Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОДИСЕЯТА ДЗУ - СТАРА ЗАГОРА: ДЕСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Още през 1991 - 1992 г. по високите етажи се е знаело какво става във и около електронния гигант ДЗУ. Както за същността на скандалните проекти Нева и Монблан, така и за актуалното (тогава) състояние на съответните задгранични дружества, парите в тях и главните действащи лица.

Няколко събития, разиграли се през седмицата, ни накараха да отупаме прахоляка от папките, в които е описан методичният разгром и разграбването на едно от най-елитните български предприятия Дискови и запаметяващи устройства (ДЗУ) - Стара Загора.
След зрелищна полицейско-прокурорска операция в столицата зад решетките бе тикнат ексвоенният прокурор Николай Колев. Според официалната информация, срещу Колев има образувани шест следствени дела за незаконно притежание на оръжие, за съучастие в убийството на ямболската адвокатка Надя Георгиева, за незаконно притежание на наркотици и за... какво ли още не. В понеделник (25 юни) стана ясно, че съдът оставя Колев в ареста с мярка за неотклонение Задържане под стража. Основанието: има вероятност да се укрие. Поводът: осем дози дрога (според мерките и теглилките на тротоарното наркопласьорство - най-много 2-3 грама) и пищов Макаров без серийни номера.
Във вторник старозагорската общественост с изненада научи, че собственикът на ДЗУ - унгарската компания Видеотон, ще разкрие 3000 работни места през следващите три години и ще инвестира близо 4 милиона щ. долара. Според обещаните перспективи, този път благополучието няма да дойде от производството на електрически печки и енергоспестяващи крушки за Косово (с такова производство ДЗУ се спасяваше преди година-две), а от ютии и сешоари на Филипс. Разчетите били тази година да се започне с 1 милион марки и 300 работни места.
В сряда, високопоставен магистрат от Върховна касационна прокуратура, пожелал анонимност, категорично обеща, че ще бъдат форсирани делата и предварителните проверки срещу хора от правителството на Иван Костов. Това бил резултатът от понеделнишката среща между Симеон Втори и главния прокурор. До този момент на бял свят има две следствия с участието на хора от синия кабинет. В едното бившият министър на промишлеността Александър Божков прави компания на заместника си Марин Маринов, а в другото - на заместничката си Едит Гетова. Информирани спрягат още историите около бившия шеф на пътищата Константин Таушанов, продажбата на Балкан и поне десетина друга приватизационни сделки. Още повече че в дните около изборите на главния прокурор му бяха връчени съответните папки и книги както от БСП, така и от коалиция Гергьовден - ВМРО и Национално движение Симеон Втори. Простата аритметика показва, че в ръцете на Обвинител N1 са попаднали най-малко 2500 покупко-продажби, приватизационни договори, общински и държавни търгове и концесии, които будят някакъв вид съмнение.
Също в сряда най-после се появи и дългоочакваният списък на министрите и заместник-министрите (от 1989 г. насам), работили, сътрудничили или доносничели за бившата Държавна сигурност. Та в този списък, като нещатно, но хонорувано ухо на Второ главно управление на ДС от 1967 до 1989 г., е посочено лицето Витко Еленков - министър на промишлеността в служебния кабинет на Ренета Инджова.
На пръв поглед между тези четири случки няма нищо общо. При по-внимателен прочит на тяхната предистория обаче (особено между редовете), нещата започват да придобиват малко по-друг облик. Доста смущаващ, меко казано.
Първо, в драмата ДЗУ думата прокуратура се споменава за последен път през октомври 1996 г., когато тогавашният главен прокурор Иван Татарчев категорично отказва да образува следствие въз основа на папка, връчена му от тогавашния министър на вътрешните работи (покойния вече) Николай Добрев. Според осведомени, в папката е имало достатъчно данни, че ДЗУ е източено не по Тодор Живково време и не от хората на Луканов в периода 1989-1991 г., а доста по-късно.
