Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИСТЕМА Е ТВЪРДЕ ПРОПУСКЛИВА

Ректорът на Русенския университет доц. Марко Тодоров пред БАНКЕРЪДоцент Марко Тодоров бе министър на образованието в кабинета на Любен Беров и нашумя особено по време на двете студентски стачки. Още тогава той заговори за необходимостта от студентски кредити и спонсориране на талантливи младежи от страна на заинтересовани фирми. Няколко години по-късно тези идеи започнаха да се осъществяват и на практика. През 2001 година Марко Тодоров бе кандидат за народен представител от листата на НДСВ, но трябваше да се оттегли, след като бе извадено агентурното му досие. Днес доцентът е ректор на Русенския университет и твърди, че е загърбил амбициите за политическа кариера. Поне засега. Доцент Тодоров, като бивш министър и настоящ ректор вероятно имате някои идеи за подобряването на българската образователна система.- Имам съвсем конкретни идеи, но повечето от тях още са в сферата на пожеланията. Например за приема на студенти - в Европа той е напълно свободен, като изключим няколкото специализирани професии. Всеки, който е издържал матура, може да бъде приет. Всъщност учебното заведение е длъжно да го приеме. Само че този студент, ако не се справя с учението, отпада още след първия или втория семестър. В Бонския университет например около 70% от приетите студенти по право отпадат още след първия семестър. Просто защото там изпитните процедури са строги и обвързани с качеството на работата на студента. Няма ли обаче въвеждането на подобна система у нас да доведе до нови висоти на корупцията?- Не споделям мнението, че в образованието корупцията е най-голяма. Проблемът е, че много от нашите студенти се записват само за да получат диплома. Бих поставил въпроса и по друг начин - защо толкова младежи влизат в частни училища, където плащат високи такси, а не се състезават за държавните училища? Защото там получават по-качествено образование ли?Вие ще кажете.- Защото купуването на дипломи се е превърнало в практика. Нашето образование е твърде пропускливо, бих казал. Няма студент, който да е влязъл и да не е стигнал до финала. С много мъки, с много тройки, но накрая все пак излиза със заветната диплома в ръка. Категорично вярвам, че за оздравяването на системата е нужно да се въведат механизми, които да гарантират качество на крайния продукт, тоест на дипломирания студент. В средното образование такъв механизъм са матурите. В момента обаче не можем да говорим за качество, защото не съществуват индикатори, по които то да бъде измерено. И въпреки това всички ние, които работим в системата, усещаме, че нивото на средното и висшето образование спада непрекъснато.Като ученичка трябваше да уча поне по две стихотворения на седмица. Дъщеря ми е в пети клас и рецитира само телевизионни реклами. Това за какво ви говори?- Въпросът е спорен. Аз лично мисля, че образователната ни система отпреди петнайсетина години затормозяваше голям процент от учениците, мачкаше самочувствието на децата с ниски оценки. Именно това е причината успелите тогава деца да са на световно и над световно равнище и да разнесат славата на българската образователна система.А сега какви са перспективите пред умните деца - да стават измамници и престъпници ли?- Не! На децата, които имат по-голям потенциал, училището трябва да даде възможност да се развиват - това става чрез СИП-овете, чрез полагането на допълнителни изпити за матура, които дават достъп до висше образование, и т.н. Но самата образователна система трябва да гарантира един минимум от познания, които детето е необходимо да придобие. Този минимум не дава достъп до висше образование, но гарантира, че дадено дете е образовано по определени стандарти. И тези стандарти трябва да бъдат ориентирани към едно средно равнище, така че да не съсипваме психически децата. Вие самият сте германски възпитаник.- Да, и ако трябва да сравня двете системи, ще кажа, че българската бе на по-високо ниво, поне допреди десет години. Но пък в Германия образованието е много по-хуманно. Имат ли обаче мотивация българските студенти, щом мечтата на мнозина от тях е да напуснат страната?