Банкеръ Daily

Управление и бизнес

Огромни въпросителни в българската енергетика

S 250 e5b61ea7 3596 4654 b1d5 a853908de568
S 250 e402167c 4ab4 42f5 83c1 a4c3992d9562
S 250 cdab8b7b 15e3 4a40 a78e f88787aaa870

Една година в енергетиката е както много, така и малко време. Невинаги всичко върви гладко, особено когато говорим за проекти за милиони левове. А и при лутането ни накъде да поемем енергийният възел става все по-заплетен и труден за разплитане. Може би това е и една от причините енергийните проекти толкова да се бавят и все да се отлагат във времето.

Доставки на газ от "Турски поток"?

Едва през последните няколко месеца на 2018-а българското Министерство на енергетиката се усети, че е крайно належащо да се актуализира енергийната стратегия в сферата на доставките на природен газ, с оглед на наближаващата ключова 2020 година. Сега, в случай  че Русия спре транзита на газ през Украйна по балканското направление, страната планира да получава доставки на синьо гориво от Турция. Като основен доставчик вероятно отново ще е Русия, но през "Турски поток". За целта е важно през следващата година страната добре да си изиграе картите на международната сцена и да опази собствените си интереси. По-конкретно: да се водят конструктивни и равнопоставени разговори на държавно ниво между България и Турция и те да са от взаимен интерес, не васални. Желанието на българите за опазване на националния интерес все по-трудно ще бъде отразено за съжаление. Турците вече започнаха да ни извиват ръцете с обмислянето дали пък "потокът" да не мине през Гърция. По сходен начин навремето ни заобиколи "Южен поток".

Разговорите за доставките на газ са от голямо значение и за изграждането на лелеяния от премиера Борисов газов хъб "Балкан". Този проект може да се случи само с осигурени доставки на гориво, както и "Булгартрансгаз" да инвестира едни сериозни суми в газова инфраструктура. По тази схема, изглежда, ще се модернизира и газовото хранилище "Чирен", чийто проект се проточи дълго и все още е "на трупчета".

През 2019-а се очаква също така най-сетне да бъде направена реално и първата копка за газопровода между Комотини и Стара Загора. За него се говори от десет години и дори ЕС отпусна на няколко пъти средства за строителството му. Нещо повече, вече има договорени доставки на синьо гориво от Азербайджан, които ще преминават през съоръжението, и изграждането му бе планирано да приключи именно през тази година. Но след поредното забавяне сега стартът е отложен за 2021-ва.

Странното е, че докато се говори за проекти на международно ниво, никой политик не обелва и дума за разширяване на битовата газификация у нас. За предимствата й се знае всичко, само че в година на избори това е една от последните точки в политическите обещания.

(Не)известният инвеститор за АЕЦ "Белене"

След всички въртележки  последното желание на правителството е още през 2019-а да бъде намерен инвеститор за Втора атомна и да започне процесът по структуриране на проекта. А заедно с това и търсенето на финансиране за изграждане на централата. Необходими са около 17 млрд. лв. за довършването на 30-годишния ,като средствата ще дойдат заедно с инвеститора - по всяка вероятност чрез синдикиран заем. Докато се стигне до този момент обаче, има доста неизвестни. Енергийният министър Теменужка Петкова вече обясни, че процедурата по избора на инвеститор ще протече в девет етапа и със сигурност няма да завърши през тази година.

Нови проблеми се очаква да възникнат по линия на еколозите за разрешителните за проекта, както и за сеизмичността на площадката. Всъщност ядреното лоби у нас като че ли днес е малко по-обединено по отношение на "Белене" и запазването на ядрената енергетика. Може би затова дойде и предложението експертите на АЕЦ "Козлодуй" да управляват бъдещата нова ядрена мощност. Все пак се знае още колко години може да работи "Козлодуй", но запазването на персонала трябва да е основен приоритет на страната.

Поне на този етап се очертава инвеститорите в "Белене" да са двама - руската компания "Росатом" и китайската национална ядрена корпорация CNNC. Те имат и нужната държавна подкрепа и финансиране. Стига Еврокомисията да не размаха пръст срещу някой от тези претенденти.

