Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОБЛЕКЧЕНИТЕ ПРОЦЕДУРИ НЕ КРИЯТ РИСК ОТ ЗЛОУПОТРЕБИ

Гинка Чавдарова, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините, пред в. БАНКЕРЪГ-жо Чавдарова, според финансовия министър Пламен Орешарски общините имат прекалено високи искания за обезщетение на щетите от наводненията...- Нямам такова впечатление. При нас постъпва цялата информация, обработва се, уточнява се... Има система за проверка от Националната комисия по бедствия и аварии за достоверността на оценките на местните и областните подразделения, така че не може да се говори за надуване на цифрите.Каква тогава е окончателната сума, необходима за възстановяване на последствията от пороите?- Националното сдружение на общините засега има яснота само за сумата, която е необходима за реконструкция на общинската пътна мрежа, и тя е 76 млн. лева. Това е само за тези пътища, които сме определили като приоритетни и са включени за финансиране с първите 10 млн. лв., отпуснати от Публични инвестиционни проекти ЕАД. За останалите обекти е трудно да кажем, защото изчакваме и професионалната оценка на експертите от Комисията по бедствията и авариите. Важно е да се знае, че държавата няма да може да отпусне всички пари наведнъж.Има доста притеснения да не се злоупотреби с финансовата помощ, която получават кметствата.- Колкото и да се спекулира с този въпрос, трябва да се знае, че усвояването на парите за наводненията е под особено наблюдение не само от страна на контролните институции, но и от самите хора на място. Така че възможностите за измами са далеч по-малки, отколкото при едно нормално строително изпълнение. Процедурите за възлагане на ремонтните дейности, които ние предложихме да бъдат облекчени, не предполагат засилване на риска от злоупотреби, а тъкмо обратното. Убедена съм, че те ще са по-открити, по-публични, като ще бъде съкратено времето за публикуване на обявите и за самите процедури. Това обаче в никакъв случай не означава, че конкуренцията ще е по-малка или пък компаниите ще бъдат ограничени да предлагат конкурентни цени и конкурентни условия.Кои, според вас, са най-спешните законодателни и структурни промени в местното самоуправление, за да се подобрят организацията и работата при бедствия като тазгодишните?- В хода на консултациите, които проведохме с представителите на изпълнителната и законодателната власт, стигнахме до извода, че ще е добре да се направят законодателни промени с еднократен характер, т.е. те да са валидни за конкретната ситуация, колкото и нетипично да е това. Казано с други думи, имаме нужда от един специален закон, който ще важи само за преодоляване на споходилите ни през това лято бедствия. Сдружението на общините не възразява срещу такъв подход, защото с този норматив ще се изпълнят по-голяма част от условията, които поставихме. Освен това той ще е нещо като ориентир кое е добро, кое е приложимо и кое не е, за да се включи при едно по-мащабно изменение на сегадействащия Закон за управление при кризи.Вижте, оказа се, че с изключение на Закона за обществените поръчки в нито един нормативен акт няма разписани процедури, които да са приложими при бедствия. Пак повтарям, в подобни случаи трябва да има гъвкави правила, които да позволяват в рамките на един-два месеца да се стигне до реални резултати, а не само до... намерения. Ето вече три месеца само говорим, а нямаме разгръщане на широка възстановителна дейност. Има случаи, в които например бе осигурено финансиране за ремонт на жилища, но парите стояха неусвоени поради неприложимост на процедурите. За пътищата пък чак сега бяха преведени средствата, и то само една седма от поисканите. Ние ще продължаваме да настояваме на всички срещи и комисии, че сега, а не след два месеца на общините ще са необходими поне още 15-20 млн. лв. за пътищата, за да има достъп до населените места през зимата. Какъв процент от щетите ще бъдат оценени като дългосрочни и приложени в списъка за изпълнение към бюджета за 2006 г. и кои като краткосрочни (т.е. ще се финансират преференциално)?- Засега като най-неотложни са очертават ремонтите на пътищата и жилищата. Оставащите за догодина дейности ще бъдат подложени на по-широко обсъждане. За тях, освен от бюджета за 2006-а, вероятно ще се използват и средствата от фонд Солидарност на Европейския съюз.Най-спешно трябва да се оправят общинските пътища. Става въпрос за 52 обекта на обща стойност 4.5 млн. лв., които са единствената връзка до засегнатите, и всяка следваща сума, каквато и да е тя, ще се насочи към тях. Вторият приоритет са важни пътни връзки до труднодостъпни райони, чийто ремонт ще струва към 8 млн. лв., поправката на мостове - за близо 5 млн. лв., и пътища до гробища или площадки за отпадъци, които се използват всекидневно и за които ще са необходими около 1.5 млн. лева. Всичко това показва, че трябва да имаме обективна оценка на щетите. Ето защо сдружението предложи веднага след комисиите, които сега проверяват пострадалите обекти, да се направи общ списък с доказаните щети. И само обектите в него да подлежат на финансиране. По този начин ще може да се направи предварителна проектна и всякаква друга подготовка за започване на възстановителните дейности. Другият вариант е да се сложи бариера срещу непрекъснатото увеличаване на списъка с обекти за ремонт. Това ще помогне и на бизнеса, и на строителните и други организации да прегрупират мощностите си. Последният немаловажен фактор е, че въпросният списък ще стане приложение към Закона за държавния бюджет за 2006 година. Като основна причина за бедственото положение в много от пострадалите райони беше посочена липсата или лошото състояние на канализацията. Няма ли да се насочат пари и за такива съоръжения?- В много селища няма канализация и построяването й е една от задачите, които нашата страна е поела като ангажимент към ЕС. Там, където има канализации, проблемът с поддръжката й е много остър. Естествено че на някои места - било поради недостиг на средства, било поради наследено нехайство, довело до запушени канализационни тръби, се стигна до по-тежки последици. В списъка с пострадалите обекти са включени и ВиК-мрежи. Не бих казала, че ремонтът им е приоритет, но съм убедена, че в окончателния списък ще има и такива. Трябва да се търси и друг вид финансиране на тази инфраструктура. Необходимо е частният бизнес да играе по-активна роля и да не се разчита само на държавното и на чисто общинското управление.Как стоят нещата с парите от алтернативните източници?- Много донорски програми и фондове преориентират приоритетите си към бедстващите райони. Подготвят се две нови предложения на предприсъединителните фондове (специално проекти на ФАР), които също да бъдат насочени към тези райони. Сдружението на общините ще организира дискусия доколко изпълнителните агенции, които управляват евросредства към отделните министерства, са гъвкави. Имам предвид да се спазват условията, при които е уговорено финансирането, и в същото време да имат възможност за лек завой към бедстващите райони. Има различни начини за подкрепа и те трябва взаимно да се допълват, а не да се дублират.

Facebook logo
Бъдете с нас и във