Второ, на 30 октомври 1995 г. в Стара Загора е арестуван шефът на регионалната служба Сигурност Оник Калустян, който прекарва зад решетките близо две години. Тартор на операцията по задържането е тогавашният и. д. шеф на Военната прокуратура - днешният подследствен наркотрафикант Николай Колев. Най-шумно огласяваната версия от Колев тогава е, че става дума за гигантска корупция. Девет месеца по-късно въпросната корупция е отделена в ново следствие, а под сурдинка са разпространени три други хипотези:
- у Калустян са намерени секретни документи, изостанали от битието му на спецченге по турска линия в Бургас;
- след намеса на Калустян сестра му намазва дебело филията с масло покрай сделка с тютюневия комбинат Слънце;
- Калустян е злоупотребил със служебно положение, защото като основател на Първа частна милиция в Бургас е събирал сведения за конкуренти на свои клиенти.
Според по-паметливи старозагорци, две седмици преди да бъде арестуван, контраразведката Калустян е връчил на първия МВР-министър в кабинета на Виденов - Любомир Начев, доста дебела папка с материали около ДЗУ, която по-късно изчезнала. Само за уточнение - материалите на Калустян нямат нищо общо с папката, върната от Татарчев на Николай Добрев.
В края на ноември 1996 г. името на Калустян изплува отново край ДЗУ във връзка с информация, изтекла от анонимен източник в медиите: той и бившият шеф на ДЗУ Рафаел Саркисян източили 60 милиона долара от сметките на електронния гигант и ги прехвърлили - чрез виенска банка - в дъщерната фирма на ДЗУ в САЩ Понт Периферъл (предишното й име е ДЗУ Корпорейшън).
В крайна сметка групата за право мерене на и. д. шефа на Военна прокуратура Николай Колев постепенно затъва в тресавището на собствената си безпомощност и на 4 юни 1997 г. Оник Калустян е освободен. Близо година по-късно идва и окончателната му реабилитация - навръх Коледа 1998 г. тогавашният министър на вътрешните работи ген. Богомил Бонев го възстановява на работа. Калустян приема и няколко дни по-късно подава рапорт за пенсиониране...
Каква е връзката на ухото Витко Еленков с днешната тема?
Като министър на промишлеността по времето на Ренета Инджова именно Еленков назначава експосланика ни в САЩ Огнян Пишев за шеф на ДЗУ-Стара Загора. И именно Пишев е човекът, който ликвидира каквото има да се ликвидира от собствеността на ДЗУ в чужбина и пренасочва всички задгранични активи към Понт Периферъл. Операциите са извършени за 55 дни (толкова Пишев е бил шеф на ДЗУ), като на 22 февруари 1995 г. активите на компанията ни в САЩ (защото тя си е чисто българска) са оценени на 15 млн. щ. долара. Яко дим обаче изчезват 36 млн. долара други активи (според тогавашната оценка на Купърс и Лайбранд); изпаряват се още 17 млн. долара, внесени по сметки на ДЗУ във Винтер и Централ Вексел банк и тъй нататък.
И още нещо, отиграно по времето на Огнян Пишев покрай концентрирането на всички активи в Понт Периферъл, ликвидирана е съвсем умишлено една от най-печелившите дъщерни фирми на ДЗУ - Кейлок (в която участва японският концерн TEAC, а ние държим 40 процента от собствеността). Зулум, от който чистата загуба се изчислява на над 20 милиона долара. Заради всичко това (което далеч не дава пълна представа за тоталното мародерство около ДЗУ) на Огнян Пишев му е забранено да напуска България по искане на МВР и Националната служба за сигурност.
А колкото до прегледа по реда на надзора на синята приватизация - всичко е повече от ясно. Преди две години ДЗУ бе продадено, според някои, твърде евтино на унгарската компания Видеотон, плюс неизпълнените до днес обещания, че ще бъдат погасени всички задължения на предприятието. Според информация, обобщаваща тогавашните анализи към 16 юни 1999 г., дълговете на ДЗУ са изглеждали така: главница 60.871 млн. лева, лихви - 55.256 млн. лева, наказателна лихва - 1.097 млн. лева. Във валута картинката не изглежда по-радостна: главница - 7.807 млн. щ. долара, лихви - 3.092 млн. долара, наказателна лихва - 155 185 долара.
