Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОПЛАКВАТ СЕ, ЧЕ РАЗВАЛЯМЕ НЕЧИЙ БИЗНЕС, ДАЖЕ И ТАМ, КЪДЕТО БИЗНЕС НЯМА

Аксиния Славчева, изпълнителен директор на Агенцията за следприватизационен контрол, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Славчева, стигнаха ли най-сетне до вашата агенция приватизационните архиви на всички министерства, продавали държавни предприятия? - Бих казала, че да. С много малки изключения, които не са съществени, архивът на органите по чл.3 от стария приватизационен закон, оторизирани да продават държавна собственост, е при нас. Искам да направя обаче уговорката, че доста неща от тези архиви липсват или просто няма да ни бъдат предоставени. Липсват оригинални документи за плащане на цената по съответната сделка, липсват приключени отчети за изминали години, които най-вероятно не са направени.За това на купувачите би трябвало да им бъдат начислени санкции...- Санкциите са дължими, но те не са предявени на купувачите просто защото в досиетата няма следа, че е упражнен някакъв контрол.И кои са ведомствата отличници в това безхаберие?- Става въпрос за министерствата на земеделието, на транспорта и съобщенията и отчасти на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Най-тежко е положението в първите две ведомства. Те не са направили никакви проверки на архива си. Поне това показват документите, които са ни предали. Няма никакви протоколи за изминалите години. Като казвам това, имам предвид от 1995-а до началото на тази година, когато ни бяха прехвърлени досиетата на сключените сделки. Така Агенцията за следприватизационен контрол сега е поставена в една ситуация, която изобщо не беше предвидена. Вместо да гледаме новите отчети за 2000 и 2001 г., които са над 2000, ние трябва да се върнем назад в годините и да обработим всичките. Ако установите, че по стари сделки има неизпълнени ангажименти от страна на купувачите, какво следва?- Безсмислено е да предявяваме към тях претенции за неустойки за времето от 1995-а до 1999 година. Дължимите суми са погасени по давност. Независимо от това агенцията е принудена, от една страна, да обработва огромен обем от сделки, по които проверки и отчети не са направени, а от друга - ни затрупват новите отчети. Но без да изчистим старите проблеми, ние не можем да минем към новите. Защото процесът е свързан. Трябва да имаме яснота как е работило през годините всяко едно от приватизираните дружества и как собствениците му са изпълнявали задълженията си по договора. Имате ли вече поглед върху схемите, чрез които, без да се нарушават формално приватизационните договори, продадените предприятия са били източвани?- Не искам да говоря за схеми, а за това какво пише в договорите. В едни от тях има клаузи за неустойки, има срокове за представяне на отчети от страна на купувачите. Продавачите обаче не са изпълнили своите задължения да осъществят контрол. Не са наложени санкции, не са потърсени неустойки... Какво да говорим пък за договорите, където няма такива клаузи, или са така направени, че новите собственици просто не подлежат на контрол. Например в договора са залегнали задължения за инвестиции, за трудова заетост и т.н., но няма клауза, в която се казва, че купувачът трябва да представи отчет, докога да го представи и че ако не изпълни ангажиментите, подлежи на санкции. Това го няма. В приватизационните договори обикновено присъства забраната за срок от три или пет години да се продават придобитите акции или дялове. Което обаче не пречи на купувача да разпродава активи на предприятието и така да обезценява, понякога и напълно, въпросните акции или дялове. Случва се и това, нали?- Случва се, разбира се, след като в договора е записано, че купувачът се задължава в срок до пет години да не прехвърля дяловете и акциите, но не пише, че не може да се продават и дълготрайни материални активи на съответното дружество.Не е ли това една широко отворена врата, през която особено РМД-приватизаторите могат безпроблемно да обезкръвяват финансово придобитите от тях предприятия?- Нека да изясним няколко неща. Първо, когато е уговорено разсрочено плащане на цената по една сделка до десет години, както е в случаите на РМД-приватизацията, по закон купувачът и продавачът са длъжни да обезпечат изплащането й с ипотека или със залог върху акциите или дяловете. Но в една част от договорите, противно на закона, такава клауза липсва. В други пък, в които има такава клауза, не е учредена ипотека. Това е отговорност изцяло на купувача. Преди да подпише договора, той е длъжен да обезпечи държавното вземане.