Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОПЕРАЦИЯ БОРИС

Шестима млади руснаци пътуват по Садърн стейт паркуей в щата Ню Йорк. Те са напуснали преди повече от час бруклинския квартал Брайтън бийч, известен като малката Одеса, заради големия брой руски емигранти, живеещи там. Групата е разделена в две коли - по една жена и по двама мъже във всяка. Всичките са под 30 години. Те са наети да участват в планирана катастрофа. За този гастрол ще получат по 500 щ. долара плюс процент от застраховката. Но, първо им трябва жертва - желателно е да е кола само с шофьор зад волана, непредружаван от семейство или приятели и без чуждестранен регистрационен номер, за да няма излишни усложнения със застрахователната компания. Руснаците вече са навлезли дълбоко в остров Лонг Айлънд, в югоизточната част на щата Ню Йорк, когато се появява техният човек - автомобил с нюйоркска регистрация и със самотен шофьор зад волана. Тъмнината и дъждът правят видимостта доста оскъдна. Пасажерите от първата кола знаят какво ще се случи - шофьорът й засича жертвата, която няма друг избор, освен да набие спирачките и да свие в съседното платно. Хлъзгавият път и тъмнината довършват делото. Машината, причинила инцидента, подминава катастрофиралия автомобил и спира на стотина метра пред него. Втората кола я догонва, пътуващата на задната седалка двойка бързо изскача навън, а шофьорът на първата заема мястото им и се отдалечава. Когато жертвата се съвзема от удара, той вижда двама мъже и две жени да бързат към него. Единият вече е набрал телефон 911. Пострадали и ранени няма.Когато пътният патрул пристига, за да протоколира злополуката, мъжът, който е пътувал в първата кола, се представя като неин шофьор. Автомобилът е регистриран на негово име, застраховката - също. За участието си в екшъна той ще получи 7 хил. долара - 1500 веднага след инцидента, а останалите - при изплащане на застраховката за получени травми.Ако някой си мисли, че става въпрос за холивудски сценарий, ще остане излъган. Катастрофата е истинска и става през зимата на 2002 година. Разследването й през следващите месеци води до ареста на споменатите четирима участници, които фигурират в рапорта на пътните полицаи. Техните признания помагат на следователите от община Съфък в Лонг Айлънд да разкрият най-голямата в историята на САЩ пирамида за организирана застрахователна измама След повече от година следствени действия, в средата на август 2003 г., районният съдия на Съфък Томас Спота обяви, че съдебният състав е привлякъл под отговорност 567 лица и корпорации, свързани с кръга от престъпници, виновни за над хиляда пътни инцидента на територията на щата Ню Йорк. Само 240 от тях са станали известни на обществеността. Останалите, заедно с фактите по случая, са останали тайна. През последните два месеца обаче репортери от сп. Форчън успели да интервюират десетки действащи лица, включително и следователи от застрахователни компании, прокурори, защитници на обвиняемите и детективи. Журналистите изчели стотици страници конфиденциална информация и изслушали свидетелствата на редица участници в схемата, които се съгласили да говорят, при условие че самоличността им ще бъде запазена в тайна. Затова всички цитирани в публикациите имена са измислени. Очертала се картината на хитроумно организиран криминален синдикат, който успешно конкурира дори наркобосовете и който системно дои милиони долари от застрахователите. Загубите на застрахователните компании от тези случаи все още се уточняват, но се очаква да достигнат общо към 500 млн. щ. долара. Следователите са открили доказателства и за други престъпления на участници от този кръг, включително пране на пари и изнудване. Повечето обвиняеми са руски емигранти, а част от незаконно придобитите средства са били проследени до банковите сметки на големи корпорации в Русия. Прокуратурата нарекла случая Операция БОРИС съкращение от Биг органайзд рашън иншурънс скем (голяма организирана руска застрахователна измама).