И още няколко цифри, преди да започнем по-същество. До 1990 г. електронният гигант ДЗУ е давал хляб на 12 500 души; по един или друг начин е държал 17 % от световния високотехнологичен пазар (пък били те само в социалистическия му отсек); годишната печалба от износ рядко е падала под 1.3 млрд. щ. долара, а от бартери (ДЗУ-стоки срещу петрол и газ) държавата си е докарвала други 1.5 млрд. щ. долара - било от реекспорт, било чрез поевтиняване на други производства.
Няколко месеца преди продажбата на ДЗУ картинката е била следната: работници - не повече от 1300 души, загуби - над 8 млрд. лева.
Не, не бързайте да се подсмихвате ехидно и да махате трите нули. Всички тези пари са откраднати или неспечелени основно по времето, когато доларът се е движеше между 20 и 500 лева. Така че сметката си я бива, и непотърсената отговорност също. Или, казано с други думи, ако съответните институции бяха поработили малко по-сериозно, вместо да се реят из облаците на собственото си въображение - и милиардите щяха да са тук, и ДЗУ нямаше да бъде продадено като мерцедес втора употреба. Защото, колкото и невероятно да звучи днес, по т. нар. суперсекретни проекти Нева и Монблан всичко си е било описано до последната стотинка и до последния човек. В този смисъл и по този повод би било хубаво, ако главният прокурор Никола Филчев се върне петилетка и половина назад във времето и разпореди първото и единствено следствено дело за източването на ДЗУ да бъде възобновено. И довършено, както повеляват законите и държавните интереси. Без политически пристрастия (или въпреки тях), без бялото да става черно (и обратно).
На 17 юни 1991 г. Главна прокуратура образува следствено дело срещу трима от бившите шефове на държавна фирма Дискови и запаметяващи устройства: Атанас Атанасов - генерален директор, Драгомир Драгов - ръководител на направление Счетоводство, кредит и валута, и Стефан Стоев - ръководител на направление Труд и кадри. И тримата са подведени под отговорност по чл. 219, ал. 4 от НК - за умишлена безстопанственост, принизен контрол и разхищения в особено големи размери. Максималната присъда, която могат да отнесат тримата, е 10 години затвор.
Делото е пратено в тогавашното Главно следствено управление, а като законен (тоест - формален) повод за образуването му са посочени множество публикации в централни и местни медии, заключението на финансовата ревизия от края на 1990 г., както и множество справки и проверки на МВР и Окръжна прокуратура - Стара Загора.
Неформалните основания за образуване на следствието също са няколко. Тоталното промиване на мозъците и психоатаките, започнати от Подкрепа и неколцина политически лидери (включително чрез живи вериги, гражданско неподчинение, стачки и бунтове), както и от група граждани, знаещи за какво всъщност става дума, и искрено домогващи се до дебелата и сочна баница.
На 17 декември 1991 г. следователят предлага разследването да бъде спряно на основание чл.239, ал.1, т.3 от НПК - поради липса на основни свидетели. Три седмици по-късно делото е върнато обратно и е заведено под N8 от 1992 г. по описа на новородената Национална следствена служба.
Тук е любопитно да направим една вметка. Успоредно с разследването (поне до изтичане на втория шестмесечен процесуален срок на 2 юли 1992 г.) в скандалноизвестния клонинг на ДЗУ-Инсист върви финансова ревизия. Тя е назначена от тогавашния министър на финансите Иван Костов.
В изпълнение на указанията, дадени в постановлението на Главна прокуратура за образуване на делото - пише две години по-късно следователят Янко Алексиев - следствието беше в непрекъснат контакт с ревизията. Проверявайки дейността на споменатото предприятие, ревизията имаше задачата да предостави на следствието документация, информация, изводи и констатации по най-важния клон от разследването - т. нар. Проект Нева, по който ДЗУ-Стара Загора е бил главен изпълнител, а ТП Инсист е извършвало търговската част от проекта. Същият (проект Нева - бел. ред.) още от самото начало си е бил строго секретен, което обуславяше специфичността на разследването...
