Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ СА СЕ СРОДИЛИ С КОРУПЦИЯТА

Над 42 на сто от българските фирми са давали подкуп, за да получат обществена поръчка. На всеки втори бизнесмен, спечелил конкурс, му се е налагало да плати за това удоволствие, като в 25 на сто от случаите сумата е надхвърляла 5000 лева. При всеки шест от десет обществени поръчки, спечелени по втория начин, рушветът или цената на подаръка са надхвърляли 1000 лева. Най-често подкупите са били в рамките на 6-10 на сто от стойността на договора. Близо 38% от даването на пари под масата е свързано с обществените поръчки...Това са само малка част от данните на представителни проучвания на неправителствени организации и социологически агенции за корупцията в България. Но нищо от тях не бе споменато по време на дискусията в парламента при второто четене на законопроекта за обществените поръчки. Законът, известен с абревиатурата ЗОПсе обновява за четвърти път, откакто бе приет през 1999 година. И при обсъждането на всички негови модификации неизменно присъства една и съща дума - прозрачност. Очевидно тя има свое послание и то е да служи като нагледен израз на стремежа на българските власти да приведат националното законодателство в съответствие с европейското - при пълно спазване на четирите директиви на Европейския съюз в областта на обществените поръчки. А те са нещо като синтезирана формула именно за по-ефективно, компетентно и прозрачно харчене на големи бюджетни и извънбюджетни средства от предприсъединителните фондове.Всъщност съвсем не е изненадващо, че в нито един от вариантите на ЗОП, включително и в най-новия, не се обелва и зъб за корупция. Особено в деликатната област на обществените поръчки тя е като НЛО - всички говорят за тях, но никой не ги е виждал. Вероятно с подобна нагласа група народни представители, начело с Димитър Ламбовски от НДСВ и Благой Димитров от ОДС, още в началото на дебатите предложиха и мобилните оператори да бъдат включени в обхвата на закона, т.е. в кръга на възложителите на обществени поръчки. Когато купуват оборудване, Мобилтел и Глобул често използват офшорни фирми, а това води до увеличение на цените, обясниха те. Ако бъдат задължени да възлагат обществени поръчки, това положение ще се промени, каза Ламбовски. Депутатът е на мнение, че между двата оператора не се води истинска конкуренция, тъй като са си разпределили пазарните сегменти и видовете услуги и така са наложили монопол. От своя страна Христо Механдов от НДСВ изтъкна, че частният монопол е дори по-опасен от държавния, а Благой Димитров обяви, че Българската телекомуникационна компания работи с публични средства и също трябва да влезе в обхвата на закона. Плахият опит на бунтаритеда вкарат в нормативния документ превантивни антикорупционни текстове пропадна, защото предложенията им бяха отхвърлени в пленарната зала. Опонентите им застъпиха тезата, че БТК никога досега не е била задължавана да спазва Закона за обществените поръчки, а вкарването на операторите в неговия обхват няма да доведе до поевтиняване на предлаганите от тях услуги, напротив - те ще поскъпнат. Във всички страни прилагането на този нормативен акт ограничава пазарната конкуренция, заяви заместник-министърът на транспорта и съобщенията Неделчо Неделчев. Дори и да приемем, че между двата мобилни оператора има някакви уговорки, това не е предмет на този закон - нали има Комисия за защита на конкуренцията?, допълни жълтият депутат Величко Клингов. Председателят на парламентарната икономическа комисия Валери Димитров пък подчерта, че ако мобилните оператори бъдат задължени да възлагат обществени поръчки, това може да се тълкува и като санкция срещу един бързоразвиващ се пазар. Той припомни, че техните финанси не са публични, а частни. Като цяло далекосъобщителните услуги категорично бяха изключени от обхвата на ЗОП.Праговете за отделните видове обществени поръчки също предизвикаха немалко спорове. В новия нормативен акт те са тройно по-високи от досегашните, но все още остават далеч под стойностите в Европейския съюзДосега у нас прагът за държавна поръчка в сферата на услугите беше 30 хил. лв., отсега нататък той става 90 хил. лв., а когато поръчката се изпълнява извън страната - 250 хил. лева. За сравнение, в Евросъюза той е 130 хил. евро. Равнището при доставките скача от 50 хил. на 150 хил. лв., а извън България се вдига на 250 хил. лв., което е доста под определените 200 хил. евро в ЕС. В строителния бранш прагът се увеличава от сегашните 600 хил. лв. на цели 1.8 млн. лв., а ако поръчката се изпълнява в чужбина - на цели 5 млн. лева. На Стария континент тази граница също е 5 млн. - само че евро. Въвежда се и още един праг - над 30 хил. лв. при конкурсите за проекти. Немалко експерти виждат в новите по-високи прагове предпоставки за още по-голяма корупция и за още повече съдебни дела, заведени за обжалване на резултатите от конкурсите. Жълтите депутати Васил Маринчев и Борислав Великов апелираха за по-плавно вдигане на нивата. Рязкото им увеличаване ще доведе дотам, че много поръчки вече ще попадат извън обхвата на закона, а наредбата на Министерския съвет за поръчките под стойностите на праговете едва ли може да гарантира публичност, прозрачност и ефективност при разходването на бюджетни средства, защото България не е Европа, изтъкна Великов. Според Васил Маринчев пък заради по-високите равнища областните управители на практика вече няма да прилагат закона. Не е много ясно как новите по-високи прагове ще се отразят и върху броя на обществените поръчки. Ако през 2000 г. броят им в сферата на услугите, доставките и строителството е бил съответно 597, 905 и 111, през 2001-ва те стават 735, 1142 и 81, а през 2002-ра са съответно 873, 1326 и 125. Вероятно темповете на това увеличение временно ще се забавят, а не е изключено общият брой на поръчките и да спадне. Досега обществените поръчки бяха в ресора на министъра на държавната администрация, но занапред ще са към министъра на икономиката. Към икономическото министерство се създава специална Агенция по обществените поръчки която ще наследи досегашната дирекция със същото предназначение към Министерския съвет. Опасенията, че тя ще дублира функциите на Сметната палата и на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол, са неоснователни, смятат повечето депутати. Сред задълженията на изпълнителния директор на новата агенция ще е да води Регистър на обществените поръчки, да поддържа списъци на възложителите и да представя на министъра на икономиката годишен доклад за дейността на ведомството. Освен това към агенцията ще има арбитражен съд, който ще решава споровете. Предстои обаче един особено деликатен момент. Депутатите тепърва трябва да решат дали доставките по ЗОП ще се извършват през стоковата борса само по специален списък към правилника за приложението на закона. Идеята е въпросният списък да се изготвя от икономическото министерство и да се предлага за одобрение на правителството. Сега той се определя от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Председателят й Георги Михнев предложи възложителите да публикуват в два национални всекидневника списък на поръчките, които възнамеряват да проведат на стоковата борса. Същевременно Михнев призна, че независимо от всички решения винаги има възможности за корупция. Така отново стигаме до стремежите за прозрачност и постоянното й затъмняване у нас.

Facebook logo
Бъдете с нас и във