Престъпната схема започва да се разплита през март 2002 г. по чиста случайност. Една вечер Пийтър Смит - помощник на районния прокурор в отделението за застрахователни измами на Съфък, разлиствал камара доклади за мошеничества от нюйоркската застрахователна служба, когато попаднал на познато име: Алън Джейкъбс. Заинтригуваният Смит проследил адреса - Лонг Айлънд, където преди месец присъствал на парти за Суперкупата (ежегодният шампионат по американски футбол). По време на приема Джейкъбс (това не е истинското му име) споменал, че неотдавна станал жертва на пътен инцидент и споделил пред прокурора, че имало нещо твърде съмнително в начина, по който колата пред него просто спряла в средата на Садърн стейт паркуей. Докладът за застрахователна измама, подготвен от застрахователния гигант Стейт фарм (State Farm), също показвал, че компанията споделя съмненията на Джейкъбс. В него били посочени имената на четиримата пътници, предизвикали катастрофата - двама мъже и две жени с руски имена и адресна регистрация в Бруклин, от района на Брайтън бийч. В доклада също се обръщало внимание, че адресът на една от дамите бил идентичен с местожителството, посочено от друга жена, участвала в пътен инцидент две седмици преди описания. И в двете произшествия, станали на магистралата за Лонг Айлънд, участвали коли от Бруклин, а и двамата шофьори купили застрахователните си полици от един и същи застрахователен брокер в Брайтън бийч трийсетина дни преди всеки от инцидентите. Смит разгледал камарата документи, свързани с катастрофата на Джейкъбс - стотици медицински сметки за лечението на руснаците от травмите, получени при инцидента. Те включвали диагностични тестове, десетки лекарски визити и разнообразни медицински устройства, предоставени на пациентите. Общата сметка на Стейт фарм се оказала 87 545 щ. долара. Медицинските грижи отговаряли на сериозни наранявания, но от разговора, който провел на споменатото парти, Смит добре запомнил, че никой от катастрофиралите не изглеждал пострадал. По негово нареждане детективите от Съфък Джеймс Михалик и Том Колинс арестували четиримата руснаци и ги притиснали с въпроси около съмнителните факти. По някое време младият мъж, фигуриращ в полицейския доклад за катастрофата като шофьор на колата, проговорил. Той признал, че заедно с другите пътници са организирали инцидента, за да получат парите от застраховката, както вече предполагали и следователите. Следващите му признания обаче направо ги смаяли - не младежът шофирал колата онази вечер. Имало и друг автомобил, с който избягал истинският виновник за пътния инцидент. Именно вторият шофьор наел артистите в катастрофата и съставил плана. Михалик и Колинс арестували и него. И тъй като не знаели дали той е организирал всичко, или просто е пешка в голяма криминална империя, му предложили сделка - лека присъда срещу сътрудничество. Това, което разказал новият арестант, направо спряло дъха на детективите. Той набирал жертви от пътни злополуки по поръчение на няколко клиники. Шофьорът признал, че е организирал 40-50 злополуки, а клиниката Нордърн медикъл му плащала по 1500 щ. долара в брой за всяка жертва, която й изпращал. Назовал и ново име - Александър Тарасчански, който го обучил как да върши всичко това. Когато няколко дни по-късно детективите арестували и него, те попаднали на дневника му. Четиристотин листа били запълнени с имена и бележки, които според разказа на следователите описвали катастрофите. Тъй като Смит и колегите му разбрали, че разплитането на случая с Джейкъбс ги е отвел до престъпна групировка, те решили да систематизират участниците в нея. Тези от най-ниското ниво - жертвите от катастрофите, те нарекли марионетки. Вербовчиците им получили названието бегачи (от runners в бейзбола) за посредническата им дейност между лечебните заведения и ищците. Тарасчански пък бил отличен като супербегач. Престъпниците вече имали изработена идеална структура, по която поело и следствието. В него взели участие освен екипа на Съфък и следователи от Държавната служба за застрахователни измами на щата Ню Йорк (New York State Insurance Fraud Bureau) и Националното бюро за застрахователни престъпления (National Insurance Crime Bureau) - организация с идеална цел, финансирана от застрахователните компании. В резултат на необичайното сътрудничество много бързо била проследена и разкрита сложна мрежа от инциденти и искове, която водела към т. нар.