Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

ОБЕДИНЯВАНЕТО НА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЯТА В ЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ НЕ СТОИ НА ДНЕВЕН РЕД

Владимир Шмалц, директор Сливания и придобивания в CE, пред в. БАНКЕРЪНа 19 ноември CEZ подписа договора за покупката на 67% от капитала на ЕРП - Столично, ЕРП - София област и ЕРП - Плевен, обединени в пул Запад. Цената, за която бяха продадени трите дружества, е 281.5 млн. евро. Според условията на приватизационния договор, в деня на подписването му поне 20% от сумата трябва да е постъпила в доверителна сметка. След заплащането на цялата цена и получаване на разрешение от Комисията за защита на конкуренцията за концентрацията на дейност в областта на енергетиката на CEZ ще бъде прехвърлено и правото на собственост върху акциите. Ако това стане до 30 април следващата година, дивидентът за 2004 и 2005-а ще се разпредели между купувача и държавата според дела им в дружествата. Купувачът няма да има право да прехвърля книжата си до 31 декември 2008 година.Общият брой на абонатите в пул Запад е 1 884 094, а сумарната печалба на трите електроразпределителни предприятия за миналата година е 52.76 млн. лева. Най-добър финансов резултат от 31 млн. лв. е отчело за 2003-а ЕРП-Столично. Следва дружеството в Плевен - 11.16 млн. лв., а с най-малка печалба е Електроразпределение София - област - 10.6 млн. лева.Г-н Шмалц, CEZ успя да спечели безспорно най-атрактивния пул от българските електроразпределителни предприятия, макар и с втора по цена оферта. Бихте ли казали сега, след като сделките приключиха, това ли бяха дружествата, които искахте най-много? - Вече твърдо мога да кажа да. Това със сигурност бяха трите дружества, които предпочитахме да купим.Въпреки че инвестициите не са сред условията на приватизационната процедура, те до голяма степен ще определят поведението ви на собственик. Ще кажете ли какви средства възнамерявате да вложите в развитието на електромрежата, която придобихте? - Планираме да направим сериозни инвестиции в техническото подобряване на мрежата, в измервателната техника и информационните технологии, за да можем да въведем дистанционното отчитане на консумираната електроенергия. Конкретният размер на средствата, които ще вложим, ще бъдат определени след внимателно проучване на техническото и финансовото състояние на трите електроразпределителни дружества. За тази цел ще се сформира специален екип.Бихте ли споделили поне част от намеренията си, що се отнася до маркетинга, търговското ви поведение...?- За нас е най-важно да развием отношенията си с клиентите, за да можем да им предложим най-добрите възможни условия. Човекът, които ще ръководи дейността ни в България - Томас Хюнер, е един от най-опитните в нашата компания по въпросите на дистрибуцията на електроенергия. Той дълго време ръководеше най-голямото електроразпределително дружество в Чехия - SME (бел. а. - Severomoravska energetika). С опита, който има, и екипът, който ще се създаде, очакваме да постигнем много добри резултати във вашата страна. Ще има ли български експерти в управлението на приватизираните дружества?- Екипът ще се състои от девет души и в него ще бъдат включени и български мениджъри. Напълно вероятно е да не изпращаме повече наши специалисти в България.След обединяването на трите ЕРП-та в една компания няма ли част от работещите в тях да се окажат излишни? - От наша гледна точка обединяването на трите дружества през първата или втората година не изглежда реално. Ние не сме единствен акционер, другият е българското правителство и ако ще се правят такива сериозни стъпки като обединение, това може да стане само със съгласието на всички акционери. Но нашият приоритет е основно в подобряването на техническите характеристики на мрежата и грижата за клиента. Интегрирането на тези дружества за нас днес не стои на дневен ред. От СЕZ нееднократно заявявате, че ако спечелите някои от българските електроразпределителни предприятия, ще се опитате да закупите и генерираща мощност? В момента тече процедура за приватизацията на три български ТЕЦ-а. Ще кандидатствате ли за някой от тях?- Нашето желание е да участваме в конкурсите и за трите ТЕЦ - в Бобов дол, Русе и Варна. Засега нямаме по-конкретен интерес към някоя определена централа.Как се вписва България на картата с инвестиционните ви планове в Източна Европа и на Балканите? - Смятаме, че това е една от стратегическите ни инвестиции в Югоизточна Европа. Тя ни открива възможността да мислим за влизане и в други балкански държави. Сега сме в крайната фаза на конкурса за електроразпределителните предприятия в Румъния. Наблюдаваме внимателно и останалите страни в региона и в момента, в който се открие удобен вариант за инвестиции, ще се включим в процедурите.У нас се води доста сериозен дебат около бъдещето на ядрената енергетика. Предстои затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ Козлодуй. Мислите ли, че това ще се отрази съществено върху пазара на електроенергия в страната? - Няма начин спирането на тези мощности да не се отрази на пазара. Но това е твърде сложен и обширен въпрос, който не може да се коментира в рамките на няколко минути. Чехия има опит в експлоатацията на ядрени централи. В ход е модернизацията на АЕЦ Дуковани, построен бе втори блок на АЕЦ Темелин, говореше се, че ще се изграждат и нови два реактора. В края на февруари обаче правителството в Прага обяви, че се отказва от проекта. Има ли шанс идеята за разширяване на мощностите в Темелин отново да стане актуална?- В страната ни в момента не се води никакъв дебат по този въпрос или поне аз лично не съм забелязал. А и темата не е била предмет на обществен интерес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във