Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Офшорка оковава ВАС И "Дунарит"

Върховният административен съд мотае делото за "Дунарит" заради жалби на фирма с тайни собственици.

Може ли офшорка без никакви основания и чрез измислени съдебни искове да блокира дейността на едно търговско дружество повече от две години?  Макар и да звучи абсурдно, отговорът на този въпрос е ДА. Стига  действието да се развива по нашите географски ширини.

 

Всяка фирма може да попадне

 

в ситуацията с години да  доказва очевидни наглед факти, стига да е имало неблагоразумието по пътя си да се "сблъска" с облечени във власт хора, които са наточили зъби да "лапнат" поредната апетитна хапка от малкото останали печеливши бизнеси у нас.

Близо година след големите драми (и големите обещания) около  скандалния  опит да бъде превзето русенското оръжейно предприятие "Дунарит"  проблемите около собствеността му са само  позатихнали, но далеч не са решени.

От 2016-а се точат делата във Върховния административен съд (ВАС), свързани с атаката на решението на Комисията за защита на конкуренцията, с което беше разрешена сделката за увеличаване на капитала на военния завод от фирма "Емко". Някой очевидно съзря "опасност"  в завода да влезе такъв акционер, който трудно може да бъде манипулиран, а още по-малко подчиняван. Ето защо на сцената се появи офшорката "Виафот инвестмънт България", чиито собственици са  на... Вирджинските острови.Та тази фирма  две години продължава да обжалва всички съдебни решения по казуса.  

Проверка в регистъра на съда по делото показва, че до този момент са проведени осем заседания,чиито  протоколи  напомнят популярния преди години скеч на  Мирча Кришан, в който отговор на всички въпроси бе "краставицата". Разликата е в това, че тук героите са юристите на Комисията за финансов надзор и адвокатите на заинтересованите страни - когато стане дума за  увеличаването на капитала на "Дунарит", те  всеки път  обясняват, че "жалбоподателят" по никакъв  начин не може да обоснове своя правен интерес в това производство и  съдът благосклонно приема  жалбите му и изсмукани от пръстите обяснения, че има такъв. А за да може решението по делото да продължава да се отлага, скритите в офшорната зона собственици междувременно са поискали и няколко промени в  съдебните състави. Очевидно  за да дойде "подходящ". Последното заседание е проведено на 23 май. След него отново е дадена възможност на страните да предоставят своите писмени бележки. Който и да ги чете, трудно ще разбере точно върху какво разсъждават върховните съдии, за да вземат окончателното си решение?!

Любопитното в случая е, че посоченото в документите по делото "отношение" към сделката от страна на жалващата се фирма (със скрити собственици) се изразява в това, че тя..."проучвала  възможността да оперира на същия продуктов пазар (бел ред. - иде реч за производство и търговия с военна продукция), на който действат заинтересованите страни“. Тази смехотворна формулировка е ясно записана  в молбата на "жалбоподателите"  до Върховния административен съд от 15 май, чрез което те защитават "правния си интерес", за да атакуват решението на Комисията за защита на конкуренцията.

Колкото и абсурдно да звучат подобни "защити", те на практика се превръщат в удобен начин  да пречат при реализацията на едно или друго намерение на истински заинтересованите лица да разширят дейността си и да поставят нови хоризонти пред едно работещо предприятие.

Историята започва през февруари 2016-а, когато една от най-големите фирми за  производство  и търговия  на военна продукция  у нас "Емко"  поиска да придобие контролния пакет акции от русенския завод.  За това си намерение тя съвсем резонно уведоми Комисията за защита на конкуренцията и поиска нейното становище. Първоначално антимонополният орган отказа да се произнесе с аргумента, че имало висящи съдебни спорове за собствеността над "Дунарит". Това безпрецедентно определение на регулатора по-късно бе отменено от Върховния административен съд.

Но случилото се  показа, че още по това време  ясно започва да прозира целта да не бъде позволено влизането на "Емко" в предприятието, за да може междувременно то да бъде "обезкръвено" и  евентуално прехвърлено  в "по-подходящи ръце".

По този повод прогоненият банкер и бивш шеф на фалираната Корпоративна търговска банка - Цветан Василев, написа в личния си сайт, че "контролираната от Пеевски КЗК не разрешава увеличение на капитала на "Дунарит" с 60 млн. лв., предназначени за погасяване на задълженията на "Хедж Инвестмънт" към КТБ".  Впрочем тогавашният дългогодишен началник на КЗК Петко Николов се беше прославил с това, че той и хората му редовно заемаха подобна позиция по всички казуси, свързани с Делян Пеевски - когато това беше необходимо, пускаха сделките, а когато трябваше да се осигури време, измисляха абсурдни аргументи, за да забавят процесите.

