Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОКОЛО АРМЕЙСКИТЕ ЛЕТИЩА ПАК ЗАМИРИСВА НА СКАНДАЛ

Каръшкият късмет на отбранителното министерство при провеждането на търговите процедури явно пак ще проработи. Докато военните спецове от ведомството на Николай Свинаров се главоболят с набиращия скорост скандал около поръчката за натовизация на армейските МИГ-ове, на хоризонта се задава и още един. На 11 март 2002 г. сформираната междуведомствена комисия, в която освен експертите на МО са включени и представители на правосъдното, на финансовото министерство и на Сметната палата, ще направи класацията на тримата кандидат-изпълнители на проекта за модернизацията на военните летища край пловдивските села Граф Игнатиево и Крумово. Италианската компания Аления Маркони, френската Талес и канадската Интелекан Техносистемс се състезават за 33 млн. щ. долара. Такава е цената за модернизацията по натовски стандарти на командно-диспечерските пунктове и на всички системи за управление и осигуряване на полетите на двата армейски аеродрума - радиоприемна, радиопредавателна, светлинна, компютърна, комуникационна и метеорологична. Реализацията на мащабния проект стартира още през 2000 г., а през лятото на 2001 г., благодарение на бившия военен министър Бойко Ноев и подведомствени нему играчи, претърпя тотална катастрофа. В проведеното тогава наддаване, организирано по секретния чл. 6 на Закона за обществените поръчки, участваха седем авторитетни чуждестранни компании. Сред тях бяха дъщерната фирма на френския гигант Томсън и немския Сименс - Ер Сис, самият Сименс, английската компания АББ и малко известната дотогава канадска фирма Интелкан Техносистемс. Както писа в. БАНКЕРЪ в броя си от 30 юни миналата година, по заповед на Бойко Ноев Сименс и АББ са зачеркнати от списъка на потенциалните състезатели с, меко казано, странния мотив, че... не били производители на необходимата техника. Така за победител в търга бе избрана Ер Сис, а второто място бе отредено на Интелкан Техносистемс. Заради засечените груби нарушения в тръжната процедура обаче експертите от идващото на власт Ново време успяха да парират подписването на неизгодния за страната договор. В началото на тази година ръководеното от министър Николай Свинаров ведомство обяви нов, пак засекретен търг за изпълнението на стратегическия проект. Поканени за участие в наддаването са осем фирми, сред които и споменатият вече ас Сименс, който естествено този път изобщо не проявява интерес към заданието. В крайна сметка в обявения от МО срок - 22 февруари 2002 г., оферти подават само тримата кандидати - Талес, както всъщност е новото име на миналогодишния победител Ер Сис, Интелкан Техносисистемс и Аления Маркони. Италианската компания е добре позната у нас, тъй както от 1999 г. насам все не успява да приключи друг мащабен проект - прословутия ПИКИС (Полева интегрирана комуникационно-информационна система) за нуждите на българските формирования за бързо реагиране. На 27 февруари тази година бяха отворени офертите на тримата кандидати, а идващия понеделник ще се разбере чия ще е печелившата. Дотук няма лошо. Бедата е, че междувременно и около сегашния поправителен търг тръгнаха зли приказки. Вероятно от среди, близки до конкуриращите се, потече неофициална информация, че състезанието пак е нагласено, така че да спечели предварително избрания любимец. Твърди се, че това била канадската фирма Интелкан Техносистемс, за която сега лобирал бившият шеф на премиерския кабинет Стоян Ганев. Други наблюдатели на процеса, пожелали по обясними причини анонимност, пък споделиха пред в. БАНКЕРЪ, че критиката към тръжните условия е основателна. В заданието неизвестно защо липсвало стандартното изискване ценовото предложение на кандидатите да се предава в отделен запечатан плик, а не да се прилага към основната им оферта. Недоумение сред познавачите буди и фактът, че в изискванията на възложителя нямало и клауза кандидатите да посочат годишния си оборот и така на практика до търга се допускали несъвместими по ранг фирми. Още по-смущаващо изглеждало и условието за начина на плащане. Защото било записано, че до 80% от цялата цена на поръчката (33 млн. щ. долара) избраният изпълнител можел да получава на траншове, съобразно доставената от него техника, а останалите 20% - след окончателното завършване на проекта. Само че, казват специалистите, дали неговата реализация е успешна, или не щяло да стане ясно едва когато всички системи на летищата заработят. А ако това, не дай Боже, не се случи, калпавият изпълнител вече ще е прибрал каймака от сделката. При това исканите от състезателите гаранции за евентуален провал били в размер едва на 300 хил. лева. Което на практика означава, че фирмата може да вземе 80% от 33 млн. долара, да похарчи десет милиона, да плати 150 хиляди неустойка и да си тръгне доволна с тлъстия остатък в джоба. Упреци се отправят и към несъизмеримите като име и международен авторитет три компании, допуснати до търга. Мнозина се питат като как така експертите на военния министър Свинаров с леко сърце са наредили до гиганти от ранга на Талес и Аления Маркони една фирма като Интелкан Техносистемс със скромен годишен оборот в размер на 7 млн. щ. долара, разполагаща едва с 60 служители и реализирала проекти, подобни на българския само в страни като Куба, Либерия (ембаргови за американски стоки) и съседна Румъния.Какъв избор ще направи отбранителното министерство ще стане ясно скоро. Важното е този път то да се размине поне на една ръка разстояние от скандала.

Facebook logo
Бъдете с нас и във