медицински конвейери(Мedical Мills). Седмица след катастрофата, която бе описана в началото, потърпевшият в нея отишъл в Нордърн медикъл - един от множество малки медицински центрове, разположен в евтина тухлена сграда на Оушън авеню в Брайтън бийч. Той бил изпратен там от бегача Василий с инструкции, ако някой прояви любопитство, да разкаже измислена история - че вледствие на автомобилния инцидент го боли кракът, или гърбът, или вратът. За негова изненада, когато се явил в клиниката, там вече го очаквали с цялата информация по инцидента и му казали да ходи три пъти седмично на прегледи. През следващите четири месеца младежът прилежно посещава медицинския пункт. По време на визитите седял на стол, а цяла процесия от лекари - терапевти, специалисти по акупунктура и психолози, се въртели около него. Процедурата отнемала не повече от 15 минути. Но докато траело лечението му, шестнайсет различни медицински компании пратили сметки на застрахователя Стейт фарм на обща стойност над 20 хил. щ. долара за различни диагностични тестове и процедури. Клиниката дала на младия руснак и цяла камара медицински уреди, без да му обяснява за какво служат и как да ги използва.Нордърн медикъл вече не съществува. Тя, заедно със 112 подобни на нея медицински заведения от щата Ню Йорк, е подведена под отговорност за застрахователна измама. Но за да се разбере как точно работят подобни центрове, човек трябва да има поне елементарни познания за закона, позволяващзастраховки без вина (No-fault Law). В тринайсет щата на Америка, включително и в Ню Йорк, шофьорът плаща застрахователна премия, която осигурява защита за него и за пътниците в колата му. В случай на катастрофа застраховалата го компания изплаща разходите на клиентите си предварително. Освен това в Ню Йорк всяка жертва на пътен инцидент има право да получи до 50 хил. щ. долара от своята застраховка, за да покрие разходите по лечението си и за евентуалните загубени надници, ако трябва да остане на легло. Видът на здравната помощ и цената й са по преценка на съответното лечебно заведение. Този закон позволява да се основат специални клиники, които да обслужват пациенти от пътни злополуки - въпросните конвейери. Работещият в тях доктор - терапевт, рентгенолог, специалист по акупунктура, психолог и какъвто и да е друг, може да поиска до 50 хил. щ. долара за здравни услуги, без да представя специален отчет.За здравните структури от този род, които работят на територията на щата Ню Йорк, всеки полицейски доклад за катастрофа има стойност на банкова карта и разрешава откриването на сметка за застрахователни искове - по 50 хил. щ. долара за всяка жертва. И оттук се тръгва към технологията на измамата: медицинските конвейери плащат на бегачите, които им осигуряват пациенти от улицата. Лекарите от конвейерите препоръчват на пострадалите при катастрофи и адвокати, които да ги представляват в случай на съдебен процес.Тъй като е много трудно подобни структури да бъдат уличени в противозаконни деяния, помощник районният прокурор Смит и екипът му решили да действат по нестандартен начин - те арестували медиците, които лекували четиримата вече разобличени пациенти. Един от тях бил доктор Ричърд Голдстейн. Неговите показания отвели следователите домрежа от медицински професионални дружества(professional corporations).Доктор Голдстейн се преместил да живее в Ню Йорк в средата на 90-те години на ХХ век, за да се грижи за болен роднина. Той си намирал временна работа по заместване и много искал да се установи на постоянно място. Веднъж един адвокат - приятел на негов познат, му предложил да постъпи на работа в клиника в Бруклин. Тя била специализирана в обслужването на жертви от автомобилни катастрофи, за чието лечение плащали застрахователните им компании. Когато идвали нови пациенти, интернистът ги насочвал към Голдстейн и към други практикуващи лекари за изследвания и процедури. Голдстейн правел диагностичните прегледи и работел по два-три дни седмично, като в началото преглеждал по десетина пациенти на ден. Двамата руснаци, които управлявали клиниката, го помолили да открие ново медицинско професионално дружество (в САЩ подобни структури са известни под името професионални корпорации), в чиято сметка да постъпват парите за пациентите, които той лекува. Голдстейн скоро надушил, че в клиниката стават нередни неща. Руските мениджъри не разбирали нищо от медицина, а единият от тях седял по цял ден в задната стаичка и пиел водка. Още по-странни били пациентите, защото никой от тях не изглеждал ранен. Но въпреки това работата се разраствала и от него започнали да искат да преглежда по десет души за един час, а за да се извършат всички необходими процедури за поставянето на диагноза, били необходими поне 45 минути. По-късно Голдстейн си намерил работа като консултант и в други подобни клиники, където от него искали да прави същото: да открива медицинско професионално дружество и да лекува здрави хора.