Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОГЪН И ДИМ ОКОЛО ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА БУЛГАРТАБАК

Сергей Романович Шелехов е президент на Руската асоциация на дистрибуторите на тютюневи изделия Грандтабак, чиито членове са и Булгартабак, и Бритиш Американ Табако. Една от основните й цели е защитата на легалния пазар в Русия, на легалното производство и на легалните марки. Повече от две години между Грандтабак и Булгартабак съществува договор за сътрудничество, според който българската страна предоставя на асоциацията правото да решава самостоятелно всички въпроси и проблеми, свързани с продажбата на българските цигари на руския пазар. Договор има, но той е само на хартия.Сергей Романович, запознат ли сте със ситуацията около продажбата на Булгартабак? - Следях много внимателно процесите около тази сделка. Според мен, при приватизацията на холдинга бяха допуснати няколко основни грешки и една от тях е възприетата тактика. За пореден път липсваше яснота за стойността на пакетите акции, за оценката... Условията за участие не бяха докрай прозрачни, за което говори и присъствието само на един потенциален копувач - Бритиш Американ Табако.Има ли все още интерес от страна на руски фирми към българския цигарен холдинг?- За съжаление с всяка изминала година интересът на руските фирми за участие в тази сделка намалява. Не познавам руска компания, която би се включила в приватизацията при условията, поставени при последната процедура. Едно от тях бе кандидатите да имат 500 млн. евро оборот. Колко компании в света могат да отговорят на него? По този начин се убива всяко желание на средния инвеститор да се включи в конкурса.Българското правителство обаче заяви, че иска стратегически инвеститор...- Да си стратегически инвеститор не означава да имаш свободни средства. Доколкото разбирам, стратегическият инвеститор е този, който идва за дълго и започва да развива тютюнопроизводствения отрасъл, отчитайки и неговите интереси.Защо няма особен ефект от договора подписан между Грандтабак и Булгартабак?- Този договор е на повече от две години. Според него ние сме задължени да защитаваме интересите на българския холдинг на руския пазар. Само че документът все още не се изпълнява в пълния му обем поради определените от българска страна условия във връзка с процеса на приватизация. Затова и не ни е приятно, че за пореден път сделката се провали.Какви по-конкретно все пак свършихте?- На пръв поглед може и да не се забелязва много, но ние поддържаме, макар и минимален, процент присъствие на българските цигари в Русия. Днес той е приблизително 0.8-1 на сто. Поддържаме го изключително с наши усилия. Независимо от скромните обеми ние не даваме право на който и да е да произвежда тези марки, да ги предлага на руския пазар и да разваля имиджа на Булгартабак. А това, при сегашните условия, не е малко.Тоест в тези 0.8-1% влиза само легалното производство?- Само и единствено то. В Русия има някои малки фирми със съмнителен произход, които постоянно се интересуват от българските цигари, но нямат ексклузивен договор за производството им с големите български предприятия. Те не разполагат със свои търговски мрежи и затова работят за сенчестия сектор, докато Булгартабак Холдиг и неговото ръководство е заето с решаването на по-сериозни въпроси. На фона на 1% присъствие на българските цигари у нас обаче всякакво количество нелегална продукция с българска марка е доста сериозен удар.Тук, в Русия, част от марките на Булгартабак бяха закупени и регистрирани от частни лица...- Наистина, доста голяма част от традиционните за Русия марки български цигари бяха изкупени от частни лица. Доколко това е юридически правилно, законно ли е или не, е необходимо да се реши от съответните правови органи. Аз самият съм виждал не един такъв документ, заверен от Руското патентно ведомство, в който се казва, че дадена марка вече има нов собственик. По-нататък, освен контрол върху произвежданата продукция, този собственик има право да променя и надписите върху опаковката. Тези марки се произвеждат в Русия, но Булгартабак е загубил най- важното - надписа върху всяка една кутия - Изработено под контрола на Булгартабак или Марката е на Булгартабак. Сега вече се появява стара, позната опаковка, върху която липсва името на собственика. За жалост в тази ситуация Булгартабак заема някаква странна, лоялна позиция, което на един бързоразвиващ се пазар е доста опасно за самия него. Може би не си струва винаги да си толкова дипломатичен? На практика това означава, че за Русия дадената марка остава, а за Булгартабак тя е загубена. Ако подписаният между нас договор започне да действа, ние сме задължени да помагаме на Булгартабак Холдинг да получава определени такси за количеството български цигари, произведени в нашата страна. А има ли изобщо български тютюн в тези така наречени български цигари?