Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОПРАВЯМЕ СЕ, НО ТОВА Е СТРОГО ПАЗЕНА ТАЙНА

Не са малко българите, водили или поне чували следния разговор: А бе, като гледам колите и задръстванията, като гледам пълните кръчми и опашките за GSM-ми, все се чудя - за каква бедност приказват всички? Стандартният отговор доскоро беше: София не е България! Сега този отговор би трябвало да е - България не е България.Всъщност партиите, медиите и общественото мнение се опитват да кажат точно това - онова, дето го виждате, не е вярно! А какво виждаме? Цените на недвижимостите растат. Наемите растат. Безработицата намалява (вярно, отчасти само на хартия, но и самата тя отчасти е на хартия). Увеличава се консумацията на месо, сирене, пресни плодове. С близо 20% са се увеличили покупките на бяла техника и нови коли. В Банско ви отказват резервацията, направена преди два месеца - въпреки високите цени. В Боровец чакате три часа на опашка за карта за лифт. Кувертите за Нова година се разграбват - въпреки цените, които се родеят с европейските (за разлика от качеството).Всеки читав икономист, а и просто човек на бизнеса, може да тегли чертата и да направи очевидния извод - тръгнахме, оттласнахме се от дъното, има позитивно движение. Естествено, този извод е и направен от сведущите хора. Но това е една от най-строго охраняваните тайни в днешно време. Никой не смее да артикулира публично и ясно този извод. Просто защото влиза в разрез и с партийните централи, и с медиите, и с общото звучене на общественото мнение. От тази посока продължават да ни заливат вопли - Зле сме, все по-зле ставаме, няма оправия, затъваме! Разбира се, куп партийни икономисти ще изсипят куп псевдоаргументи, че макроикономическите показатели лъжат, че всичко това е само на хартия, че растежът на потреблението не е истински, защото се дължи на отпушването на кредитната система. Затова нека да видим нещата от другата страна - как живеят хората. Да си представим обществото като една стълба с шест стъпала. На най-долното стъпало да бъдат тези, които не могат да си позволят да си купят банани, шоколад, да отидат на фризьор, да си напазаруват обувки и дрехи... Да ги наречем дъно. На най-горното стъпало ще сложим тези, които си купуват кола, пълнят резервоара й догоре, ходят на море, купуват компютър на децата, а ако потрябва, си сменят и мебелите. (Това не са богаташи, а просто хора, които не се свиват много - в европейските представи средна класа.) Да ги наречем заможни. Между тези две крайни групи се разполагат всички останали с различна потребителска мощ - кой силно притеснен, кой по-малко. Нека сега да видим как се променя обемът на тези групи в последните четири години (от 1999 г. до началото на 2004 г.): /Всички таблици са записани в D-temp-strat.bamker.doc от новия компютър.Графика 1Социална стратификация в българското общество 1999-2004 година(Измерена чрез потреблението) % от всички1999 г. 2002 г. 2004 г.Заможни 5.3 10.8 16.3Добре 14.4 24.7 25.3Средни 14.8 11.7 10.4Материално притеснени 15.8 12.8 14.8Бедни 9.5 17.9 17.8Дъно 30.1 221 15.4Както ясно се вижда, заможните са се увеличили три пъти, а групата на крайно бедните и изхвърлени от пазарните отношения (дъното) е намаляла два пъти. Като цяло обществото се е придвижило в материално отношение с едно стъпало нагоре (по посочената шестстъпалова стълбица) и ако преди гравитираше много близко до бедността, то сега е в групата на материално притеснените, но потребяващи. Разбира се, това рисува щрихи от портрета на прочутия средностатистически българин - термин, който има смисъл в статистиката, но не съществува в природата. Този българин е получен от смесването на собственика на джип Мерцедес и ровещия в кофите за смет. Но ако искаме да използваме израза ние, българите, положението е това - живеем по-добре. Ако искаме да говорим за крайно бедните българи от дъното, то трябва да кажем, че живеят много зле, че мизерията вече е засегнала хигиената им и потреблението дори на елементарни препарати като сапун, прах за пране, паста за зъби. Засегнала е здравословното им състояние, зъбите в устата им драстично намаляват - но като група самите те намаляват от година на година. Ако искаме да говорим за заможните, то следва да кажем, че над 90% от тях са хора с висше или поне средно образование - за разлика от дъното, където над 80% са хората с основно или без образование.