Собствениците в сянкаЗа да получи обезщетение от дадена застрахователна компания, медицинското професионално дружество трябвало да подаде иск. Но не всеки частен инвеститор можел да открива такава клиника. Федералните и щатските разпоредби изискват от собствениците на подобни структури едновременно да практикуват в нея и да са лицензирани във финансовата област, така че да осъществяват и финансов, и професионален контрол. В средата на 90-те години на ХХ век обаче инвеститорите намерили начин да заобиколят закона. Те наемали лекари като Голдстейн, които откриват професионални дружества на свое име, а след това ги прехвърлят на съответния инвеститор срещу комисиона. Инвеститорите пък създавали специални компании за управление и те на свой ред наемат помещения, обзавеждат ги с медицинска техника и плащат на обслужващия персонал. Професионалното дружество било използвано за събиране на парите от застраховките и за заплащане на услугите на лекаря. Той пък по закон не може да работи в управляващата фирма. Когато следователите нахлули в офисите на една такава компания за управление, те открили половин дузина служители, които получавали по електронната поща полицейски рапорти от различни места в Ню Йорк, адресирани до доктор Валери Калайка - рентгенолог, чието професионално дружество партнира с тази управляваща компания. Служителите просто попълвали формулярите с подписа на лекаря и ги изпращали на застрахователите. Установено бил, че въпросната управляваща компания събирала между 60 и 100 хил. щ. долара на месец на името на този лекар. (Калайка е обвинен и осъден за измама.) Обвинение е повдигнато и срещу друг лекар от кръга на БОРИС - Игор Чанмин, който създал осем медицински професионални дружества, а брат му Пьотр ги управлявал. А кълбото се разплита и разплита... Когато следователите от Съфък проверявали компанията, контролираща клиниките на Чанмин, документите ги отвели до правна кантора в МанхатънТя била специализирана в областта на застраховките без вина и издавала чекове на Игор Чанмин и на други лекари. Следователите смятат, че адвокатът - също руснак, който е шеф на кантората (в момента той е в ареста за застрахователна измама), е един от дузината руски емигранти, които контролират целия мошенически кръг от Съфък. Този адвокат дърпал конците на 20 компании за управление, които пък контролирали десетки медицински професионални дружества. Част от получените по този начин суми били изпращани в банкови сметки в Швейцария, а други отивали в сметките на две големи руски корпорации. Имената им се пазят в тайна. Знае се само, че едната е фармацевтична фирма, а другата - енергийно дружество. По оценка на следователите една от компаниите за управление за около четири години е прибрала 30-40 млн. щ. долара. В цялата тази добре смазана машина не е минало и без счетоводителите: те трябвало до улесняват получаването на парите от застраховките. В случая с БОРИС всички искове били оформени от три правни кантори на територията на Ню Йорк - Сандърс енд Гросмън (SandersGrossman), Изрейъл енд Изрейъл) (IsraelIsrael) и Бейкър енд Барши (BakerBarshay). Чрез представляваните от тях над 100 медицински професионални дружества те можели да наводнят застрахователната компания със стотици искове само за един ден. Законът в щата Ню Йорк изисква застрахователят да плати или да откаже в рамките на 30 дни. Ако компанията откажела да плати, медицинското професионално дружество можело да заведе дело. И като се имат предвид хилядите искове, за които трябват пари и време за разследване, застрахователят обикновено кандисвал на блоково обезщетение (както бе казано, то е в рамките на 50 000 щ. долара).Престъпление и наказаниеЗасега правните кантори отричат да са извършили каквото и да било нарушение, още повече че няма неоспорими доказателства те да са знаели за лъжливите катастрофи. Защитниците на финансистите, привлечени да обслужват пирамидата, пък се опитват да докажат, че следствието е водено неправилно. Ако прокуратурата успее да убеди съдебните заседатели да издадат присъди, те ще са от две до седем години затвор.

Facebook logo
Бъдете с нас и във