Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОБВИНЯВАТ КРЕМЪЛ В НЕФТЕНА ПОДКРЕПА ЗА КЕРИ

С наближаването на датата за президентските избори в САЩ руските политолози и PR-специалисти все по-активно обсъждат възможностите за някакъв задкулисен консенсус между Кремъл и Белия дом, основан според тях на мнимите предпочитания на Москва за преизбирането на Джордж Буш-младши за втори мандат. Далеч по-различно е мнението на големите вестници от двете страни на Атлантическия океан. Коментаторите им не се съмняват, че администрацията на президента Владимир Путин тайно симпатизира на американските демократи начело с кандидат-президента Джон Кери. Кремъл дори косвено се намесвал в предизборната битка, твърдят западни анализатори. Въздействие се оказвало чрез ограничителната нефтена политика вътре в самата Русия, което водело до поскъпването на горивата в САЩ. Това пък засилвало недоволството на американските избиратели срещу сега управляващите републиканци. Сериозните информационни потоци, имащи за цел да докажат това твърдение, идват най-вече от знаменития институт Хъдзън, който е общопризната люлка на концентрираното политическо мислене в Америка. Поредната публикация от там е на директора на департамента за икономически изследвания Ървин Стелзер. На страниците на лондонския Сънди Таймс той свързва увеличаващото се разочарование на собствениците на автомобили в САЩ не само с проблемите в Ирак, Нигерия или Венецуела, а най-вече с Русия. Възможно е Владимир Путин да е направил голяма услуга на Джон Кери, смята авторът. Според него заплахите на кръга около президента на Руската федерация да закрие нефтената компания Юкос, осигуряваща 20% от добива на петрол в Русия и 2% в света, е предизвикало покачването на цените му до най-високите нива в последните 21 години. Напрежението на пазара при сегашните доставки на горива е толкова сериозно, че паника сред търговците предизвиква дори заплахата от временна загуба на 2% от световното производство. А Русия все пак е вторият най-голям нефтоизносител след все по-нестабилната Саудитска Арабия. Путиновата политизация на отрасъла тревожи тези, които в опита си да наситят международното търсене на въглеводороди обръщат поглед към Москва, пише Стелзер. Нефтената политика на Русия през последните месеци дава поне две предимства на Джон Кери. Преди всичко високите цени на горивата забавят планираното пазарно оживление в САЩ. А точно на икономическия подем разчиташе президентът Джордж Буш в стремежа си да създаде нови работни места през последните три месеца до вота. На второ място скокът на цените на нефта и бензина удря избирателите с ниски и средни доходи, което позволява на щаба на Кери още по-агресивно да прокламира, че съществуват две Америки - на привилегированите и подкрепящи сегашното управление американци и на страдащите от непосилната тежест бачкатори, за които поскъпването на бензина е само една от многото беди, обобщава Стелзер. Инцидентът с Юкос е симптоматичен от гледна точка на дългосрочното прогнозиране на развитието на нефтените пазари. Топмениджърите в нефтения отрасъл потвърждават в разговорите си с мен, че перспективите за увеличаване на петролните доставки от Западна Африка и страните от Централна Азия не са толкова бляскави, колкото се опитват да ги покажат медиите. Длъжностни лица от западноевропейски правителства в частни разговори признават, че се опасяват от съкращаването на износа от Русия поради продължаващата държавна намеса в отрасъла, подчертава Ървин Стелзер. Според него всичко това означава само едно - запазване на високите цени на петрола в обозримо бъдеще, което ще е вълшебната пръчица, с която Кери ще може да победи Джордж Буш.Даже преминаващата заплаха от ликвидацията на Юкос показва зависимостта на Америка от нефта в чужбина, се отбелязва в статия в Сънди Таймс. Като всеки президент, а също и кандидат-президент от времето на Ричард Никсън, Кери обещава, че ще сложи край на тази зависимост, и то в такава степен, че на Съединените щати повече няма да им се налага да воюват за петрол. Тук обаче се пропуска един съвсем немаловажен факт - че постигането на подобна самостоятелност от вноса е недостижима цел и че закупуването на скъпия нефт излиза по-евтино, отколкото завладяването на нефтодобиващи страни. Но явно в летния предизборен сезон и най-разумните идеи отстъпват под натиска на политическите изгоди.

Facebook logo
Бъдете с нас и във