сгради. Лошото е, че липсва държавна политика. Законите са налице, но те не се спазват. Тази година отидох на Албена. И най-много ми хареса това, че там никой нищо не е пипал. Не се ли нуждае и София от закон, подобен на този за Черноморието?- Архитектите възнамеряваме да повдигнем голяма обществена дискусия на тема Ще стане ли София европейска столица с влизането на България в Европа? Имаме идеи за дискусии за градския дизайн, чистотата, зелените площи, изразните средства и езика на рекламите. Като цяло обстановката в столицата е в много лошо състояние, което не ни прави чест. Неотдавна премиерът лично се убеди, че на ГКПП-тата тоалетните тънат в страшна мърсотия. Това сме го заложили в друга дискусионна тема: Входните врати на България. Защото тези входни врати са към Европа. Срамота е, че клозетите откъм турската страна са много по-хубави, отколкото откъм нашата. Неотдавна бях в Минск. Бях удивен от чистотата на града. Там са луди на тема озеленяване. Всичко непрекъснато се полива и коси...Как виждате бъдещия архитектурен силует на столицата?- В момента в столицата цари пълен архитектурен хаос. София ще продължи да се застроява под натиска на парите, без никакво регулиране. В архитектурно отношение не одобрявам големите сгради в центъра - бившия партиен дом, президентството и т.н., но като качество те са по-добри от новите. Според мене трябва да се запази всичко, което не е изгнило. След години може да се стигне и до решение да се измести центърът, но засега не виждам в рамките на нашия живот да стане нещо по-различно. За съжаление София много страшно захапа Витоша. Там се строи поголовно и ние дори нямаме представа какво точно се прави. Решили се проблемът с безконтролното изтърбушване на сградите, за да се отварят нови заведения?- В цяла Европа масово се изтърбушват партери на сгради, но в България това се прави некултурно. У нас винаги се намира човек, който да бъде купен, за да подпише документ със становище, че сградата няма да падне. Подписва го и получава 200-300 лева. До това се свежда в страната ни спазването на закона. Каква стойност има този подпис при едно земетресение? Правят се реконструкции, при които не се вземат никакви мерки. Но ако преустройството на сградата се направи според техническите норми и изисквания, тя може да стане дори по-здрава отпреди. Преди години в Будапеща заради една магистрала преместиха огромна църква, без никакви щети и пукнатини при транспортирането й. А ние гледаме да си осигурим подписа. Това е страшно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във