Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИТЕ СЧЕТОВОДНИ СТАНДАРТИ ОСТАВИХА ПРОЛУКА ЗА НЕСЪБРАНИТЕ ПРИХОДИ

Възприемайки по-либерален и по-близък до икономическата логика подход, новите Национални счетоводни стандарти (НСС) ще дадат повече възможности за маневриране на добрите счетоводители. Те са в сила от началото на тази година, като са основани до голяма степен на Международните счетоводни стандарти (МСС), които дават право да се избере този начин на отчитане, който най-добре представя финансовото състояние на предприятието. Това се отнася и до новия НСС 18 - Приходи, който само на пръв поглед повтаря досегашния стандарт с този номер. Предишният НСС 18 - Признаване на приходи, имаше подчертано фискална насоченост. Той например прогласяваше, че приходът се признава независимо дали е получено плащане, стига стоката да е предадена на купувача или услугата да е завършена. Така предприятията често бяха принуждавани да плащат данъци върху фиктивни печалби. Новият стандарт - макар че не следва докрай разпоредбите на аналогичния МСС, допуска малко повече свобода и дава възможност приходите да се признават според същността на сделката.Критериите за признаване на приходи на НСС 18 са същите, както и при международните стандарти:- да са прехвърлени на купувача значителни рискове и изгоди, свързани със собствеността (да е предадено владението на стоките, плащането да не зависи от други условия и т.н.);- продавачът да не запазва участие в управлението или контрола върху стоките/активите;- сумата на прихода и направените разходи във връзка със сделката могат да бъдат изчислени надеждно;- продавачът има икономическа изгода от сделката.От това следва, че не се признава приход, ако продавачът запазва риска от рекламации и примерно става дума за пробно изделие, което може да бъде върнато за доработка. Не е налице приход и ако е получено плащане, но разходите по сделката още не са направени или предстои да се уточняват. В този случай полученото плащане по сделката най-често се отчита като аванс. При услугите признаването на прихода зависи от етапа на завършеност на сделката, като също се изисква резултатът от нея (приходите и разходите) да подлежи на надеждно измерване.Приложението на стандарта е илюстрирано с редица примери - например предаване на стоката, при условие че ще бъде извършен монтаж и инспекция от страна на продавача, продажби на консигнация, абонаментни продажби, такси за обслужване, такси за финансови услуги, комисиони за реклама и др.Ще разгледаме някои случаи, които илюстрират логиката, по която се признават приходи:- Продажба при споразумение за обратно изкупуване. Ако не се прехвърлят рисковете, свързани със собствеността, такава продажба се смята за финансиране. Получените от купувача суми се отчитат като задължение. За да се формира приход за продавача, би следвало обратното изкупуване на стоката да стане на по-висока цена.- Продажба на недвижим имот. Приходът се признава с нотариалното прехвърляне на собствеността. Ако участието в собствеността бъде прехвърлено на купувача преди юридическото оформяне и продавачът няма да извършва други значими действия (например, узаконяване на строеж), приходът се признава веднага, преди юридическото прехвърляне на собствеността.- Продажба на изплащане. В този случай се добавя и дължимата лихва за периода на изплащането, която се признава за приход на части. Особеното в този случай е, че за първи път в българското счетоводно законодателство се предвижда приход да се признава на база на сегашна стойност (това е възприето и в други стандарти). Тя се получава, като дължимите вноски за периода на договора се дисконтират с условен лихвен процент - тоест признатият приход ще е по-нисък от сумата на предстоящите вноски. Този приход (сконтираната продажна цена) се признава веднага, на датата на продажбата. Има обаче известно разминаване с МСС, които допускат приходът да се отложи, ако съществува несигурност за събиране на вноските.