Тоест продавачът е проспал този момент, така ли?- Да. Но имаме и трети вариант - когато независимо от учредената ипотека се стига до разпродаване на активите на предприятието. Продажбата им и тази на дяловете или акциите са различни неща, макар че в широкото публично пространство между тях се слага знак за равенство. Хората не са наясно, че забрана за последваща разпродажба на активите има, когато се продават обособени части, а не цели предприятия. Когато предмет на приватизационната сделка са дялове и акции, чиято цена е изчислена на базата на имуществото на фирмата, включително и на нейния бизнес...Не смятате ли, че с налагането на определени ограничения този проблем може да се реши?- Така е, но тука процесът е много сложен. Когато се продават дялове и акции, купувачите наследяват едни предприятия, които са пълни с неоперативни активи. И ако държавата им забрани да се освободят от тях, те няма да могат да работят. Особено РМД-тата. Въпросът е, че във всички случаи, каквото и да се решава, трябва да се вземе едно експертно мнение. То обаче може и да е субективно. Идват, да кажем, при нас собствениците на предприятие и искат разрешение да продадат 20% от активите му с твърдението, че са излишни, не са оперативни. С получените средства пък щели да се погасят заплати към работниците и други задължения на дружеството. Не е лесно да се даде такова разрешение, тъй като е необходимо, първо, да се направи един добър анализ на предприятието, да се види дали наистина то работи, изпълняват ли се поетите ангажименти по приватизационния договор... Трябва да има и гаранции, че след като тези активи се продадат, получените средства наистина ще се ползват по предназначение. Много е сложно...В тези случаи не е изключено експертите на агенцията да бъдат и заблудени...- Не само това. Желаещите да получат подобни разрешения често са и доста агресивни. Не искам да давам конкретни примери. Ще кажа само, че за да не ни обвиняват после в нередности, сме записали в устройствения ни правилник всички тези разрешения да се разглеждат от надзорния съвет. Откакто е създадена Агенцията за следприватизационен контрол, дадените разрешения за продажба на активи не са много и са огледани отвсякъде. Каква е съдбата на онези над 200 съдебни дела, заведени в края на миналата година срещу неизправните собственици, които не плащат начислените им неустойки?- В края на 2002 г. наистина заведохме над 220 съдебни дела. Ще отбележа, че ние наследихме още толкова, образувани главно по искове на Агенцията за приватизация. По някои от тях на първа инстанция вече имаме утвърдителни решения в наша полза. Водим тези дела из цяла България, с максимална добросъвестност, но и с голямо усилие. Похарчихме си предвидените за това в бюджета средства и вече нямаме пари. Проблемът е, че след като дадено осъдително решение влезе в сила, обикновено се оказва, че в предприятието няма почти нищо, с което да се възстанови вземането на държавата.По право вашата агенция започва контрола върху изпълнението на един договор година след сключването на сделката. Но приватизаторите могат да разпродадат активите на предприятието още на втория, третия или шестия месец...- Мисля, че чак толкова бързо това не може да се случи. Много пъргав трябва да е един такъв хипотетичен собственик. Още повече че ние имаме много тясна връзка със синдикатите, а и работещите в предприятието веднага ни сигнализират за подобни процеси. Не може обаче да отречете, че има и добри играчи, които успяват безпроблемно да прескочат контрола ви?- Има ги. Логично е, ако един човек е решил да нарушава закона, да наеме сериозни юристи, които ще го научат как да лавира във всяка ситуация. Такива купувачи са особено опасни за малките предприятия. Те може да не са чак толкова значими за българската икономика, като, да кажем, Балкан, Мадара - Шумен, или Кремиковци, но са много. А нали за нас точно това е важно - този малък и среден бизнес да се съхрани. Въздържам се да давам конкретни примери за недобросъвестни инвеститори, тъй като винаги когато е цитирано името на някое предприятие, застрашено от източване, следват протести от страна на собствениците му, че им проваляме бизнеса. Даже и там, където всъщност бизнес изобщо няма.

Facebook logo
Бъдете с нас и във