Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

Очертава се четвърта първа копка за "Белене"

Сагата на три десетилетия започва отново

Дългоочакваният доклад на Българската академия на науките за АЕЦ "Белене" най-накрая бе показан пред обществото, макар и само в резюме. Вариантът бе такъв, какъвто си го поръчаха от Българския енергиен холдинг. И след дадените от него 2 млн. лв. разбираме, че проектът за втора атомна е жизнеспособен, но само при определени условия. А те са общата му цена да не e повече от 10.5 млрд. евро. и лихвите по кредитите да не надхвърлят 4.5 процента. Препоръчително е също така държавата да има в него миноритарен дял,

На фона на сегашната финансова ситуация това изглежда напълно постижимо. Досега дори и най-големите песимисти за изграждането на втора атомна централа не са казвали, че цената й ще надхвърли 10 млрд. евро. А пък привържениците на начинанието все още обясняват как е възможно крайната цена да бъде 6.3 млрд. евро (толкова струваше строителството преди спирането на проекта през 2012-а).

Централа за износ

От доклада на БАН отново разбираме, че в региона на Балканите ще има недостиг на базови енергийни мощности след 2030-а. Тоест "Белене" ще доставя електроенергия основно за съседните ни, а не за българските потребители. Не става ясно дали дотогава у нас навсякъде ще има поставени слънчеви панели, значително ще се е подобрила енергийната ефективност и страната ще е газифицирана като в Западна и Централна Европа. Може би тези въпроси са засегнати в някои други раздели от доклада, който няма да видим в пълния му вид поне до март догодина.

Любопитство буди и фактът, че при изготвянето на анализа учените не са разгледали плановете на Турция да строи три атомни централи. Едната вече е в напреднала фаза, а другата е на етап проект. Колкото до третата, не е изключено тя да бъде разположена близо до р. Резовска край турския град Инеада. Наистина, това е все още само хипотеза, но Турция разглежда именно този район като потенциална площадка за бъдеща АЕЦ. И при тази ситуация се пита къде ще се продава токът от "Белене", ако южната ни съседка построи две-три атомни централи? Отговор все още няма и едва ли скоро ще има.

Учените не обясняват и поради каква причина с лека ръка "затварят" след десетина години всичките термични централи в района "Марица-изток". Там действат два почти нови ТЕЦ-а - т. нар. американски, както и амортизираната вече ТЕЦ "Брикел". Колкото и да замърсяват, те дават препитание на хиляди хора. Ако към тях се прибавят и държавните Мини "Марица-изток", нищо чудно да излезе, че близо половината работоспособно население на Стара Загора и Хасково преживява благодарение на тези производства.

Липса на данни

Поне в резюмето на доклада не става дума за строителството на нови водни или газови централи - липсата на такива мощности особено силно се усеща през зимата, когато натоварването на енергийната система е най-голямо.

От документа не се разбира и дали в прогнозните регионални цени на ел. енергията от над 60 евро/мвтч са включени и средствата, необходими за извеждане от експлоатация на атомната централа, както и съхранението на отработеното ядрено гориво.

Не се вижда и намек за възобновяването на работата на стратегическата за държавата ТЕЦ "Варна", която безславно бе затворена преди няколко години заради нежеланието на досегашните й чешки собственици да инвестират средства в нейната модернизация. Важно е в случая да се припомни, че имаше идея точно тези мощности да бъдат преобразувани на газова централа, която би била много полезна в пиковите часове на потреблението на електроенергия.

Не е професионално всички тези фактори да бъдат изключени от общата картинка при сценария за АЕЦ "Белене".

"В представеното резюме на документа не могат да се открият всички основания за крайните прогнози на БАН, с което се рискува вземането на грешно решение. Общото мнение е, че стратегическият документ на БАН не дава ясна оценка кое е най-рентабилното решение за бъдещето на този дългогодишен проект", е мнението на енергийния експерт и бивш посланик в Москва Илиян Василев. А позицията на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов е, че проектът е икономически необоснован, финансово необезпечен и екологично опасен. Според него политиците у нас би трябвало да говорят за "Белене" едва след като Еврокомисията се произнесе относно исканията ни за дерогация за големите въглищни централи.
В доклада на БАН не се отчитали и съществени фактори, които трябва да влияят върху мнението за този проект – демографската криза, бъдещето на централите на зелена енергия и природния газ.

Ползите

Застъпниците за "Белене" пък винаги са твърдели, че самото изграждане на тази мощност ще доведе до значителен ръст на националната икономика, защото ще даде препитание и на редица други сектори. Ефектът от подобен мащабен проект би се отразил дори на образователната система, защото нуждата от нови инженери и специалисти ще е огромна.

Не дали, а кога

През последните месеци българските политици упорито ни подготвят за нова "първа копка" на обекта. Вече систематично се говори за нуждата от нови енергийни мощности, дават се примери как енергийната ни система през миналата зима бе "на ръба". Но най-сериозен остава аргументът, че държавата е "изсипала" едни 3 млрд. лв. в площадката край гр. Белене и най-безумното нещо ще е тези пари да останат погребани там.

Така, след дългоочаквания доклад на Академията на науките, може би следващият въпрос вече не е дали ще се строи нова атомна централа, а кога. Не друг, а министърът на енергетиката Теменужка Петкова твърди, че има инвеститор, както и че българският данъкоплатец няма да плаща за изграждането на централата. Според нея "От анализа на БАН стана ясно едно: най-добрият вариант е да се търсят възможности за реализацията на този проект. Всеки друг ход би бил неизгоден за държавата"

Съответно най-лошият сценарий ще е нищо да не се предприема с доставеното ново оборудване. Петкова дори е убедена, че новата мощност може да бъде завършена с 8-10 години преди останалите ядрени проекти в региона. "Ако започнем изграждането на АЕЦ "Белене" през 2019-а, тя ще е готова през 2028-2029-а", посочва още Петкова. Енергийният министър е категорична, че без участието на руската корпорация "Росатом" нашият проект няма как да се случи.

Руснаците мигновено реагираха на подадената ръка за партньорство и изтъкнаха, че са готови да обсъдят всякакви варианти за сътрудничество по темата. Най-удачният вариант за България при изграждането на втора атомна е да се използва примерът на унгарската АЕЦ "Пакш", отбеляза неотдавна първият заместник - генерален директор на "Росатом" Кирил Комаров. Там руската компания е строител, а руската държава ще отпусне експортен кредит на Унгария за строежа. Кредитът не е държавна помощ, одобрен е от ЕС, и ще започне да се изплаща, след като централата започне да работи.

Съществува и вариант оборудването за "Белене" да бъде прехвърлено на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и да се използва за изграждането на седми блок. Това всъщност е план Б на правителството, но при него изграждането на блока ще се забави с поне десет години заради проучвателни дейности и издаване на необходимите документи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във