Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ ЩЕ СЕ РАЗДАВАТ ПО ЕВРОПЕЙСКИ

София Касидова, заместник-министър на икономиката, пред в. БАНКЕРЪКабинетът одобри проекта за изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) на 19 юни 2003 година. За промени в него се заговори още в края на миналата година след срещата на върха на Европейския съюз (ЕС) в Копенхаген (12-13 декември 2002 година). Според едно от изискванията на гласуваната в датската столица пътна карта за България, очертаваща действията й в периода до присъединяването й към ЕС, трябваше да бъде коригиран и нормативния акт, регулиращ поръчките с пари от хазната. По този повод в началото на 2003-а беше сформирана работна група, оглавявана от заместник-министъра на икономиката София Касидова, чиято задача беше до 1 юли да напише и внесе в Министерския съвет нов вариант на ЗОП. Законопроектът е разработен на базата на съществуващия европейски опит, а при подготовката му е взето мнението на представители на областните администрации и на Националното сдружение на общините.Г-жо Касидова, кои са съществените моменти в проекта за Закон за обществените поръчки?- На първо място искам да спомена, че проектът на нов Закон за обществените поръчки разграничава възложителите, които извършват дейност в областта на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и далекосъобщенията от останалите възложители - държавни органи и кметове. Това позволява да се въведе по-облекчен режим за възложителите от посочените сектори, който съответства напълно на европейското законодателство и на статута им на търговски дружества. Държа да подчертая, че условията за избор на процедура за възлагане са съобразени напълно с него. Откритата процедура, при която всички заинтересовани кандидати подават оферти, и договарянето (бел.а. - при него възложителят провежда преговори за определяне условията на договора с един или повече кандидати) вече ще бъдат равнопоставени, за разлика от сега действащия закон, който дава приоритет на откритата. Проектозаконът въвежда и два вида процедури на договаряне - с публикуване на обявление в пресата и без такова обявяване. Условията, при които възложителят може да прибегне към тези процедури, са ясно определени и засягат много ограничени случаи.Не на последно място проектозаконът предвижда да се разработят стандартни образци на обявленията за обществени поръчки. Това ще улесни възложителите при описване на обекта на поръчката и ще помогне на кандидатите за изпълнители да получават ясна и структурирана информация. Бе обявено, че - пак по настояване на ЕС - ще бъде създадена Агенция за обществените поръчки. Какви ще бъдат нейните функции и статут?- Изпълнителната Агенция за обществените поръчки ще бъде подчинена на министъра на икономиката. Тя ще го подпомага при осъществяване на политиката и развитието на законодателството в областта на обществените поръчки. Освен това ще предоставя оперативна помощ на възложителите и на кандидатите за изпълнители на обществените поръчки, като отговаря на въпроси и дава методически указания по прилагането на закона. Агенцията ще контрола спазването на изискванията на закона при провеждане на процедурите за възлагане на обществените поръчки.Бих искала да подчертая, че няма да се назначават нови хора, а в агенцията ще бъдат привлечени служителите на дирекция Обществени поръчки в Министерския съвет и освободените при преструктуриране на Министерството на икономиката.Агенцията ли ще поддържа съществуващия вече регистър на обществените поръчки?- Да, той ще бъде прехвърлен към новата агенция.Доколкото разбирам, ангажиментите на председателя на агенцията ще бъдат абсолютно същите, които по сега действащия закон изпълнява министърът на държавната администрация?- Искам да отбележа, че функциите на агенцията са напълно съобразени с изискванията на европейското законодателство. Законът за обществените поръчки е изключително важен за усвояване на европейските фондове. На практика той ще е основният инструмент за това. За тази цел е необходимо още преди датата на присъединяване на страната към ЕС да се хармонизира напълно българското законодателство в областта на обществените поръчки и да се установи реална практика по прилагането му. Ако това не се постигне в периода до присъединяването, няма да е възможно от първия ден на членството на България в ЕС да се прилагат тези доста сложни правила и ще се постави под въпрос предоставянето и използването на средствата от фондовете на ЕС.Предвижда се трикратно увеличение на минималните стойности на проектите, които се реализират чрез обществени поръчки. Досега разпоредбите на закона се отнасяха за обществени поръчки, чиято стойност без ДДС беше над 600 хил. лв. за строителството, над 50 хил. за доставка и над 30 хил. за услуги. Нарастването на тези прагове също ли е изискване на ЕС?- Да, трябва да кажа, че въпреки увеличаването на праговете те все пак са значително по-ниски от тези, които определят директивите на Европейския съюз. С влизането в сила на новия закон ще бъдат увеличени и сроковете за провеждане на търговете - също в съответствие с директивите на ЕС. Това крие опасност ненужно да се забавят поръчки, чиято стойност е сравнително малка. Този проблем ще бъде преодолян, като в Наредбата за възлагане на обществените поръчки на стойност под предвидените в закона прагове определим по-кратки срокове за провеждането им. В преходните и заключителните разпоредби на проектозакона са предвидени преференции за малки и средни предприятия, регистрирани у нас. Този текст не противоречи ли на изискванията на ЕС за равни условия между българските и чуждестранните фирми - участнички в конкурса?- Преференциите са съобразени с международните договорености на България в тази област и по-конкретно - със страните от ЕС и ЦЕФТА. Законът предвижда ценовата преференция при оценка на оферти на малки и средни предприятия да се прилага само когато в процедурата не участват кандидати от страни, към които имаме задължение техните представители да бъдат третирани по същия начин, както българските фирми. Тези преференции са временни и ще бъдат премахнати постепенно до 1 януари 2007 г., когато страната ни стане пълноправен член на Съюза.Едно от несъвършенствата на действащия все още закон е тромавата процедура по обжалване на решенията на конкурсната комисия, която блокираше действията по изпълнение на обществената поръчка? Избегнат ли е този проблем в обновения закон?- Новият закон създава възможност възложителят да допусне предварително изпълнение, тоест да сключи договор с избрания изпълнител, въпреки че е подадена жалба срещу процедурата. Това ще е възможно само при определени условия - например при отстраняване на щети от бедствия и аварии, при опасност за живота и здравето на хората и други подобни ситуации.Какви мерки са предвидени за ограничаване на корупцията при възлагане на обществените поръчки?- Създават се по-ясни и подробни правила за определяне на изискванията към обекта на обществена поръчка от възложителя и към кандидатите за изпълнители. Агенцията ще следи за спазването на закона във всички аспекти и ще дава задължителни указания за отстраняване на констатираните нарушения. Казвате, че се прецизират изискванията към кандидатите? В каква посока?- В проекта на нов закон по-ясно са определени изискванията за икономическите и техническите възможности на кандидатите и документите, с които те се доказват. Възложителят ще има възможност още в обявлението да опише своите изисквания към изпълнителя и да посочи документите, с които ще се доказва, че те са спазени. Изборът на членове на комисията не е за подценяване. Проектозаконът предвижда ли специален регламент за това?- Комисията за оценка на кандидатите и техните оферти ще се определят от възложителя и в нея трябва да са включени лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и практически опит съобразно обекта на поръчката. Следователно органът, който прави селекцията, няма да е постоянен, а за всяка конкретна поръчка възложителят й ще назначава комисия, компетентна да оценява офертите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във