Банкеръ Weekly

Управление и бизнес

НОВИТЕ ОСИГУРОВКИ - НЕ САМО ВИСОКИ, АМИ И НЕЯСНИ

НОВИТЕ ОСИГУРОВКИ - НЕ САМО ВИСОКИ, АМИ И НЕЯСНИТочно преди празниците парламентът се изхитри да приеме по спешност частта от проекта на нов Кодекс за задължителното обществено осигуряване (КЗОО), която се отнася до минималните осигурителни прагове. Промените, които бяха вмъкнати в преходните разпоредби на закона за бюджета на ДОО за 2003 г., вече са публикувани. И Законът за здравното осигуряване (той бе основно ремонтиран през ноември) също бе съответно ремонтиран. Това обаче едва ли ще е от голяма полза на тези предприятия, които са твърдо решени да спазят новите законови изисквания, колкото и да са неблагоприятни за тях. Проблемът е, че текстовете, които НОИ и трудовото министерство бистрят от осем месеца, пак не са ясни. А до 10 януари осигурителният институт не беше сколасал да подготви и указания за прилагането на промените, което е абсолютно задължително в подобни случаи.Както БАНКЕРЪ вече писа, минималните праговеще се отнасят както за работещите по трудов договор, така и за изпълнителите на договори за управление на търговски дружества (изпълнителните директори). Това предвижда промяната на чл. 6 от КЗОО, според който размера на осигуровката зависи от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от прага за дадена професионална група. Тоест няма пречки едно лице да се разписва срещу по-малка заплата, отколкото е съответният минимален осигурителен доход. Конкретните размери на праговете за тази година пък са определени с приложение към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2003 година. С него бе определен и минималният доход за самоосигуряващите се (200 лв. месечно), както и таванът на осигурителния доход (1000 лв. месечно).Още тук възниква първата неяснота - според ал. 4 на същия чл. 6 от КЗОО, брутното трудово възнаграждение на директорите се намалява с нормативно признатите разходи (т.е. с 10 на сто). Така беше и досега. Но след осигурителното нововъведение не става ясно, ако брутното възнаграждение на мениджъра е по-високо от минималния праг, а след изваждането на 10% спадне под него, върху коя сума ще се начисляват осигуровките.Друг неясен въпрос е свързан с момента на начисляване на осигуровките. Според кодекса работодателят е длъжен да внесе едновременно с изплащането на аванс или заплата своята част от вноската - тя е 75 на сто от вноската, която общо е 36% от трудовото възнаграждение, а отделно работодателят дължи още 0.7% за осигуряване при трудова злополука. Това положение също не е ново, но промяната на чл. 6 предизвиква въпроси. Сега той гласи: Осигурителните вноски за работниците и служителите... се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход (праг - бел.а.). Веднага възниква въпросът какво се прави, ако половината заплата се плаща като аванс. НОИ едва ли ще разпореди в подобни случаи осигуровката да се прави върху половината от минималния праг, защото не е сигурно, че до края на месеца ще бъде платен и остатъкът.От друга страна, не е много ясно какво се прави, когато работодателят забави заплатите и ги плати накуп, да речем - за половин година. В такъв случай ако работниците се водят на заплата от 110 лв., а осигурителният им праг е 200 лв. месечно, това означава, че ще получат на куп 660 лв. и ще трябва да се осигуряват върху 1200 лева. Само че последната сума ще надхвърли максималния размер на месечния осигурителен доход, който тази година е 1000 лева.Все в тази посока е и объркването, което създава отпуските. Според кодекса периодът на неплатен отпуск до 30 дни се признава за стаж, без да се правят вноски за него. Дали обаче това означава, че някой, чиято заплата по принцип е равна на осигурителен праг, но през месеца получи по-малко, тъй като е бил 10 дни в неплатен отпуск, трябва пак да се осигурява върху сумата на прага.Въпроси възникват и около платените отпуски. Заплатата, която се получава за този период, се води като обезщетение. Следователно за времето, през което лицето е било в платен отпуск, минималните прагове не важат. Но и това не е казано изрично. Поне е ясно, че праговете не се прилагат за някои от останалите обезщетения - например вноската върху болничните се прави върху действително получените пари, също както и осигуровката за обезщетението за безработица.Объркване създават и социалните разходи, изплащани периодично на работника, върху които също има осигуровки - все още не е ясно дали те се съпоставят с минималния праг.Много сериозни са и промените в здравното осигуряванечаст от които са в сила още от 15 ноември. С приетите тогава промени на чл. 40 на закона бе постановено, че работещите по трудов договор се осигуряват не на база облагаемия доход, формиран по Закона за облагане на доходите на физическите лица, а на база на осигурителния доход по КЗОО. При това положение и за определянето на здравните осигуровки ще се прилага наредбата за елементите на възнаграждението, но само ако то е по-високо от прага. Това е важна промяна, която не само подготви въвеждането на осигурителните прагове, но най-после премахна и разликата между основите за осигуровките по кодекса и здравните вноски (някои социални разходи например не подлежат на облагане по ЗОДФЛ, но върху тях се начисляват осигуровки). По същия начин ще се облагат и работещите по договор за управление, тоест и изпълнителните директори. Те, както и работниците ще разделят вноските си в съотношение 75:25 и не може да се осигуряват върху по-малко от осигурителния праг.Изпълнителите по граждански договори пък са облагодетелствани, макар и скромно. Досега те поемаха за своя сметка 6-процентната здравна вноска, но възложителят вече трябва да плати 75% от нея (тоест 4.5 на сто върху дохода след приспадане на нормативно признатите разходи), а изпълнителят поема само 25% (останалите 1.5 на сто).През ноември отпаднаха и допълнителните вноски за неосигурени членове на семейството (те бяха само 5% от вноската на работника), които не носеха кой знае какви приходи на НОИ, а само затормозяваха счетоводителите с попълване на излишни декларации. Децата до 18 години и студентите до 26 години вече ще се осигуряват от държавния бюджет.Дори и когато са в неплатен отпуск, работниците ще се осигуряват за здраве върху минималния праг (независимо на каква заплата се водят). През миналата година здравните осигуровки за лицата в неплатен отпуск се изчисляваха върху половината от минималния осигурителен доход. Тогава това се отнасяше единствено за самоосигуряващите се лица и тези вноски се правеха върху 85 лева. Те са за сметка на работодателя и (както и досега) се плащат едновременно с изплащането на възнаграждението (би трябвало да се има предвид следващата заплата).

Facebook logo
Бъдете с нас и във