- Щом като са дошли в университета, значи имат мотивация. Може да искат просто да получат диплома, но дори и това е мотив, който трябва да се използва. Вместо да го сторим обаче, ние ги пускаме безпрепятствено да преминават нагоре и нагоре, докато завършат. Системата е такава - след като финансирането зависи от броя на приетите студенти, значи нямаме никакъв интерес да ги късаме и връщаме. У нас някои студенти се явяват по десет пъти на един изпит. В Германия два пъти е абсолютният таван. Понякога по изключение се допуска трети изпит пред комисия, но ако студентът се провали на него, губи право да запише тази специалност в което и да било учебно заведение. Вратите на университетите автоматично се захлопват за него. Но проблемът започва много преди университета - още в средните училища, където учениците не уважават преподавателите, бягат от час... Какво може да се направи по въпроса?- Тук пак става дума за мотивация - ако човекът няма амбиции да учи, никакви глоби и наказания няма да го заставят. Аз лично нямам рецепта как да върнем дисциплината в училищата. Единственият шанс е в матурите - ако се провеждат в национален мащаб, по уеднаквени критерии и се пишат реални оценки, те постепенно ще доведат до оздравяване на системата.Няма ли да е по-добре да се въведат всеобщи изпити и след четвърти, шести, осми клас?- В моето детство беше точно така. Когато бях ученик, след всеки клас имаше изпит. Ще направя едно малко отклонение и ще кажа, че сега с промените във висшето образование се предвижда въвеждането на постоянен контрол над учебните заведения. Досега акредитация се извършваше веднъж на четири години. Това остава, но в проектозакона вече се казва, че и между тези акредитации ще се извършват проверки. Навремето дори имаше идея за създаване на национален тестов център, който да следи за качеството на обучението. Такъв център е много необходим. Като ректор аз не искам държавата да ми казва колко хабилитирани преподаватели да имам или как да си провеждам факултетните съвети. Искам да ми контролират качеството! Искам да проверяват изпитните процедури, а мен да оставят сам да си подбирам хората. Какво ще кажете за нововъведението, че в елитните гимназии вече може се влиза и с двойка?- Звучи много лошо! Мен обаче ме тревожи повече друго - чрез тези квоти за държавна поръчка ние изкривяваме цялата картина. Често децата са принудени да влизат в нежелана специалност, само и само да станат студенти. Те поначало са разочаровани от специалността си. Но в момента няма как да се преборим с това. Ако пуснем напълно свободен прием, университетите просто ще се задръстят с хора. Защото нямаме онези развити системи за контрол върху качеството, които да пресеят добрите студенти още след първия или втория семестър. А пък старата система от казармен тип вече не върши работа - при комунизма тя ни се отразяваше добре, защото имаше работа за всички. Сега не е така, значи е нужна нова система. Само от министерството ли зависи да осъществим този преход?- Задължение на министерството е да контролира качеството на образованието. Задължение на министерството е да създаде система за награждаване на учителите и да премахне принципа за изравнени възнаграждения. Задължение на министерството е да осигури достатъчно финансови средства, както и удобна, подходяща обстановка за учениците. Проблемът е, че тези средства липсват.- Аз пък ще кажа, че пестенето от учениците води до създаване на некачествен човешки продукт. Парите от Световната банка, предвидени за българското образование, са спрени. Можем ли да се справим без финансова помощ отвън?- Бил съм експерт към Световната банка и съм убеден, че такива субсидии са много необходими. За съжаление досегашните заеми не са постигнали търсените резултати, затова и решението да се прекрати това финансиране е обяснимо. Колко студенти има във вашия поток?- Около 130 души на семестър.Колко от тях са блестящи студенти?- Малко - може би десетина. Не бих използвал определението блестящи, но става дума за хора, които си вършат работата навреме и проявяват интерес към нея. А колко не струват?- Това е некоректен въпрос. Убеден съм, че всеки от тях струва, но е сбъркал специалността си. Такива хора са много, твърде много. Те имат талант в други области, но в своята специалност се мъчат, едва кретат. Били сте министър на образованието. Съчувствате ли на Игор Дамянов, който сега заема поста?- Мисля, че той получи тежко наследство. Матурите са много болезнен въпрос. Очаквам от него доста по-решителни и смели действия, не съм загубил надежда, че може да подкара нещата в правилната посока, защото го познавам. Неговите виждания са в правилна посока, въпросът е дали ще може да ги реализира. Няма много време за изчакване, тъй като мандатът на правителството изтича. Трябва да се работи бързо.

Facebook logo
Бъдете с нас и във