... Непосредствено след изтичане на втория шестмесечен процесуален срок на разследване на 2 юли 1992 г. - продължава следователя Алексиев - на предварителното производство доброволно бяха предоставени от ДЗУ-Стара Загора, множество документи, засягащи ревизията в Инсист и отнасящи се до проекта Нева. Същите до този момент не бяха известни на ревизията и следствието, а необходимостта от проверка на нововъзникналите обстоятелства в тях стана причина за връщане на делото за доразследване (т.е. за поредно удължаване на срока - бел. ред.). Това стана с постановление на Главна прокуратура от 9 юли 1992 г., в което бяха дадени и указания за изясняване на новооткритите обстоятелства, свързани с дейността на задграничните дружества на ДЗУ и наличните в тях активи.
В изпълнение на указанията на Главна прокуратура през август и септември 1992 г. беше проведена ревизия на дружеството Инсист Ханделс Гезелшафт - Виена (Австрия), което е с 98% българско участие.
През октомври 1992 г. следствието приобщи към доказателствения материал по делото обилна документация, касаеща инвестирането на крупни средства в задгранични фирми в рамките на проект Нева, което е извършено неявно от ДЗУ. Със съответните протоколи тази документация бе предоставена и на финансовата ревизия в Инсист.
За хода на разследването и за всички новопоявили се обстоятелства своевременно беше докладвано в Главна прокуратура (лично на шефа на отдел Следствен Ангел Ганев, който е дясна ръка на новоизбрания тогава главен прокурор Иван Татарчев - бел. ред.).
Беше предложено на Главна прокуратура ревизията да продължи работата си по новооткритите и неизвестни й до този момент документи, като на съответно ниво й се осигури възможност да провери истинността им зад граница.
Разследваната и ревизирана материя представлява и в настоящия момент (25 юни 1993 г. - бел. ред.) съществен държавен интерес - капиталовложения в размер на милиони долари...
... Пълният обем на цитираната по-горе документация бе предоставена от следствието на финансовата ревизия със съответните протоколи...
... На 25 януари 1993 г. следственото дело беше върнато за доразследване за трети път (заради изтичане на поредния процесуален срок - бел. ред.) с оглед довършване на следствените действия и окончателното му приключване.
Очакваше се, че по време на новия процесуален срок ще завърши и финансовата ревизия на Инсист, започнала през юни 1991 г., а резултатите от нея ще бъдат предоставени на следствието.
На 5 април 1993 г. същата беше замразена поради внезапното заболяване на ръководителя й - Владимир Енев. Към настоящия момент (края на юни 1993 г. - бел. ред.) същата не е възобновена. Исканата проверка на задграничните активи на ДЗУ-Стара Загора зад граница, по мнение на Министерството на финансите, се оказа невъзможна по смисъла на Закона за финансов контрол и не беше проведена.
Тези обстоятелства бяха докладвани в края на март на Главна прокуратура. Беше решено резултатите от следствието да не изчакват края на ревизията, още повече че от няколко месеца следствието захранваше ревизията с документи и я изпреварваше по отношение на информацията....
Тук спираме за малко с изповедта на следователя пред прокурора на републиката - толкова, колкото да прескочим 10-15 страници пълнеж. И продължаваме с един доста прелюбопитен момент, също крит от обществеността години наред:
... С писмо ј 0308 0263/02.05.1990 г. на Министерството на икономиката и планирането фирмата (ДЗУ) е уведомена за предложението на министъра старите валутни кредити на фирмата да бъдат опростени, а друга част от кредитите да бъдат разсрочени за погасяване след 1993 година. Основанията за това предложение са няколко:
- фирмата със закупеното оборудване по технологията Уинчестър е произвела продукция за 854 млн. лв., а реализираната печалба е около 400 млн. лева;
- липсва достъп на фирмата до западните пазари с цел постъпления в конвертируема валута;
- кредитите са усвоени за капиталовложения за собствено производство на машини и съоръжения, доставяни само от внос, което е постигнато - какъвто е случаят с кредита, посредством който е внедрено производството на микродвигатели, и вносът е спрян (според експерти, въпросните микродвигатели нямат нищо общо нито с Нева, нито с Монблан - бел. авт.).
От чисто правна гледна точка и на базата на събраните доказателства следствието приема, че с така начислените лихви по просрочени заеми не може да бъде обоснована наказателна отговорност за безстопанственост по чл.219, ал.4 от НК...