В ядрената сфера вървят и други два важни проекта - модернизацията на 6-и блок на "Козлодуй", както и изграждането на Националното хранилище за ниско и средно радиоактивни отпадъци. Работите и по двата вървят по план, като обновяването на ядрения блок би трябвало да приключи до лятото. След това той ще получи нов десетгодишен лиценз за работа от Агенцията за ядрено регулиране. Хранилището пък са изгражда от Държавното предприятие "Радиоактивни отпадъци" и ще е готово към 2024-а.

Потушаването на пожарите в НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2"

Колкото и де е неприятно, и през тази година ще се наложи да продължи офанзивата по спасяването на държавните енергийни фирми. Очевидно Българският енергиен холдинг и Министерството на енергетиката отново ще трябва да измислят финансови схеми за оцеляването на НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2". Въглищната централа го закъса осезаемо през миналата година заради поскъпналите квоти за мръсен въздух, които ѝ се налага да плаща. Прогнозите за финансовото й състояние не са никак розови и сигурно ще се търсят начини БЕХ да й отпусне нови заеми. Другият вариант е КЕВР да накара всички потребители да плащат чрез сметките си за ток за спасяването на въглищната ТЕЦ.

При НЕК ситуацията с липсата на пари е позната отдавна и едва ли проблемите ще се разрешат магически през 2019-а. Държавата прехвърли част от финансовите грижи към Фонд "Сигурност на енергийната система", но тази мярка няма да доведе до бързо оздравяване на компанията, която и в момента е на командно дишане и оцелява благодарение на финансовите инжекции на енергийния холдинг.

Новите зелени играчи на свободния пазар

При спасяването на енергийните мастодонти през следващата година изниква и нов фактор - свободният енергиен пазар. Точно там досега фирмите успяваха да си докарат добри приходи. Но те вече няма да са монополисти в доставките  заедно с АЕЦ "Козлодуй". На тържището излизат и всички производители на зелена енергия, притежаващи централи с мощност над 4 мегавата. За тази мярка би трябвало всички вече да са добре подготвени, защото бе заложена още преди девет месеца. Към момента обаче не са правени реални тестове да се види как ще тръгне този пазар, включващ повече производители. Не е изключено новите промени да допринесат за още сътресения в цените на Българската независима енергийна борса. Такива вече наблюдавахме през последните няколко месеца, когато имаше периоди, в които цената на пиковата енергия достигна до 200 лв./мвтч.

Подобни изкривявания създават проблеми за бизнеса и той отдавна настоява да се изгради клирингова къща към борсата. Само така може да има по-голяма прозрачност при сделките.

ЧЕЗ - а сега накъде?

Проточилата се сделка за активите на ЧЕЗ в България ще продължи да бъде във фокуса на всички и през тази година. Там ситуацията е доста непредсказуема и едва ли днес някой би се наел да заяви, че продажбата ще бъде осъществена в рамките на 2019-а. Разбира се, това е искането на чехите, но не и на българските политици. След скандалите покрай решението на КЗК да откаже на купувача "Инерком" да придобие активите се очаква през май и съдът да вземе отношение по темата. Едва след това може да има някакво развитие. Комисията за защита на конкуренцията също ще трябва да разгледа отново искането на "Инерком" за придобиване на активите. Все по-вероятно изглежда българската фирма да остане само с желанията си и може би точно заради това чешката страна започна нов кръг от преговори - с индийската компания India Power.

По всичко личи, че бъдещата сделка ще бъде придружена от политически скандали у нас. Все пак цената на тока е много чувствителна за хората и чудесна струна за игра от страна на политическите сили. От не по-малко значение е и кой ще е доставчикът на ток на цяла Западна България.

А наредбата за сградна инсталация?

Тричленен състав на Върховния административен съд отмени неотдавна наредбата за формулата за дяловото разпределение, което е ключово за топлофикациите и за формирането на сметките за парно. Създадена бе работна група в енергийното министерство, която да обсъди как да се реши казусът, но думата й все още не се е чула.

Драмата тепърва ще се задълбочава, защото потребителите нямат особено високо доверие в топлофикация, нито пък в непрозрачния начин на формирането на сметките. Задачата се утежнява и от факта, че през тази година ще има общински избори. Конкретно Столичната община не е проявила особени грижи за своето топлофикационно предприятие в последните години и то трупа нови и нови задължения към доставчика на гориво "Булгаргаз".

Пламен Симеонов

Facebook logo
Бъдете с нас и във