Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОГРАНИЧАВАТ ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ ЗА ПЕНСИОННИ ВНОСКИ

Данъчните облекчения при допълнително пенсионно осигуряване или застраховане бяха ограничени след гласуването на промените в Закона за облагане на доходите на физическите лица в парламентарната бюджетна комисия. Работещите по трудов договор, както и упражняващите свободна професия ще приспадат до 10% от облагаемия си доход за направени доброволни осигуровки и още 10% за застрахователни вноски. Досега нямаше такива ограничения - ако някой преведеше цялата си заплата в осигурителен фонд, тя не се облагаше, а данъкът се плащаше едва при изтеглянето на парите от фонда. Изненадващо, след като проектът вече бе гласуван в пленарната зала на първо четене, бе предложено да се сложи таван на вноските, които не се облагат с данък. Предложената сума от 40 лв. за пенсионни вноски плюс още толкова за застрахователни предизвика неодобрението на гилдията. На 3 декември, когато бюджетната комисия трябваше да обсъди новите текстове, застрахователи и осигурители вкупом протестираха пред депутатите. Няколко часа представителите на Министерството на финансите и шефовете на двете браншови асоциации, представлявани от Атанас Табов, София Христова и Никола Абаджиев, съгласуваха позициите си.Всъщност сегашната дискусия е продължение на разгорещените спорове от декември миналата година, когато тогавашният заместник-министър на финансите Атанас Кацарчев води люта битка за премахване на данъчните преференции за осигуряващите се. До края на 2001 г. вноските в пенсионните фондове водеха до намаляване на облагаемия доход, но пък получените от тях пари се облагаха по таблицата в годишната данъчна декларация. По този начин всеки, направил такава вноска, можеше да намали своя доход, а след това да разхвърля сумата на роднини - пенсионери, които нямат други облагаеми доходи. Ако спестената сума се разпределеше правилно между роднините, така че да не надвишава годишния необлагаем минимум (за миналата година - до 1200 лв.), данъкът на практика се избягваше напълно. С атаката си Кацарчев постигна частичен успех, като успя да наложи изтеглените суми да не се облагат по таблицата и да се ползва необлагаемият минимум, а с окончателен данък от 20 процента. Изключението бе само когато парите се теглят от фонда под формата на пенсия (т.е. когато е навършена съответната възраст).През миналата година и вноските за постоянни здравни и рентни застраховки бяха изравнени по статут с осигуровките. По-популярните застраховки Живот обаче се третираха по обратния ред - те се правеха от обложен доход, но при изплащането на парите (при смърт или изтичане на срока) този доход не се облагаше. С промените, които са в сила от началото на тази година, и застраховките Живот първоначално не се облагат, но когато парите се изтеглят обратно, се дължи окончателният данък от 20 процента. Само когато сумите се получават при изтичане на срока на договора и ако този договор е поне 10-годишен, се плаща по-нисък данък - 15 процента. Според Министерството на финансите обаче, вратичката за заобикаляне на данъците не е била затворена напълно. Пред бюджетната комисия заместник-министърът Гати Ал Джебури заяви, че застрахователите дори открито са рекламирали схемите за ощетяване на хазната на ИНТЕРНЕТ-страниците си. Той разказа за два варианта: първият е сключването на застрахователен договор, който обезпечава заем. Ако заемът не се обслужва, банката си прибира парите от застраховката, но това не се води изтегляне на парите и данък не се плаща. При другия вариант се прави значителна застраховка Живот и едновременно с това детска застраховка, като след време премията от сключването на първата полица се прехвърля към детската застраховка, която не се облага при изплащането й.Заместник-министърът поясни, че максималният дял от дохода, за който се ползва облекчение във Великобритания, е 17.5 процента. Застрахователите и осигурителите пък настояваха у нас да се даде право по-голям процент да се спестява чрез осигуровки и вноски по застраховки Живот. Те бяха разочаровани, че вместо поисканите от тях 15+15 процента беше прието да се признават 10% за осигуряване и още толкова за застраховане. Все пак депутатите приеха предложените от двете браншови асоциации допълнителни мерки срещу избягването на данъците. Така от 2003 г. окончателният данък от 20% ще се налага и при прехвърлянето на суми на трети лица (но не стана ясно дали някъде ще се запише, че когато третото лице изтегли парите, няма да плати още 20%). Освен това народните представители решиха, че 20-те процента данък ще се дължат и когато застрахователният договор се заменя с друг, за който не се ползват облекчения (както в случая с детската застраховка).Липсата на съгласуваност в позициите на двете асоциации попречи да се решат и някои от останалите данъчни проблеми. Става дума преди всичко за твърде високия процент, с който се облагат спестените суми при изтеглянето им. Освен това е очевидна несправедливостта да се облага и натрупаният доход в пенсионните фондове, при положение че ако човек реши да осигури старините си с дългосрочни ценни книжа, няма да плати и лев данък върху дохода от тях. В крайна сметка държавата, която едва смогва да изпълни ангажимента си към пенсионерите, би трябвало да стимулира допълнителното осигуряване. А това освен с преференции се постига и със стабилно законодателство.

Facebook logo
Бъдете с нас и във