Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОБРАЗОВАНИЕТО ТРЯБВА ДА РАБОТИ ЗА ИКОНОМИКАТА

Сериозни реформи, финансови и структурни, са необходими в българската образователна система. Такова е становището на кабинета, изразено от министъра на финансите Милен Велев. Реформата трябва да започне чрез оптимизация на структурите, нови схеми на финансиране и нови взаимоотношения с държавата, смята той. Намеренията на управляващите са в тон и с Болонската декларация, с която страните от Европейския съюз си поставиха като конкретна задача повишаването на качеството на образованието и постигането на еднакво висок стандарт за цялата общност, включително и за кандидатките за членство като България. Декларацията само очертава насоките пред българското правителство. Оттам нататък то само трябва да намери решенията и да преосмисли финансирането на образователната система. Образованието е възлово, но ние трябва да прекроим системата така, че тя да не работи сама за себе си, а за икономиката, обясни министър Велчев пред Националния съвет на НДСВ на 26 април. Според него учебните заведения трябва да действат за предприемачите, и то при значително по-рационално използване на бюджетните пари. Премиерът Симеон Сакскобургготски също определи образованието като приоритет в политиката на кабинета, като подчерта, че подготовката на компетентни специалисти е в основата на ускорения икономически растеж. През тази година в републиканския бюджет са предвидени 234.7 млн. лв. за висшите учебни заведения и 54.7 млн. лв. за Българската академия на науките. Началните и средните училища се финансират от общинските бюджети. Общо отделените средства за образование през 2004 г. възлизат на 4.6% от брутния вътрешен продукт (при 6.8% през 1992 г.), а субсидиите за университетите са 0.9% от него. Това е най-ниският показател от всички членки и кандидат-членки на Евросъюза. За наука и изследвания са заделени едва 0.4 на сто от БВП, при това 0.21% от тях идват не пряко от държавата, а от разработката на допълнителни проекти за финансиране. Съвсем очевидно е, че възможното решение на проблема е не в увеличаването на субсидиите, а в съкращаването на разходите. Според програмата на кабинета то може да започне с оптимизиране числеността на заетите в образователната система. Евентуалните икономии ще бъдат използвани за повишаване на заплатите на учителите и за подобряване на условията им за труд. Предвидените данъчни облекчения при спонсорирането на училища трябва едновременно да осигурят допълнително финансиране и да доведат до положителен икономически ефект за фирмите, подпомагащи образованието. За по-рационално изразходване на средствата се обмисля и идеята за въвеждане на ваучерна система за издръжката на ученик, избрал дадена специалност или професионална квалификация. Колкото до висшето образование, приоритетът е да се изгради връзка между нуждите на бизнеса и кадрите, които университетите произвеждат. За целта при определянето на програмите за обучение трябва да се включат браншовите и регионалните организации. Идеята е да се въвеждат учебни дисциплини по искане на работодателите, които пък ще се задължават да наемат подготвените кадри в своя бизнес. Въвеждането на кредитната система в университетите ще позволи на студентите по-свободно да избират бъдещата си професия, а също и ще увеличи шансовете им за реализация на трудовия пазар. В управленската програма на НДСВ се предвиждат и специални фондове за развитието на таланти, за връщането на изпадналите от образователната система ученици и за интегрирането на ромите. Проектът вече бе одобрен от Министерския съвет и е внесен за разглеждане в Народното събрание.

Facebook logo
Бъдете с нас и във