Банкеръ Daily

здрав разум

Общините си искат 160 млн. лв. от тол таксите

Националното сдружение на общините в Република България настоява  20% от приходите  от  новата смесена електронна система за движение по републиканските пътища, след като тя влезе в действие, да се  отдeлят за ремонти на общинските пътища. Благой Станчев, парламентарен секретар на  сдружението, предупреди, че отпуснатите от бюджета средства за тази цел не достигат.

Има възможност общинските пътища да бъдат включени към платената система за преминаване и отсечките да се рехабилитират с пари от  събраните  такси, коментираха и представители на  пътната агенция.

"Настояваме да се обърне внимание и на силно увредената - вече в критично състояние, общинска пътна мрежа. Поради това  на фона на сегашното предложение за изменение и въвеждането на тол таксите и електронните винетки  предлагаме също  част от тях - 20%, да постъпват в общинските бюджети с цел да се поддържа  в нормално, прилично състояние  тази общинска пътна мрежа, коментира Станчев. По думите му, положението на някои места е нетърпимо, дори има непроходими пътища.

Сдружението настоява  и за повишаване на перото в  бюджета, определено за  непредвидени разходи. Хората в него смятат, че сега отредените  70 млн. лв. за  тази насока са крайно недостатъчни.

"За над 250 млн. лв. са исканията към междуведомствената комисия за възстановяване на щети. На този фон  годишният  бюджет от 70 млн. лв.  очевидно е крайно недостатъчен. Тези проблеми  се натрупват

с години", каза експертът. Дано ресорните министри да ни обърнат внимание, надява се той. Сдружението на общините е имало предварителни разговори с тях още преди година и според Станчев те проявявали разбиране. Но резултатът досега е "полуобещание".

Прогнозите за приходите от  тол таксата са те да са между 800 млн. и 1 млрд. лв. (сега са около 180 млн. лв.). Исканата от общините една пета от тях означава те да получат между 160 и 200 млн. лева. Реалистично е, според  Станчев,  да се постигне съгласие на 10%, което като минималистичен вариант би означавало около 80 млн. лв. приход за местната власт.

В момента общините получават от държавния бюджет като компонент на субсидията за капиталови разходи между 40 млн. и 50 млн. лв. за общински пътища. В Националната стратегия за развитие на пътната мрежа е посочено, че за нормалното поддържане и развитие на общинската пътна мрежа са необходими годишно 4-5 пъти повече - 190 млн. лева. Ако централната власт се смили и отпусне 20% от приходите от тол таксите, това равнище ще бъде достигнато.

Общините обаче не са забравили и добре отлежалото си искане  20% от подоходните данъци да остават при тях, а не да отиват централизирано в хазната. При 10% подоходни данъци това прави дял от 2 на сто, обясни парламентарният секретар. Става дума за 600-700 млн. лв., които да остават у местната власт, за да може да покрива разходите си. С тези пари биха могли да се плащат  всички лишени от финансиране  и недофинансирани дейности на общините.

Защото държавата продължава да им прехвърля  дейности и отговорности, без да е предвиден ресурс за тях. 
В развитите страни децентрализацията на приходите отдавна е факт. Там почти всички данъци и такси са разделени на следния  принцип:  нормативно е определено  колко данък се плаща на държавата и колко на общината. Ние сме на първобитно ниво. Около 50% от разходите за публични услуги общините покриват със собствени приходи, за останалите разчитат на  субсидии от централния бюджет.

Хроничните дефицити в общинските бюджети не са от днес. След три години управление на финансовия министър Симеон Дянков в първия кабинет на Бойко Борисов  в тях се бяха появили рекордни дупки. Набеденият финансов "гуру" не само  не допълваше направените разходи от местната власт, но я скубеше по план. Тогава общините поискаха 1 млрд. лв от данъчната му пица. През 2009-а Дянков отказа да плати 10% от парите за общините, заложени в бюджета. През следващата година извади от тази сума  нови 10 на сто, което означава, че с натрупването редукцията  стана 20 на сто. С други думи, държавата си е икономисала всеки пети лев от полагащото се на регионите. И през 2011-а прираст на парите от държавата към общините няма. Когато прави бюджета за сегашната  година, финансовият министър привидно се вслуша във воплите на кметовете и си позволи една лицеприятна промяна - запази бюджета им на нивото на  2011 година. Но пък  оряза с около 20 млн. лв. средствата за капиталови разходи на общините и ги сведе до 50 млн. лева. И в крайна сметка липсата на пари за пътища и улици, за ремонти и строежи спря развитието им.

Политиката на наследниците на Дянков - и на Петър Чобанов, и на Владислав Горанов, по нищо не се различава от неговата.

Историята с искането на общините два от десетте процента данък върху доходите да остава на място заприлича на  гротеска, когато преди две години Министерството на финансите предложи за обществено обсъждане проект за закон, с който общините да получат право да облагат доходите на гражданите с между 0 и 2 процента. Извън десятъка! Това бе странна логика - и досега данъкът върху доходите у нас е 10 процента. Ако предложението на Министерството на финансите беше прието, на някои места той щеше да достигне 12 процента.

Ярка илюстрация на това, че  общините у нас нямат никаква финансова самостоятелност, е фактът,  че от всеки 100 лв. постъпили данъци едва 4 лв. влизат  в общините. Това коментира Силвия Георгиева, която от началото на 2018 г. е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България.

"Дори и най-малката промяна, която допринася за развитието и утвърждаването на модерна местна власт в България, би донесла удовлетворение от всекидневната работа. А модерна местна власт, според мен, е тази, която осигурява на своите граждани сигурна, чиста и зелена среда с ниска степен на престъпност; силна местна икономика с много възможности за работа, равен достъп до качествени публични услуги и равни възможности за развитие през целия живот; социално справедлива общност, където всеки човек има значение, уязвимите са защитени и няма дискриминация. Мисия невъзможна досега се оказва финансовата децентрализация на местните власти", констатира  със съжаление тя.

Георгиева е оптимист и ще се опита чрез експертни разработки на НСОРБ да предложи на партньорите си в централната власт, а и на народните представители такива нормативни промени, които или да освободят местните власти от несвойствени задължения, или да осигурят ресурс за изпълнението им. Тя дава и един пример с идея,  по която  вече се работи -  да се предоставят повече правомощия и ресурси за общините при осигуряването на обществения ред и сигурност и контрола върху неправилното шофиране в населените места.

Аналитикът Георги Ангелов например е категоричен, че децентрализацията дава възможности на общините да инвестират повече. Централно разпределяните капиталови инвестиции са лесна цел за орязване от правителството, предупреждава той.  Местните бюджети не бива да са твърде зависими от променливите приходи (корпоративни данъци, данъци върху продажби на имоти), но общините все пак е добре да получават дял от тези приходи, смята Ангелов. Той препоръчва да се засили ролята на еврофондовете и кофинансирането, както и публично-частното партньорство, за да се насърчат частните инвестиции по места.

Facebook logo
Бъдете с нас и във