Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОМАГЬОСАНИТЕ ВРАТИЧКИ НА ОСНОВНИЯ ЗАКОН

КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ЩЕ РЕШАВА ПОВТОРНО ЗА СЪДБАТА НА СЛЕДСТВИЕТОРешаващо при второто четене в пленарната зала на проекта за нов НПК може да се окаже висящото дело по петте въпроса, с които пленумът на Върховния касационен съд (ВКС) сезира в средата на юли Конституционния съд. Очаква се той да се произнесе в началото на септември. И петте питания на хората на Иван Григоров са свързани със структурата на съдебната власт. Тяхната цел е да се ревизира даденото преди две години тълкуване от Конституционния съд, което до голяма степен блокираше всеки опит на предишния парламент за по-радикални реформи в съдебната система. Върховните магистрати поискаха конституционните съдии да потвърдят, че съдилищата са основен носител на съдебната власт и единствено те могат да осъществяват държавното правосъдие. Освен това конституционните съдии ще трябва да отговорят дали е възможно правомощията на прокуратурата да са свързани само с поддържане на обвинението пред съда? От ВКС попитаха още може ли прокуратурата, следствието и МВР да осъществяват единна политика в борбата с престъпността, а дейността им да се наблюдава от Народното събрание, както и дали е допустимо да бъде променена залегналата в конституцията процедура за избор на Висшия съдебен съвет? По сега действащата уредба Народното събрание избира 11 от членовете на ВСС, а още 11 се излъчват от представителите на съдебната власт. По право в работата на 25-членния висш административен орган на Темида участват председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, както и главният прокурор.Безспорно с най-голям интерес се очаква мнението на конституционалистите по въпроса ще се промени ли формата на държавно управление, ако следствието се преструктурира така, че следователите да участват в разследването, изпълнявайки функциите на съдии по разследването? През 2003 г. Конституционният съд наложи забрана да се правят промени в основния закон от обикновено Народно събрание, засягащи формата на държавното управление и най-вече реформите в съдебната система. При положителен отговор на въпроса на ВКС за следствието на практика ще отпаднат ограниченията за депутатите от обикновено Народно събрание да гласуват поправка в конституцията, която позволява ликвидирането на следствието или прехвърлянето му към изпълнителната власт. Евентуално позитивно становище на Конституционния съд по казуса със следствието ще разчисти до голяма степен терена и за безпроблемното приемане на проекта за нов НПК. Както е известно, правителственият проект предвижда да се въведе единно досъдебно разследване по наказателни дела под надзора на прокуратурата. В документа е записано, че разследването ще се осъществява от дознатели и следователи, като за последните са оставени само пет на сто от престъпните състави в Наказателния кодекс. Заместник-директорът на Националната следствена служба Румен Георгиев смята, че питането на Върховния касационен съд визира вече възникнал правен проблем. С поправките на НПК от 2004 г. следователите бяха лишени от правомощието да дават правна преценка като магистрати, да образуват дело или да постановят отказ за образуване. Влезлият в сила от тази година НПК пък значително стесни следствието като форма на разследване за сметка на дознанието и бързото полицейско производство, възложено на служители на МВР и Министерството на финансите, отбеляза Георгиев пред репортер на БАНКЕРЪ. Според него проектът за нов НПК е продължил тенденцията към практическо ликвидиране на следствието в противоречие с разпоредбата на чл. 128 от конституцията (бел.а. - той предвижда следствените органи да бъдат в системата на съдебната власт и да осъществяват предварителното производство по наказателни дела).В писменото становище на Националната следствена служба, предоставено на Конституционния съд, фигурират и някои риторични въпроси, като например означава ли въвеждането на статута на разследващи съдии у нас непременно и конституционно заличаване на следователите?Като конституирани страни по делото Народното събрание и Министерският съвет също трябваше да изложат своите становища в определения от закона срок. Но временната комисия по правни въпроси към парламента, която беше натоварена с тази задача, изненадващо реши в началото на август, че не е необходимо да се дава становище по същество. Позицията на Министерския съвет по петте въпроса на ВКС, одобрена на 11 август, пък гласи, че приемането на нови текстове в конституцията относно структурата на следствието не би следвало да се смята като промяна във формата на държавно управление (т.е. измененията могат да бъдат приети и от обикновено Народно събрание).

Facebook logo
Бъдете с нас и във