Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИТЕ ТЕКЕЗЕСЕТА СЕ НАРИЧАТ КЛЪСТЕРИ

Министерство на икономиката въведе новото бизнес понятие клъстер и му даде следното определение - група свързани фирми и производства с обща стратегическа цел. Съгласно взетите решения на заседание на Съвета за икономически растеж от април до края на юли тази година Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Асоциацията на чуждестранните инвеститори в България (БИБА) трябва да представят проекти за изграждането на клъстерни структури в четири икономически сектора - информационни технологии в София, химия в Девня, енергетика в Марица-изток и шивашка промишленост в Русе. Проектът за девненския клъстер например се работи от БИБА и Съюза на работодателите. Водещата роля за русенския е на БТПП, а директно с шивашките фирми работи местната браншовата текстилна организация. Водеща по отношение на технологичния клъстер отново е БИБА и нейният председател Саша Безуханова.Независимо от притесненията на някои за запазване на чистотата на българския език клъстерните идеи вече се роят, официално подкрепени от икономическото министерство. От ведомството със съжаление уточниха, че много са търсили наша думичка и бурно са обсъждали новото понятие, но не са намерили по-добро решение (едва ли и в това им е силата). Така или иначе, по всичко личи, че клъстер ще се нареди в езика ни до думи като, да речем, апорт, марж, бенчмарк. Отдавна утвърдена практика в страните с развита икономика е изграждането на съпътстващи предприятия, които поддържат и развиват основното производство в даден регион. Печалбите от него се реинвестират в подобряване условията на труд и в образователни програми за персонала. От своя страна наличието на квалифицирани кадри в районите със стабилно производство привлича вниманието на нови инвеститори, които намират отлична възможност за разработването на съпътстващи производства. Така се образува гроздът (клъстер) от предприятия или, иначе казано - около ядрото на основната дейност, като концентрични кръгове се оформят допълнителни дейности - производствени, образователни, социални, културни, инфраструктурни, икономически.Терминът, с който се описва този тип икономическа политика, възниква преди десетина години в Япония и обяснява потребността на бизнеса да се самовъзпроизвежда. На практика едно голямо предприятие само създава предпоставки производителите на различни детайли и компоненти да се групират около него, най-често на географски принцип. Фирмите в клъстера обменят опит, потенциал, производствени решения и работят за постигането на единен в качеството си резултат. Географското обособяване гарантира и по-ниска крайна цена на предлагания продукт.В Министерството на икономиката смятат, че създаването на клъстери е един от начините за повишаване на конкурентоспособността на малките и средните фирми, за привличането на чуждестранни капитали и разработването на продукция, която да е сравнима с тази от европазарите. В България като успешно завършили този процес, от икономическото ведомство еднозначно сочат заводите Видима и Идеал Стандарт за производство на санитарен фаянс. Директорът на севлиевския завод Видима инж. Васил Кънев признава, че терминът клъстър е непознат в България и предизвиква повече насмешка, отколкото инициатива. Но тъй като стратегията вече е световнопризната, просто ще трябва да свикнем с поредната неблагозвучна чуждица в езика ни. Инж. Кънев обясни, че в Америка вече са популярни и т.нар. клъстърни пояси, където съпътстващите производства подкрепят основния бизнес и така се създава производствен конгломерат: Този подход гарантира, че в един момент възможностите на бизнеса няма да се изчерпят, а благодарение на съпътстващите производства той ще се самоподдържа и подмладява.Експерти по инвестиционната политика в Министерството на икономиката твърдят, че завод Видима не е планиран да се развива като клъстер, но в един момент се е обособил като такъв. На практика, за последните три години Видима и още шест компании в района, обвързали дейността си с нея ,са открили 650 нови работни места. Хамбергер - Германия, е построил свое предприятие за производство на тоалетни чинии, а само година по-късно прави първа копка за втори завод. Минерали индустриали, Италия , е закупила още 35 декара за разширяване на производствената си база, която дава суровини за Видима. Австрийската Хермес е ангажирана с производството на полирни ленти. Матео - Испания, предлага т.нар. гъвкави връзки, Полирни материали от Германия осигурява полирни пасти, а италианската Техноконсулт предоставя галванични инсталации.За последните пет години Идеал Стандарт построява още два завода в близки до основния си завод села, инвестира в дългосрочна програма за обучение на служителите и на учениците в региона.Когато експерти предложили на един от директорите на девненските заводи, да направи клъстер, той приел, но само с уговорката, че му обяснят какво е това. Днес в девненския клъстър са включени Солвей-Соди, Девня цимент, Агрополихим, Полимери и др. Основната цел на проекта за Русе е да се обединят малките и средните шивашки фирми в региона, да се изгради единна маркетингова стратегия и да се подобри качеството на продукцията.Разбира се, кои обединения ще са успешни и ще се разрастват тепърва ще се установява. Както и кои клъстъри ще се окажат просто плондири.

Facebook logo
Бъдете с нас и във