- Всичко зависи от производителя. Знаете, че днес на територията на Русия работи само едно от всичките създадени съвместни предприятия за производство на цигари. Но и неговият лицензионен договор изтича...Става дума за предприятието в Подолск.- Да. И още нещо - докато получаването на лиценз от Булгартабак за производството на български цигари в Русия е толкова трудно, то при алтернативните предложения от страна на новите частни притежатели на българските марки такива договори се подписват без всякакъв проблем и на пазара продължава да постъпва несъвсем легална продукция. В тези цигари се влага тютюн, който е икономически по-изгодно да се намери тук. Без лицензен договор за производство с Булгартабак вероятността в тях да има български тютюн е нищожна. Нека не пропускаме и факта, че днес в Русия влизат без мито огромни количества молдовски, киргизки, индийски, китайски тютюн, който се съхранява в складовете и при всички положения е по-евтин от българския. Ето защо хората, заинтересовани единствено от бързата печалба, а не от развитието на българската продукция, купуват някакво относително прилично качество тютюн на минимални цени. От 15 регистрирани у нас български марки цигари 13 вече имат нови собственици. В най-добрия случай Булгартабак в момента притежава една-две. С продажбите на марките си на частни лица холдингът губи доста големи суми - имам предвид лицензионния договор РОЯЛТИ. Според него руската страна се задължава да изкупува български тютюн и в българските марки цигари той да е 100 процента. По най-скромни сметки това означава някъде по около 300 т на месец, или близо 5 т годишно за всяка дадена марка. Това респективно означава и 10 млн. щ. долара на производствен цикъл заедно с лицензионния договор, с помощните материали, с тютюна и с всички други материали, необходими за производството. И ако умножим тези пари на трите пропуснати години, ще се получи една доста интересна сума.Виждате ли изход от тази ситуация?- Булгартабак Холдинг е длъжен да предприеме по-решителни стъпки. Сега всичко зависи от неговия надзорен съвет. Доколкото знам, за министър на икономиката в България е назначен нов човек. Ако той възложи на този надзорен съвет да действа, както в условията на обявена приватизация, то няма да се вземе никакво ново решение. Но ако изпълнението на съществуващия лицензионен договор се върне в прерогативите на Булгартабак, то нещата бързо биха могли да се променят, та дори и до обявяването на следващата процедура за раздържавяване. Ние предложихме точно това и преди последния опит за продажба. Тоест Грандтабак бе готов да гарантира заплащането на този производител, който произвежда в Русия истински български цигари. За две години това прави около 15-20 млн. долара, и то при едва 1% български цигари на тукашния пазар. Докато обаче лицензионният договор не задействува, ще продължат и идеалните условия за съществуването на нелегално производство на български цигари, от което Булгартабак ще губи пари. Даже и да се стигне до съд, според нашата бюрократична съдебна система, според руското законодателство, за периода до вземането на окончателно решение никой не може да преустанови това производство.Искате да кажете, че дори Булгартабак да предяви претенции, ще му се наложи да чака твърде дълго...- Абсолютно вярно. Като отчитаме руската специфика и това че Булгартабак се намира в София, той никога няма да спечели дело в руски съд. Но в Русия има ръководител на представителството на Булгартабак, който е длъжен да защитава неговите интереси. Има асоциация Грандтабак, чийто член се явява Булгартабак, и тази асоциация е длъжна да защитава интересите на холдинга. В Русия едва ли би се намерила компания, която би пожелала да се съди с Грандтабак - това е безполезно. А и нашата асоциация разполага с достатъчно механизми за защита на легалното производство. Достатъчно е да бъдат закрити определени дистрибуторски мрежи, достатъчно е търговците да се откажат от продажбата на нелегално произведените цигари - тези методи се доста по-ефективни от съдебните разбирателства. Спрат ли продажбите - ще се загуби и смисълът от нелегално производство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във