Това си остава и основната разлика между НСС и МСС, тъй като последните допускат приходът да се отложи до получаване на плащанията, ако има съмнения в събираемостта им. Известно е, че този проблем е много сериозен за тези фирми, които не са в състояние да контролират предаването на стоката/услугата според това дали клиентът е платил. Такъв е случаят например с НЕК и другите монополисти. При това те не само са длъжни да отчитат като приход неполучени суми, но и дължат ДДС върху тях. Досега законодателството предвиждаше малка компенсация за това, че предприятията отчитат кухи приходи, върху които после плащат данъци. В досегашните стандарти беше казано, че ако вземането по някоя продажба е просрочено, върху част от него се начислява провизия. Освен че редуцира размера на несъбраното вземане, тя се признава и за разход. Така срещу отчетения кух приход стоеше някакво намаление на финансовия резултат. Но Законът за корпоративното подоходно облагане не признаваше 30% от тези провизии за разход. Това си беше сериозна санкция за непредпазливите продавачи, които са пропуснали да си съберат парите.Новият стандарт обаче е доста пестелив по отношение на несъбираемите вземания. Той казва, че ако дадена доставка не е платена, това не е основание да се намали сумата на вече признатия приход. Когато има съмнение, че сумата може да се плати, несъбираемата сума се признава за разход. Не е употребена обаче думата провизия и (за разлика от досегашния НСС 3 за провизиите) е възможно цялата несъбрана сума да се признае за разход. Експерт-счетоводителите обаче са раздвоени за това, как трябва да се отчете този разход. Според тях трябва да се намали и размерът на вземането, тоест то да се обезцени.ПРОПУСКЪТ С ПРОВИЗИИТЕПри новите счетоводни стандарти понятието провизии се отнася само към потенциалните задължения (например заделяне на провизия във връзка с дело, което водят съкратени работници), като тези провизии се признават като пасив. Провизиите за несъбрани вземания, които бяха значително по-популярни и се уреждаха в стария НСС 3, са отпаднали от обхвата на сегашния НСС 37, който разглежда тази материя. А според НСС 18, несъбираемите вземания по продажби, които са били отчетени като приход, се признават директно за разход. Въпреки това Законът за корпоративното подоходно облагане урежда преобразуването на финансовия резултат така, сякаш става дума за провизии за вземания. Според точка 11 на неговия чл. 23, ал. 2 към облагаемата печалба се прибавят разходи за провизии, които водят до намаляване на финансовия резултат, с изключение на финансовите предприятия. Когато тази промяна беше обсъждана (преди приемането на новите НСС), се смяташе, че за разлика отпреди, вече цялата начислена провизия няма да се признава за разход, а не само 30% от нея. (Нека да уточним, че тези 30% се отнасяха не само за провизиите за вземане, а и за провизиите за задължения, които формираха постоянна разлика). Но се оказа, че вместо да стане по-тежък за данъкоплатците, режимът на провизиите се е променил към по-добро. След като бяха публикувани стандартите, обаче излиза, че точка 11 на чл. 23, ал. 2 от ЗКПО ще се отнася само за провизиите за задължения, но не и за вземания. Разходът, който се отчита в случаите на несъбираеми вземания, в нито един нормативен акт не е наречен провизия. Този пропуск дава възможност предприятията да престанат да начисляват данък върху приходи, които не са получили.

Четете още

Банкеръ Weekly

ПРОВИЗИИ ВЕЧЕ СЕ НАЧИСЛЯВАТ САМО ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯ И БЪДЕЩИ РАЗХОДИ

ПРОВИЗИЯ - задължение с неопределена срочност или размер.В някои страни, в т.ч. и в България, под провизия се разбираше намаляването на балансовата стойност на някои ... Още »
Банкеръ Daily
Осман Октай:

Пеевски ще бъде отстранен заради дискредитиране на задкулисието

Когато бъдат осветени, употребени и станат неудобни, тези хора изчезват от пространството. Още »
Банкеръ Weekly

Смазващи критики от Брюксел за Борисов

Но най-неприятното е, че България, видите ли била изпълнила само една от петте препоръки за реформи, които ни даде преди година ЕК. Още »
Facebook logo
Бъдете с нас и във