Графика 2Кои от следните неща можете да си осигурите без това да представлява особен проблем за вас? (% отговорили Това не е проблем за моето семейство) 2002 2004Храната 56 70Разходите за ток и отопление 29 32Разходите за грип и други дребни болести 42 47Осигуряването на дрехи и обувки 27 41Да си купя книга 27 30Почивката на море (курорт) 11 13Да поканя гости 33 44Да отидем на заведение (скромен ресторант) 29 32Така изглежда положението, ако гледаме какво потребяват хората. Средностатистически те ядат повече, купуват си повече дрехи, обувки, телевизори, коли, компютри. Високообразованите, знаещите западни езици и притежаващите компютърна грамотност решително са се откъснали от мизерията. Крайномизерстващите и изхвърлените от пазара намаляват, въпреки че тяхната мизерия се задълбочава. Всичко това обаче не дава абсолютно никакво отражение върху настроението на хората, върху това как се чувстват. Нещо повече, песимизмът расте, усещането за бедност и недоволството също. Дори и сред хората в най-високата подоходна група (тези, които ходят на море, купуват коли, сменят си мебелите...) вече една трета заявяват твърдо, че живеят трудно, а някои дори, че направо мизерстват, 50% са уверени, че положението у нас се влошава. За останалите няма смисъл дори да се говори - зле е, по-зле става и ще става, мизерствам и не виждам перспективи. Впрочем, ето резултатите от проучванията.Графика 3 Подобрява ли се, или се влошава положението у нас?(% от всички) 1999 2004Подобрява се 19 7Влошава се 55 68Няма особена промяна 26 25Графика 4Как бихте определили положението на страната днес? (% от всички) 1999 2004Добро 1.7 1.3Нормално 12.7 8.9Тежко 67.5 75.4Крайно тежко 18.1 14.4*Разликата до 100% е за сметка на хората, които не могат да отговорят.Някой от анкетираните трябва да лъже!Защото тези данни не лъжат. Статистиката лъже умерено, данните от макроикономическите показатели също (доколкото вече включват част от сивата икономика, изкарана на светло). Това е положението - подобряваме се . Хората обаче се чувстват зле, усещат, че затъват, не виждат светли хоризонти, мрачни и песимистични са, недоволни са. В това число и тези, които не мизерстват.Защо? Основната причина е, че ние, като цяло, все още сме си социалистически хора. Ние не приемаме материалното неравенство като нещо естествено. Лъскавата кола на бизнесмена вбесява редовия гражданин и принизява собствената му десетгодишна кола, купена втора ръка; дрешките и обувките, придобити тънко от Илиянци, просто не са никаква придобивка в сравнение с неговия Ролекс... Заедно с това идва и усещането, че преходът е свършил, че картите са раздадени и изиграни и никакви особени размествания няма да има в бъдеще. Прозрението на мнозинството, че е обречено да бъде втора ръка хора, че никакво създаване на средна класа не го очаква (както го залъгваха разноцветните политически елити), е тежко и жестоко за приемане. Затова наблюдаваме и ясно очертаващия се парадокс - колкото по-добре живееем, толкова по-мрачно гледаме на живота. Точно това настроение експлоатират и опозиционните политически партии. Голямата част от медиите също тънко танцуват между общественото мнение и политическите пристрастия. Експертите като цяло също мълчат - трудно се плува срещу този мощен поток, а и параметрите на конкретния икономически интерес налагат въздържание... Именно поради тези причини позитивните промени са една от най-строго охраняваните тайни в обществото. ----------------------------------------------------------------------------Данните са от серия представителни за страната изследвания, проведени от агенция Медиана в периода юни 1999 г.- януари 2004 г. с над 8000 човека. Стратификационното деление е направено на базата на потреблението. Използвано е потреблението, а не доходите, поради абсолютната невъзможност да се получи достоверна информация за реалните доходи. Така например хората в групата с най-високо потребление декларират средни доходи от 184.90 лв. на човек от домакинството...

Facebook logo
Бъдете с нас и във