След промяната в ръководството на КЗК, когато на мястото на Николов бе избрана Юлия Ненкова, дойде и първият завой в политиката на комисията. При това по изключително деликатния казус "Дунарит", който ярко илюстрираше апетита на ДПС депутата и крупен бизнесмен към всеки добре развиващ се бизнес у нас. Решението на хората на Ненкова, които дори изразиха мнение, че не се налага специално одобрение на тази сделка, тъй като общият оборот на "Емко" и на "Дунарит", който двете дружествата реализират в страната, не надхвърля 25 млн. лв. (бел ред - според закона това е максимално допустимият финансов праг, за да може да бъде издадено положително становище за придобиване на ново предприятие, работещо в един и същи пазарен сегмент), а освен това и почти цялата им продукция се изнася в чужбина.

Точно това решение на комисията очевидно не се понрави на подготвящите  по това време поредна  атака за  превземането на "Дунарит" и то беше атакувано в съда. Така бе засилена "въртележката" в съдебната зала, а тя и  до този момент не може да бъде спряна. Въпросът за собствеността на "Дунарит" започна да се заплита още в края на 2014-а, когато тръгна и преразпределението на заложените в КТБ активи. Тогава Бисер Лазов, основният свидетел на прокуратурата в разследването за КТБ и явен изпълнител на волята на Пеевски, се опита с юридически хватки да превземе предприятието. След това -през цялата 2015-а, имаше редица други маневри, но все така безуспешни.

Разбира се, не може да се отрече че

"черешката на тортата"

в поредния опит да бъде превзето частното предприятие "Дунарит" беше поставена през лятото на миналата година. Тогава се провидя  почти нареденият пасианс за одържавяването на инак печелившото предприятие под мотото да бъде осигурено връщането на дълговете му към фалираната КТБ.  Това, меко казано, инфантилно решение предизвика грандиозния скандал, който дълго отекваше в ушите на управляващите. Още повече след "разбъркването на картите", което дойде на 30 август 2017-а, когато съветът на директорите на оръжейното предприятие  погаси изцяло просрочените си задължения в размер на 50 млн. лева. По този начин бяха парирани всички възможности дружеството да тръгне по пътя на несъстоятелността - заплаха, която беше основният аргумент на нашите държавници да предприемат действия по изкупуването му. Вестник "БАНКЕРЪ"  дори публикува факсимилето от платежните нареждания, с които бяха покрити задълженията на дружеството към неговия основен кредитор - "Държавна консолидационна компания" ЕАД.

Още по това време  ние разказахме историята на цялата подготовка за този безумен ход и най-вече осветлихме КОЙ стои зад фирмите, които  си бяха прехвърляли цесиите за задълженията на предприятието към Корпоративна търговска банка, така че дългът му  да стигне до Държавната консолидационна компания., за да се "наложи" тя да го спасява от фалит... Оказа се, че основната "заплаха" за обявяването на "Дунарит" в  несъстоятелност е излязла от ръцете на същата компания, която днес обжалва  решението на Комисията за защита на конкуренцията.  И отново подчертаваме, че става дума за свързаната с Пеевски "Виафот инвестмънт България" (с регистриран капитал от... 500 лв.), собственост на регистрираната на Вирджинските острови компания „Виафот лимитид“ , представлявана у нас от Роман Венев,  която на 14 март 2016-а изкупи вземането на тогавашния кредитор на "Дунарит" Едуардо Миролио. Историята на този дълг също е прелюбопитна и в. "БАНКЕРЪ" я е разказал в детайли още преди година, когато публикувахме всички подробности около цялата

верига от прехвърляния на "вземанията"

завършили  на 25 август 2017 година. В деня, когато Корпоративна търговска банка първо придобива вземането към "Дунарит"  и в същия ден се отървава от него, като го прехвърля на Държавната консолидационна компания, за да може държавният мастодонт да влезе в ролята  на най-големия кредитор  на "Дунарит", и реално за малко не стана негов собственик. След като дълговете му обаче бяха разплатени, а подготвяният удар - париран, същите скрити на Вирджинските острови собственици са се впуснали в нова игра - да пречат и да бавят, докато дойдат "по-добри времена", използвайки другия прийом - създаване на проблеми, но... по съдебен ред.

Ако се вслушаме в думите на премиера Бойко Борисов от миналата година, когато след скандала с "одържавяването"  той  раздаде справедливост и дори "съдейства" за възстановяването на набързо отнетия лиценз за търговия на фирма "Емко",  всички институции у нас трябва "да действат по закон". Очевидно обаче  чуваемостта е нулева. А в случая резонно изниква въпросът: къде точно продължава да бъде завиран законът, който позволява на хора, които "проучват възможности", да спират развитието на едно от структуропределящите предприятия в страната  чрез безкрайни процедурни и съдебни хватки?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във