... През 1989 г. фирма ДЗУ-Стара Загора е изпълнила производствената си програма 101.10 %, като е произведена обща промишлена и стокова продукция за 1.472 млрд. лв., при планирана такава 1.466 млрд. лева. През същата година фирмата е реализирала печалба 681 млн. лв., вместо планираната печалба от 672 млн. лева....
Прави ли ви впечатление разминаването между тези цифри и онзи милиард в зелено, за който стана дума по-горе, че ДЗУ е печелил до 1990 година? Точно така - плюсовата разлика идва от приходите, озовали се в България от строго секретния проект Нева. Именно на него са посветени останалите 25 страници от заключението на следователя.
Във връзка с този проект - продължава Алексиев - през януари и февруари 1991 г. в Стара Загора са били проведени две заседания на т. нар. Граждански съд над виновниците за Третата национална катастрофа. Тези заседания бяха последвани от множество публикации в централните и местни медии, оцветени с откровени политически пристрастия, които са известни на следствието, но не е негова работа да коментира. Това шумене около скандалния проект породи социално напрежение не само в Стара Загора, но и в обществеността като цяло. Лайтмотивът на коментарите по този и сега СЕКРЕТЕН проект, се състоеше във формиране на мнение за него като за СХЕМА ЗА ПРАНЕ НА МРЪСНИ ПАРИ И НЕКОНТРОЛИРАН И ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАЩ ЛИЧНИ ИНТЕРЕСИ ИЗНОС НА НАЦИОНАЛНИ КАПИТАЛИ (курсивът си е на следователя - бел. авт.).
При тази обществена психоза разследването започна на базата на изключително оскъдна информация - става въпрос за достоверна информация.
На 4 март 1992 г. експремиерът на страната Филип Димитров беше разпоредил на трима свои министри - господата Димитър Луджев, Иван Пушкаров и Светослав Гаврийски (Гаврийски бе заместник-министър - бел.авт.), да се срещнат с ръководството на проекта. Срещата се провали поради неявяване на министрите.
С цел изясняване на проблематиката, две седмици преди образуване на настоящото следствено дело, със Заповед ФК-30-79 на министъра на финансите Иван Костов започна ревизия в ТП Инсист - София, основен изпълнител на проекта.
В резултат на разследването бе установена следната фактическа обстановка:
Генерирането на проект Нева (това е българското име на международния договор) за българската страна датира от 1986 г. Тогава президентът на фирмата Валтхам Електроникс - Германия, г-н Георг Харгитай, е споделил идеята за такъв проект със съветника в българското посолство във Виена - г-н Стоян Евтимов, отговарящ за научно-техническото сътрудничество и коопериране. Деловите контакти между България и Валтхам, тоест - с г-н Харгитай, са имали вече 7-8-годишна история.
Предложението за изпълнение на такъв договор е постъпило към Валтхам от страна на Министерството на радиопромишлеността на бившия СССР, като в Москва вече са разглеждали оферти от тайвански и американски фирми. Същите са предоставени от г-н Харгитай на българските му събеседници, а те са касаели частично построяване на мощности за производство на минидискови устройства и не са давали надеждното технологично решение на заданието.
От друга страна, мотивът на г-н Харгитай да сподели с българските представители идеята за проекта се определя от известна негова информираност за българските възможности в тази област като единствени производители на дискови устройства в системата на СИВ. Към онзи момент търговско-икономическите отношения на Валтхам и Министерството на радиопромишлеността на СССР като цяло надхвърля обема от 300 млн. щ. долара, поради което не буди учудване защо тази оферта е отправена именно към Валтхам.
Не на последно място на г-н Харгитай е било известно, че по линия на държавното сътрудничество СССР е правил опити да придобие безплатно съществуващата вече в България технология Уинчестър (за нея вече стана дума преди малко - бел. авт.), както и че съветската страна не е желаела повече да излиза в отношенията си с България в ролята на молител.
Тези именно обстоятелства са наложили условието да не се контактува директно между съветския клиент и ДЗУ - Стара Загора....

(Следва)

Facebook logo
Бъдете с нас и във